Пак ухае на цвят, пак на пролет ухаe

[dexter]

Цвети, прегръдки и от мен . Никога не знам какво да кажа в подобни ситуации... Не искам дори да си представям какво ти е. Дано, дано майка ти да се оправи след операцията !

Чери, Вер, и аз ще се присъединя към "клуба" на момичешките майки . Напоследък все по-често съм в шах и мат какво да правя с моята дъщеря. Налягат ме едни такива генерални размишления за нещата от живота. Постоянно наблюдавам майки с пораснали дъщери, които са в чудесни отношения, говорят си, споделят си и се чудя къде е тайната. Честно казано, нямам идея. В крайна сметка ще се окаже, че просто няма да успея да надскоча възпитанието и модела на отнишения, които аз имам с моята майка. Колкото и книги да съм прочела, някак няма полза - знам какво трябва да направя, но просто не мога. Знам, че като започне да ми споделя разни неща, които са й важни, аз започвам да се дразня, защото ми прилича на мрънкане. И вместо да проявя интерес и разбиране, аз съветвам и критикувам . А понякога направо крещя. Знам, че не това е начинът, но пусто - не мога да превъзмогна себе си! И се чудя - сега не се справям, а след няколко години какво ще правя? Не се виждам въвлечена в задушевен разговор с тийнейджър. Понякога ме боли сърцето като гледам колко бързо расте и как след не много дълго наистина ще й преча. "Майка да имаш, майка да не си"....

Лека-полека започнах да си търся работа. То се вижда, че детето скоро няма да има толкова голяма нужда от мен, поне да си обърна внимание на кариерата, че да си осмисля живота след време . Ходих на две интервюта, чакам резултати, но не знам какви искам да са. Хем знам, че ми трябва работа, хем хич не ми се напуска удобството, което съм си създала. Не, че ме мързи или не ми се работи, но като че ли не ми се седи по цял ден затворена в офис. Притеснява ме, че ще си виждам детето за по 2-3 часа на ден. Все още си избистрям визията за бъдещето си (ако мога така да се изразя :lol: )

[Ver]

Декс, обичам да те чета
Гладко и логично ти върви мисълта.
Чиста е

Аз не знам какъв ми е проблема
с момичетата, сега като се замисля
не мога да го формулирам

Тя Ава си има нейни поведенчески проблеми,
които още не мога да разнищя.
Явор ми предлагаше да се консултирам с
псохолог )), ама нещо не ме влече идеята.

Просто порастват.
Както казва Цвети, да не забравяме,
че ни обичат
А това, че стават самостоятелни,
си е много хубаво

Бреййй, разписах се

[cvety_rz]

Вер, ама ти верно се разписа
Днес си бяхме на село.Започнахме един "уж" мъничък ремонт в банята и накрая смъкнахме всичко до тухла, после пък решихме да вдигнем и преградна стена, после пък решихме да прекарама ВиК инсталацията на ново.Та стигнах до заключението, че когато Симо каже малък ремонт а Верчето каже малко да покараме колело ще си имам едно на ум Бързаме да приключим с нещата на село, че като оперират мама да мога да съм свободна, за да и помагам.Това е за сега при нас.
А за дъщерите.....и аз имам какво да кажа, но не ми е моментът.Аз също преминах през криза с Райчето, но сега нещата са доста добре.Важното е да не бързаме да реагираме и да говорим, когато сме в най силните си емоции.Децата са много чувствителни и това само допълнително усложнява нещата.Не, че съм достигнала тая "нирвана", но се уча.

[Ver]

МИ какво като е овца, да е черна
Да споделя какво стана снощи:
Намекнах за Ава вчера -
проблема с следния: тя не е доволна от нищо,
всичко и всички я дразнят. Когато се храним, не
може да понася звука от дъвченето, някой пиел и преглъщал шумно,
друг дишал шумно и тя непрекъснато си запушва ушите.
Храната не ѝ харесва, дрехите я дразня, чорапи, гащи и прочее
все са ѝ неудобни.
И само иска. Иска всичко, и не вижда какво има.

Това е само вкратце, без да навлизам в подробности
Вчера вечерта започнах разговор, без да съм го обмисляла
предварително. Исках всеки да кажа за какво е благодарен.
Ей така като на игра, за случките от деня.
Ава не можа да изрече думата "Благодаря". Толкова ѝ беше
трудно, започна да плаче и едвам промълви едно сбъркано
и неуверено благодаря.

Замислихме се. Детето не чувстваше благодрност. Приело е всичко
за даденост. Ама кой е допринесъл за това?! Опа ....да. Ние.
Сетих се за "Чарли и шоколадовата фабрика" - Верука Солт глезеното дете,
отиде в боклука с татко си. И ние бяхме в кюпа.
Въпросът: как да и помогна да почувства благодарност.

Разговорите ѝ дойдоха много и очевидно не разбираше, въпреки, че ние също
играехме играта и ѝ подсказвахме за какво може да е благодарна.
Решихме, че трябва да усети липса, за да оцени.
Трудна работа.
Тази нощ Ава спа в спалнята която подготвяме за ремонт, сама
на едно шалте. Ще видим дали сме на прав път.
Аз не знам още
Днес и занапред ще си благодарим гласно за каквото ни хрумне.

Сигурна съм, че в началото ще е трудно.
Вчера милото изглеждаше като вампир влязал в църква:
болеше я, и ѝ се плачеше. Знам, че е методът с строг.
Не ми беше много лесно, но пък от друга страна съм готова да направя
каквото мога, така както ме води сърцето.
Ще ви дъража в течение

=================================
Цвети вие сте от нашия отбор!
Аз вчера започнах с едно невинно разглобяване на спалня,
а днес цялата стая е празна и ще боядисвам стени
Слънчев ден мечки
Благодаря, че ви има

[dexter]

Вер, може да се каже, че твоят проблем с Ава е може би и моят най-голям проблем с Яна . Но не е чак толкова сериозен. Вчера например получих благодарности, че съм се погрижила да има парти за рождения си ден. Е, разбира се, малко побутнах нещата - тя беше много радостна, че си е прекарала добре и аз само я попитах дали се сеща на кой трябва да благодари за това. Стана малко изпросено, но нали и най-дългият път започва с първата крачка ?
За грижите, които полагаме за Яна, за нещата, които получава, до скоро мислех, че не търся благодарности - това си е мой избор и аз отговарям за него. Но ми става много тъжно (да не говорим колко се ядосвам) когато правя всичко по силите си да си прекараме добре и накрая, след цял ден, в който очевидно на нея й е било добре - накрая все ще намери нещо, за което да мрънка. Нещо, което не е получила. Така че колкото и да съм се старала, вниманието е съсредоточено не върху това, което е получила (емоции, а понякога и вещи), а върху това, което й липсва. Само че тази чаша е без дъно (да перефразирам малко реплика от "Кунг фу панда" :lol: :lol: ) - колкото и да се старя да я напълня, все нещо ще липсва. Затова вече не се старая толкова. Говорим си с нея по въпроса - как трябва да се съсредоточи върху хубавото, върху това, което има. Не знам дали проблемът е в характера й, в това, че още е на осем или в това, че получава всичко, което поиска, че и доста повече. Внимание не й липсва, но често не го цени. Не се интересува особено от дрехи, играчки или други вещи, но каквото поиска - получава, дори понякога да трябва да чака до Коледа или до рождения си ден....
Мисля си, че това е проблем не само за децата - да не ценят това, които имат. Не случайно хората казват, че оценяваме напълно нещо или някой, когато го загубим. Децата ни не могат да видят обратната страна - да са самотни, неглижирани, да им е студено или да са гладни (а как полудявам от капризи с храната.... не ми се обяснява ). Но не мога да започна да пренебрегвам детето си само за да го науча да цени близоста с мен. Не мога да започна да я храня с кренвирши, да я тъпча с АБ, за да разбере, че да си здрав е важно и хубаво. Тогава какво да направя? Да взема да изхвърля всички играчки, може би ? Това ще реши част от проблема.
Мисля си, че Яна ще започне да цени разни неща след като ги загуби - това ще са тежките житейски уроци. Както е свикнала сега с мен и вместо да си прекарваме добре, тя все намира за какво да се оплаче - като тръгна на работа и имам малко време за нея, ще се научи. Като започне да губи приятели, защото се държи арогантно с тях - ще разбере кое е важно. Като види как живеят другите хора, как губят домовете, работата си, как приятелите й нямат достатъчно пари за глезотии - ще схване как е устроен света. Не смятам да я изолирам от това. Наскоро разбра, че наши близки роднини са се развели - доста се беше разтревожила. Започва да пораства и да разбира, че животът не е цветя и рози. Надявам се с времето да започне да вижда чашата полупълна .

[Kleo]

Верче, Декстърче, Цвети, Чери, Елисче, много ми е интересно да чета за вашите щерки Аз като момчешка майка нямам опит с момичета. Само с племенничките ми, но едно е да си леля, друго е да си мама, както всички добре знаем.
Относно отношенията майка-дъщеря мога да споделя единствено личния си опит с моята майка. Откакто се помня, с нея имам прекрасни, по-скоро приятелски, отношения. Винаги ме е подкрепяла, разбирала и изслушвала. От нея съм се научила на супер важни неща, които ми слушат и до днес в живота: на точност, отговорност, милосърдие, нежност, грижа, умения за общуване, оптимизъм, любознателност... Това, че е важно да работим точно онова, което искаме и в което ни бива. Тя цял живот е учителка по биология. Дава и частни уроци, написа и няколко учебника в съавторство. Просто си обожава професията, децата, училището. И влага себе си, енергията си, ума си. Въпреки всичко!
Сестра ми също много добре се разбира с мама. Дори не се откъсна от нея. В смисъл тя заедно със съпруга си и двете им деца живеят при нашите. Аз това няма как да го понеса предвид свободолюбивия ми и независим характер. Но не се дължи на майка ми. А на мен. И на схващането ми, че принципно е по-добре всяко поколение да живее отделно.
Относно отношението майка-син: аз се разбирам прекрасно с Алекс. Кажи-речи трудности с него съм имала през първата му година, отчасти през втората му. Оттогава насам с всяка изминала година взаимоотношенията ни стават все по-щастливи, спокойни и хармонични. Е, понякога това, че не обича да учи и да чете ме дразни. Както и че е по-разсеян някак, като отвеян от вятъра Но пък е толкова добро, умно, мило и красиво момче, че гледам да не се вторачвам много-много в дреболии и в типично детски прояви. Знам, че съвсем скоро ще е във вихъра на пубертета и затова гледам да се възползвам максимално от кроткия период преди това, който е точно сега. И с Черита сме си говорили за това, но и тук ще споделя: аз не съм съгласна с твърдението "Малки деца - малки проблеми. Големи деца - големи проблеми." Наистина мисля, че ако си положил добра основа през първите 7, после ще се радваш на относително лесни, приятни и безпроблемни отношения и по-нататък, през юношеството, младостта и зрелостта на порасналото си вече дете. Аз като мъжка майка зная добре това: за сина ми е полезно да се отдели както физически, така и психически, от мен. Да му дам свобода. За да изгради чувство за независимост и здравословна самостоятелност. Неведнъж съм казвала и друго - не понасям мамини момченца - затова и не възнамерявам аз да отглеждам и възпитавам такова. Правя всичко по силите си да не го допусна. Ето, в момента е съвсем сам, навън, с банда момчета, карат колела из квартала. Дори още не е обядвал. Амиии... сготвено му е, информиран е, той да си прецени кога да се прибере. Ние с баща му вече хапнахме. И така. Така мисля аз. Едновременно любов, грижа, ласка, общуване, сигурност, но и свобода, зачитане на личното пространство, доверие към детето. Баланс. Труден е, но си заслужава. В дългосрочен план. Ще се радвам да си пишем тези неща и в темите за Майчинството и за Отглеждането и възпитанието на нашите деца, по света и у нас. Приятна неделна вечер, приятелки-мецанки!!!

[Ver]

За грижите, които полагаме за Яна, за нещата, които получава, до скоро мислех, че не търся благодарности

Аз също не търся лична благодарност.
Не искам да каже "Благоря ти мамо, че сготви." (не, че би било лошо).
Искам да е благодарна, като цяло: че има храна, посдслон, приятели, очи и пр.
А не когато пред нея има всичко, тя все да е недоволна.
Тогава директно си заминава в стаята ... и това сме отиграли.

Не знам дали проблемът е в характера й, в това, че още е на осем или в това, че получава всичко, което поиска, че и доста повече. Внимание не й липсва, но често не го цени. Не се интересува особено от дрехи, играчки или други вещи, но каквото поиска - получава, дори понякога да трябва да чака до Коледа или до рождения си ден....

И при нас е така.

оценяваме напълно нещо или някой, когато го загубим. Децата ни не могат да видят обратната страна - да са самотни, неглижирани, да им е студено или да са гладни ...

Именно. Това е начинът. Не го виждат, не го разбират, трябва да го усетят.
А трябва ли всъщност?
Това решава сам за себе си родителя.
Аз вчера реших.
Да споделя резултата от самотната твърда и студена (отиде посреднощ да си вземе одеало)
нощ на Ава: чудех се в какво настроение ще я заваря сутринта.
Беше весела, жизнарадостна и щастлива.
Не, не искаше пак да спи сама, но цял ден беше
мила, усмихната и добра.
И когато се събрахме на масата за обяд, успя да благодари
поне за 5 неща (любимото одеалце, не беше сред тях, странно )

Може да са наизуст, така ще е в началото.
Но после думите ще сътворят усещания.
Надявам се.

Аз не я пренебрегвах, гушкахме се и си говорехме.
Да стане ясно, че това не е наказание.
Тове е просто "открит урок".
Не можеш да оцениш ншщо, ако не го изгубиш.

Надявам се с времето да започне да вижда чашата полупълна .

Аз се надявам, да започне да вижда живота си като чудо каквото е.
И да знае, че всеки ден е благодат и може да е благодарна поне за 1000 неща. ))

[cvety_rz]

Аз се надявам, да започне да вижда живота си като чудо каквото е.
И да знае, че всеки ден е благодат и може да е благодарна поне за 1000 неща. ))

Колко мъдро и вярно!
И аз имах същият проблем с Райчето и за добро или лошо тя си научи урока по не лекия път.Новината, че мама е болна и може да не се оправи не беше лека за нея.В един момент се оказа, че вече няма кой да измие чиниите, кой да наготви, да пусне прахосмукачка и др.Всичко, което е приемала за даденост го няма.Наложи и се да порасне и то бързо.Тази година имахме друг проблем с гушкането.Тя като по голяма не иска да получава такъв вид внимание пред хора и впечатлението, което беше оставила в нас с баща и, че не и е приятно много да е гушкана.На едно от състезанията и по бягане беше много уплашена.Обясняваше ми как е най- малката,как не може да се справи, как щяла да е последна и как нямало смисъл да се състезава.Първата ми реакция беше да я нахокам, че се държи лигаво, че е страхлива, че не вярва в себе си и докато и говорех доста строго в един момент осъзнах, че тя има нужда не от критика а да я прегърна.Направих го и чудото стана.Тя се успокои, бяга и разбира се взе сребърен медал.След това си поговорихме и се оказа, че тя се чувствала по малко обична, защото не сме я гушкали колкото малките.Вече си знаем в къщи се прегръщме на улицата си говорим Сега тренира, уверена е в себе си, успехът и се подобри както в училище така и на тренировки.Колкото и да не се разбираме и да не сме на едно мнение се децата си те винаги трябва да знаят, че ги обичаме Да си родител е най- трудната и отговорна задача! Сещам се за една поговорка :" Морякът не се моли за попътен вятър - той се учи да управлява кораба."
И ще завърша с думите на моята ендокринолжка: "...цяло, чудо е, че си забременяла, по голям чудо е, че си износила децата и най- голямото чудо, че децата са ти нормални..."
Животъ е чудо! И аз искам да съм добър настойник на това, което ми е било поверено! Уча се.....
А що се отнася до мама и диагнозата.....осъзнавам, че най-трудното нещо при рака е не самата болест, но редуващите се чувства на несигурност и страх.

[lindorina]

Привет момичета! Имах идеята днес да ви напиша нещо едва ли не смешно, виждайки, че съм първа за деня и седмицата в темата. Върнах се назад обаче и прочетох за майката на Цвети, както и за терзанията на някои от вас, относно децата. И реших, че пак ще премина в моя си философски стил
Първо към Цвети - ти си силна, разумна и излъчваща спокойствие. Момичетата преди мен са те подкрепила и може би аз няма какво по-вече да добавя, освен да изпратя своята благословия към семейството ви и мислено да ви дам кураж. Но Цвети - ти си човекът, който вероятно ще играе главната роля в случая. Наистина не е лесно, но такъв е живота. Приеми го като поредния урок, предизвикателство или каквото и да е. Да, отстрани наистина лесно се говори, но всички тук имаме своите написани, или все още не съвсем, домашни по житейска история. Всеки може да разказва дълго - сигурна съм. Само че на едни ще са по-лесни тези домашни, а на други с повишена трудност. Образно е това, което ти пиша, но го правя за да ти вдъхна и аз малко сила, в създалата се ситуация. Цветка - както те нерече Вер - според мен най-важното е ВЯРАТА! Не я губете за нищо на света! И не мислете за болестта, като за болест, а я приемете и не се страхувайте! Много може да се направи и вие ще успеете! Късмет!
А на вас мецанки, които споделяте за проблемите с децата?! Всъщност да не го наричам проблеми. Тези малки слънца, със сигурност понякога, ако не и в повечето случаи знаят по-вече от нас и както се казва, от тях трябва да се учим. И лекичко да ги подкрепяме със съветите си, за да ги напътстваме. Тревогите за тях - те са откакто свят светува. Не може майчиното сърце да не се свие, когато детенце е болно. Но и с това се свиква и това минава, както знаете. Трябва да си пестим силите, да се уважаваме и обичаме и ние самите и то не на последно място, а на едно от първите.
От моя опит като майка на две деца, с доста години помежду си, мога да споделя, че разликата между тях е балкан. Не случайна е приказката, че днешните деца се раждат с висше образование И още нещо - не се шокирайте, но след време ще разберете неща за децата си, от самите тях, за които изобщо не сте и предполагали. Техни "проблеми", за които не сте си и помисляли, че може да съществуват в детската главичка или в същата такава на порасналите юноша или девойка! Моят голям син, към сегашния момент споделя тези неща, за които ви говоря. От една страна е интересно, от друга те кара да се замислиш, дали си сбъркал или не. А дъщеря ми най-обича да разговаря с мен за "проблемите" които я вълнуват, сутрин преди училище. Тя е емоционално дете, което съчетава в себе си скрита чувствителност от една страна, а от друга - войнствен и твърд характер. Милостива е като цяло и се стараем да я учим, че ние сме й приятели и всико трябва да споделя с нас. мога много да пиша на тази тема. И само за да разведря обстановката, тази сутрин ме попита, кога ще си махне косъмчетата на краката? Не знаех, че това е нещо, което вълнува 9-годишните, но ето...
Много интересни неща сте споделили всички преди мен. Аз какво да кажа за себе си в момента? Все още не съм започнала работа, очаквам явяване на интервю. В къщи тече усилена строителна дейност. Само съобщавам, а не се оплаквам - правих контролни изследвания на кръвта миналия ден, заради щитовидната жлеза - резултатите са по-не-добри от предния път, но какво пък?! Може би това е разковничето да се поразмърдам малко и попроменя нещата! Всичко ще е ОК, както и винаги казвам. Само ми трябва известно време
Пожелавам на всички много хубав и усмихнат ден!

[Kleo]

Щастлива Жена ли съм? - тест от Наталия Кобилкина - аз отговорих честно и излезе, че съм истински щастлива, а вие?

[img]http://www.podsaznanieto.com/wp-content ... 7.4.15.jpg[/img]

Яяя!!! С Линди сме писали в една и съща МИНУТКА!!! Абе ставам все по-сигурна с времето, че случайности в Живота просто НЕ съществуват!!!

[Kleo]

Не знам дали е вярна, но току-що попаднах на следната информация:

Малините са здраве - за свойствата на този плод може да прочетете тук! Полезният плод притежава антиканцерогенно действие, твърдят учени. Отдавна се знае, че малината притежава антиоксидантни свойства. Изследователите от университета в щата Южна Каролина обаче са убедени, че в малината има и особен противораков компонент.

[img]http://m5.netinfo.bg/media/images/13660 ... -iadki.jpg[/img]