forum.metsababa.net

ellis_stoyanova написа:\..и си мисля,дали въобще правя нещо добро,или напротив,обричам ги да бъдат мачкани и унижавани,без дори да са виновни за това,просто така са били възпитавани,неискам децата ми да бъдат наранявани и тъпкани,само защото съм искала да са добри...

Елис, децата сами ще си намерят пътя и начина в живота ! Няма нужда ние да се тревожим за абсолютно всичко. Децата ще се оправят, всеки трябва сам да води своите битки . Голямо клише, а :lol: ? Но колкото и да го мисля, мислите ми все натам отиват - да ги оставим да правят своите си избори и грешки. Ние само можем да се надяваме на най-доброто за тях. Но не винаги нашето "най-добро" е най-доброто и за тях. Така че моят следващ урок, който ми преподава Яна е да се науча да приемам другите такива каквито са ! Бих казала, че това е един мнооого труден урок за мен .

cchery написа:... ала аз питам съвсем сериозно ЗАЩО!?!?!?

Моля, моля, ние с Чева се разкатахме от писане, но на лични . И веднага ще покажа резултата от кореспонденцията
Тази ми една от любимите!!!

Та, да си дойдем на думата - преди известно време помолих Чева да направи една фотосесия на зеленото сирене. За мое щастие тя се съгласи, за което искам и тук да й благодаря сърдечно, защото всички знаем какво значи да имаш бебе и да се опитваш да вършиш още сто неща. Тя, обаче, само след няколко дни беше готова, И ТО КАК!! Снимките й наистина са страхотни! Ако имате нужда от фотограф - това е човека .

Честит национален празник и от мен! Днес беше много приятно човек да види българските знамена да висят от балконите на хората. Дааа, хубаво е, но защо питам аз, защо само на 3-ти март??? А през остнаалото време? Къщата в нашия квартал е може би единствената, която целогодишно има знаме и толкова ми е хубаво като видя от далеч как се вее. Защо това не се вижда навсякъде???
Днес беше един много приятен ден, който завърши в магазин Зоя, който отдавна исках да посетя....и влизайки в магазина виждам позната усмихната девойка, която аха да ме подмине, но аз упоритооо не й дадох И коя ли ще да е тази усмихната девойка - амииии Фютката. Така се зарадвах да я видя. Беше с малкия бонбон, който честно казано ме изненада. Толкова усмихнато и отворено хлапенце, беше толкова разговорлив и усмихнат, наиситна много ми напълни душата. Прилича много на Фюти - усмихнат и приказлив. На излизане каза, че имало още полицаи с които иска да се запознае :lol: :lol: Абсолютен сладур! Фюти имаш прекрасно детенце!

Елисче, чакаме те за да ни разкажеш какво се случва покрай теб
Чери, винаги ми е приятено, ама много да чета твоите постинги. И аз искам повече хора да се вклюват в писането, защото когато тук е пълно и аз се радвам да чета и чета. Понякога и аз само минавам да видя кой какво е писал, а аз самата нищо не оставям, защото си мисля, че няма какво да споделя.
Наскоро си мислих, че с нещо може да съм те засегнала, защото след един мой пост, някак спря да пишеш и се отдръпна. Надявам се да греша, но ако наистина с нещо съм те обидила, искренно ти се извинявам.
Не искам да спираш да пишеш, не искам да се чувстваш обидена, но те разбирам, защото знам и колко усилия полагаш за този форум, да е активен, да има интересни и полезни неща и да върви напред.

Иска ми се наистина повече активност да има, да споделят и другите какво се случва покрай тях. Мислих си, че зимата ще има повече хора, защото лятото все някой е нанякъде, времето е топло и слънчево, но си е пустичко тук тази зима. Наистина ми се иска повече хора да наминават и да се разписват.

Добър ден ! Ето ме . Честит празник на патерица . Знам ,знам ,вчера беше неделя как така не съм успяла да пиша дори два реда . Ами станах в 8 и се облякох на бързо , излезнах и по пътя към Университета си купих едно кафе . Качих се на автобус 306 и потеглих към Младост за да взема Юлий от баба му. В петък вечерта Кики замина за риба до Гърция и го остави там. След като го взех решихме да слезнем на Борисовата градина и да се разходим . Кава разходка се получи само.... :lol: Видяхме Чип и Дейл ( катерички) и тъй като е национален празник и отново бе плануван протест имаше цяля гвардия от полицаи в парка.Юлката така се вдъхнови ,че спряхме при всеки полицай ,запозна се с възможно най-много полиция хвалейки се с хеликоптера който има , качи се в няколко полицейски джипа. Прибрахме се бавно ,но сигурно ! Засякохме и протестиращите точно на паметника на Незнайния войн. После пресичайки улицата се запозна и с катаджията който пък от своя страна му показа пистолета си и белезниците за престъпниците . А бе един полицейски ден. Не всичко спря до тук. След обяда успях да изпера на бързо и да сготвя за да посрещна Кики подобаващо,надявайки се ,че ще донесе малко гръцка рибка. По едно време ми се чу ,че има някякви сополки в нослетео на малчо. Решихме да идем до аптеката да си набавим хомеопатия . И ето на отново силно присъствие на полицията и отново запознанства . - Здравейте, полицаи аз съм ЮЛИЙ! Какво става ? Ето това са думите Купиме си лековете и влязохме в магазин Зоя за лешници. На тръгване влезнаха две жени ,за малко да ги подмина и да се сблъскам с едната . Тя възпитано ми казава _- Ще ме подминеш ли ???? Поглеждам аз и кой да видя - ЕЛИТО. Зарадвах се много . Толкова мил и лъчезарен човек.Запознах се с майка й. Ние продължихме по пътя си за да търсим пък сега една полицайка която Юлий видял. Е..намерихме я и той я черпи с един лешник :1140 Друг полицай му подари мартеница . А катаджията горе при нас все още беше на работа ,но в седнал в колата пусна лампите и сирената в чест на приятелството му с Юлката. Ей така ми мина неусетно неделята и Кики се прибра в 21ч. уморен и без нито една риба . Поне се е разнообразил . Чери сякаш ежедневието е толкоз забързано ,че вероятно уморени мецаните само прочитат какво се случва и не пишат. Аз също напоследък не съм много редовна и моля за извинение ,но да знаеш не бих изчезнала напълно Та тук е толкова приятно )))) Хубав понеделник ! Ние с Юлий ще поизлезнем малко и дано днес да не е толкоз полицейски денят. :1140

ЧЕРИ , ВИЖДАМ ТЕ !

ellyto написа:Наскоро си мислих, че с нещо може да съм те засегнала, защото след един мой пост, някак спря да пишеш и се отдръпна. Надявам се да греша, но ако наистина с нещо съм те обидила, искренно ти се извинявам.

Ели, това наистина е нещастно съвпадение на обстоятелствата... и въобще не отговаря на истината. За да изясня всичко докрай, ще кажа следното: никой тук не ме е обидил или засегнал по някакъв начин. НЯМА ТАКОВА НЕЩО!

Истинската причина, поради която си позволих да питам ЗАЩО НИКОЙ НЕ ПИШЕ е, че аз самата в стремежа си да направя всичко, което е по силите ми, не се усещам как обиждам, пренебрегвам, а може и да стъпча някого, нечие желание или идея. Познавам се добре и няма какво да крия - знам, че колкото и да съм се опитвала да изчистя това от характера си, има моменти, в които несъзнателно то се проявява.

Благодаря за хубавите думи за моето писане - както на теб, Ели, така и на Линди - няма да се правя на фалшиво скромна - приятно ми е и още как да чета такива неща! Това си е най-страхотният стимул! БЛАГОДАРЯ!

Що се отнася до това, че форумът беше създаден от Момчил и мен, опитвам се всячески да избягам от това нещо - да, така е...... случи се, но трябва да кажа, че за мен това беше едно търсено предизвикателство - аз обичам да се занимавам с такива неща и онзи август на 2010-а година съдбата ми предостави този шанс. Да не кажа, че ми го напъха в ръцете, т.к. мецана тръгна в деня, в който ЧАСЪТ НА МАМА беше "вдигнат" - дотогава се мотахме. Оттам насетне ми се щеше никой никога да не чувтства, че трябва да пише онова, което на мен би ми допаднало...... И на няколко пъти съм задавала въпроси в тази насока! Отворена съм към тази обратна информация и я считам за безкрайно полезна. Чувствам се отговорна докрай и когато нещо се сбъгяса при хостинг компанията и форумът не може да се зареди, когато пускам масови мейли и някои регистрирани потребители ми връщат техните с молба да не получават повече такива, защото са досадни и т.н., и т.н.

lindorina написа:... но и винаги съм си мислела, че на едни например 40-42 години ще бъдеш във своята най-върхова форма и ще си постигнала и уравновесеноста, която ти е необходима. На такъв етап със сигурност няма да ти прави впечатление, че някой е влязъл да прочете във форума, да потърси нужната информация, да "нагледа" дружките си зад завесата, но да не напише нищо. Да права ще си и за това, че трябва да имаме и виртуална култура на общуване и да драснем 1-2 реда, а не само скришом да наблюдаваме.

Линди, не е проблемът във възрастта, ентусиазма ми и очакванията форумът да е грандиозно място, аз вчера го написах съвсем простичко:

cchery написа: И ми се ще всеки, който някога тук или в ЧАСЪТ НА МАМА е "декларирал" в свой постинг, че ме чувства близка или приятелка, да мине да ми каже, защото така с приятелите не се постъпва......

В крайна сметка извън виртуалния свят, човек винаги намира време да поддържа приятелствата си, иначе няма на какво да разчита, нали така?!

Благодаря за обратната връзка, Линди, с теб почти изгубихме и връзка, и контакт. Не казвам, че трябва на всеки да съм приятна или дори поносима, но когато аз заявя, че чувствам някой близък, то го мисля и правя всичко възможно да му докажа, че е така. Това не е забележка към теб - да се поясня, защото станах май много нападателна, просто наистина се опитвам да обясна достъпно кое е онова, което ме подтикна към поста ми от вчера!

Сърдите ми се, не сърдите, аз ще продължавам да питам. И се надявам да не го изтълкувате като "злоупотреба със служебно положение" , защото всеки е свободен да търси онова, което го интересува тук или навсякъде по света!

Добро утро,мили ми мецанки!Честно казано,не очаквах такава дискусия след зададения от мен въпрос защо Чери не пише,но за мен,предполагам и за всички е така,присъствието на Черитката е толкова осезателно тук и макар и ден да няма пост от нея,сякаш усещам,че нещо става,освен,когато е предупредила,че заминава някъде и няма да пише.Въпреки това ми стана приятно от завръщането на Линди,например,а за поста на Фюти просто нямам думи,толкова много се забавлявах от социалните контакти на малкия,душичка......Когато сме в Перник и аз не пиша често,просто защото там ежедневието ми се свежда до-ставане,закуска,готвене,чистене,когато е хубаво времето-пазаруване и разходка,такава скука,че дори не ми се обяснява,ако отидем до свеки си е цял празник за мен,но ето сега сме си на Горна и има с какво да се похваля,на 1 март Анджи ходи на тържество с Баба Марта,играла е игра,на която са я питали как се казва и какво обича да прави,а тя гордо се изправила и казала:казвам се Анджелина и съм от град Перник,и много обичам да танцувам!,играла е хорце и са я закичили с мартеничка,беше много щастлива,а снимки може да видите на сайта на Община Горна Оряховица,раздел култура,и статията е свързана с "работилница за добродетели",моето детенце е с искрящо розова блузка,хванато за Баба Марта на хорце(извинете,че немога сама да кача снимките,но пиша през телефона си,който няма такива екстри,ако Меца-та прецени,че нарушавам правилата на форума,моля да изтрие адреса).В четвъртък пък Анджи е поканена в кръжока по рисуване,за да порисува с каките,тя разбира се,няма търпение.Вчера,както ви казах,бяхме на честванрята,по случай празника,за съжаление,те се изразяваха само и единствено в пеене и танцуване на народни танци,което за децата не беше особенно интересно,но пък час и половина гониха гълъбите по центъра....това с което искам да завърша е от тази сутрин,Анджи и Ивето седнаха да рисуват с флумастри(така и не запомних как се пише тази дума),някои от които бяха спрели да пишат,аз се сетих,че Анджи може да ги топва в ракия и сипах половин пръст в една малка чашка,само след малко чувам Анджи да крещи"Мамоо,Ивето ми взе ракийкатааааа",паднах от смях,а Ивайла взела чашата и топи всичко наред.....

Елисч, не ги намерих снимките аз, иначе щях да я кача от твое име......

Но разгледах и други снимки от Горна и ми стана чак мъчно за града.......

Фют, бъдещето на Юлката е предопределено - той ще е ПОЛИЦАЙ! Сигурна съм, че ще го помни вчерашния ден за цял живот! А ЗОЯ-та май ще ни стане общ център за срещи за всички ни .....

И аз няма да съм обстоятелствена, защото трябва да изчезвам по служебни дела! УСПЕШНА СЕДМИЦА!

Чери,като влезеш в раздел Култура,статията е може би от 2-ри март и заглавието е свързано с работилница за добродетели,но няма значение,исках просто да се похваля.И на мен Горна понякога много ми липсва,радвам се,че сега съм тук

Благодаря ви

На 1-ви март станах на 35. Зряла жена уж, а се чувствам и летя като 25-годишна. Максимум!

От 2-ри март вечерта се изнесох от нашите от Люлин. Получих покана от любимия ми мъж, която ПРИЕХ с огромно удоволствие, радост и любов в сърцето си

Изкарах страхотен уикенд, в пътешетване из България и с много и споделена обич!

С рождения си ден почувствах нещо ново, една нова и жадувана и дългоочаквана от мен самата СВЕТЛИНА и ЦЕНТРИРАНОСТ - вече съм СПОКОЙНА и в мир, в хармония както със себе си, така и с околния свят.

Много ПЛАКАХ, ама страшно много! През последната седмица буквално се съдрах от РЕВ! Пречистващи и горчиви сълзи, сълзи от щастие, от носталгия, от радост, от много емоции... Плачех ли, плачех. Вече НЕ. Очите ми са сухи, но... пълни...

Сега се чувствам така: сърцето ми трепери от любов, ръцете ми - от подаръци, краката - от секс, а очите ми са пълни с онази сладка влага, издаваща усещането, че съм жива, обичаща и много обичана Жена

Черита, за мен писането тук е ИЗПОВЕД, ИНТИМЕН акт, МУЗА, УДОБЕН миг, който СПОДЕЛЯМ с вас, с всички обични мецанки! Просто не го умея това, да пиша всеки ден. Просто не го мога! Това е. Обичам те, приятелко, но съм вихрена и завихряна, невинаги в кондиция да пиша тук, това е ИСТИНАТА