forum.metsababa.net

Да се разпиша необичайно вечерно и аз, че си включих компа да си поизчистя пощата след дългия уикенд.

дааа Чери, почивахме си с Боби петък, но много бързо мина деня, постригахме се и двамата и се шляхме напред-назад. Навремето с Мими много често си земах такива петъци, сега почивам, но него не го оставям от детска. Трябва да започна по-често, догодина няма как да става, все пак ще е вече ученик.

Цвети, игликата пих и аз лятото, когато ми бяха доста мръднали хормоните, тогава пих и червена детелина, мисля че и тя е доста добра, а навремето за кръвоизливи ползвах чая за хормонален дисбаланс на д-р Михайлов

Вече съм значително по-добре, но явно след толкова години хомеопатия антибиотиците са много противопоказни за мен. Освен, че се чувствах ужасно ми започнаха бъбречни болки и сърбежи къде ли не, един по един се боря с тях и правя опашката след АБ. Мария беше като мен и се оправи и без АБ, но както и да е, вече не мога да върна нещата назад. От известно време изчезна и болката в гърба, явно трябваше повече време и за нея.

Момичета, не ми се работи вече тази работа. Обмислям много сериозно да напусна, но никой не ме подкрепя от близките и познатите ми. СТрува им се много странно, все пак имам дял от фирмата, сравнително голяма свобода на действие. Може би съм изморена от майчинството на колежката си, но наистина към днешна дата не получавам удовлетворение от това, което правя. Може би наистина е лудост, но от друга страна сега е момента да започна нещо, което харесвам. Лошото е, че нямам още конкретна идея, освен това имам познати, на които подобно решение не се отрази добре и финансово доста влошиха положението си, а не знам дали ще можем да си го позволим за по-дълъг период от време. Вероятно цялата ситуация, в която живеем в момента ме кара да мисля твърд много за смисъла на нещата и това изобщо не е в полза на оставането ми на тази позиция.

Елис, много е гадна тази ангина, аз не бях карала такава. Дано бързо се оправяте. Купуваната извара обаче вече не помага. Не знам какво и правят, но не върши работа.

Този месец е време за всякакви профилактични прегледи и при нас, а е време и за ваксина при Боби и с тези неща, които говорят съм на тръни.

Време е да слагам всички по леглата. Хайде, бъдете здрави и много хубава нова седмица. Нека е много усмихната и успешна за всички нас.

Добър ви ден . Ванче , честито ти име )))) Деси, мерси за комплимента )))))) Виждам болни сте ама явно си е вирус дето ни опраска всичките . Висока Т , гърло ,после кашлица , сополи. Ние си правихме изварен компрес 4-5 пъти и подейства макар изварата да е купена . Е, ако може да е домашна е по добре Дани ти си в големи разсъждения май ........ Не знам какво да ти кажа ...премисли го добре , ако трябва си вземи една по - дълга отпуска и след това взимай решение . Относно петъците да ти кажа аз понеделник почивам и никога не пускам Юлий на детска , винаги си е с мен защото после няма как от училище да го спра , а е толкова хубаво сме си заедноооо. А за ваксината и ние не сме ходили на лекар все още за да я поставят и съм много притеснена особено откакто гледах едно предаване на Валя Ахчиева за тези ваксини който се оказа не били читави............. чудя се няма ли начин да взема само бележката без да я слагат Ние неделно се разходихме в планината и макар да ни валя дъж за мен беше разкошна разходка . Сега понеделнишки се започва ежедневието))) Хубава седмица на всички!Чери , гледах го това видео ...................... нещо не знам ама не ме грабва

Добро утро и от мен!!! Навън е коджа пролет .... Хубаво ми е така.... макар че... до истинската пролетна фиеста да има поне 2 месеца.... бих искала те да са истински зимни, за да ми е готино после през март и април, но не мога да заповядвам на времето!!!

Ние изкарахме, или аз поне де, тотално мързеливи 2 дена.... Лежах, четох, цъках на компа, имах една среща с учителката на Коко по БЕЛ, ходихме на гости, бягах единия ден и пак.... лежах и четох!!! Размазах се от нищоправене и установих, че е ..... ПРЕКРАСНО!!!

Елисче, стискам палци това, което ви мори да мине по-бързо!!! А че ще мине - нямам никакви съмнения!!! Очевидно си го препредавате една друга.

ellis_stoyanova написа:Чери и Боби го закъса с един зъб,добре че отиде преди курс та да не му създава проблеми по път.Твоята загадка много ме развесели,и аз като Деси едвам откривах отговорите,но ми беше безкрайно забавно.

Ох, с тия зъби..... И Момчил отиде - и при него имаше да се подновят 2 пломби, но втората се оказа на умъртвен зъб, та се наложи пак да му се пълнят канали и да се снима.. Но това да е!!! Иначе Коко мина също преглед при зъболекарката ни и съм безкрайно щастлива (да не кажа и горда), че няма нито един развален зъб!!!! Нещо, което дължим на силантите, които сложихме навреме - сега ще направим и 7-ите постоянни зъби със силанти иии докъдето удържат положението, все ще е от полза!!!! Бели ще я водя на преглед утре с мен.

А за загадката - и на мен ми беше безкрайно интересна и забавна!!!!

cvety_rz написа:Аз започнах да пия вечерна иглика и сякаш този месец женските истории при мен минаха по човешко. Никой не можа да ми каже от какво и що са тези кръвоизливи Последните 5 години са си живо мъчение в тази област.

И при мен месец с месец не си приличат - ето този имах и аз съсиреци, но до кръвоизливи не се стигна. И някак си напоследък нямам такива. Но не мога да кажа нито колко време ще ми продължи, нито дали ще е обилен или не.... Не знам за вас, но аз взех да приемам факта, че с възрастта нещата в тази област ще се изменят...

danid написа:дааа Чери, почивахме си с Боби петък, но много бързо мина деня, постригахме се и двамата и се шляхме напред-назад. Навремето с Мими много често си земах такива петъци, сега почивам, но него не го оставям от детска. Трябва да започна по-често, догодина няма как да става, все пак ще е вече ученик.

Браво, Дани!!! Сигурна съм, че Боби е бил много щастлив дори и ти да си мислиш, че не го е показал... Аз знам, че тези моменти са изключително важни за децата.... И съм щастлива, че работата ми е такава, че мога да им отделям повече време. Харесва ми да ги водя на тренировки или да ги взимам.... да, понякога тежи, но пък е такова разтоварване да видиш щастливото лице на едно дете, което е уморено физически, но се чувства сигурно, че благодарение на мама ще почине, няма да чака рейс или метро.... И т.н. .....

danid написа: От известно време изчезна и болката в гърба, явно трябваше повече време и за нея.

Много се радвам да го чуя, Дани!!! Бях убедена, че така ще се случи с теб.... И при мен стомашните неразположения изчезнаха окончателно през ваканцията... когато се спрях и се успокоих!!!! Вчера отново ги провокирах... и то със стрес и вече знам със сигурност, че се касае за физическо неразположение, предизвикано от неболестна причина, т.е. от моята тревожност.

danid написа:Момичета, не ми се работи вече тази работа. Обмислям много сериозно да напусна, но никой не ме подкрепя от близките и познатите ми. СТрува им се много странно, все пак имам дял от фирмата, сравнително голяма свобода на действие. Може би съм изморена от майчинството на колежката си, но наистина към днешна дата не получавам удовлетворение от това, което правя. Може би наистина е лудост, но от друга страна сега е момента да започна нещо, което харесвам. Лошото е, че нямам още конкретна идея, освен това имам познати, на които подобно решение не се отрази добре и финансово доста влошиха положението си, а не знам дали ще можем да си го позволим за по-дълъг период от време. Вероятно цялата ситуация, в която живеем в момента ме кара да мисля твърд много за смисъла на нещата и това изобщо не е в полза на оставането ми на тази позиция.

Дани, аз дори заявих на колегата ми още през ноември, че в първия работен ден от новата година си подавам молбата за напускане. Лично аз в никакъв случай не намирам причините, които си изложила, за странни!!! Напротив - асоциирам се с тях... имам невероятна свобода на действие, работя без шеф и само с още 1 човек в офиса!!! Ала и аз не получавам удовлетворение от това, което правя!!! Макар точно тази работа да ми даде невероятни възможности да се обучавам и да придобия сертификати за ниво по немски и програмиране с HTML, да разуча инструмените и приложенията на Google Docs още в зората на тяхното пускане, да борява умело и със знания с 2 имейл-платформи, с ексел, уърд, пауър поинт, че и дори фотошоп па макар и на ниско ниво. А в момента се опитвам да завърша и новия си блог...... Както се казва - имам всичко, но щастието е и в още нещо!!!При нас, моето напускане няма да ни срине финансово - разбира се.... парите, които вземам, въобще не са за пренебрегване!!! Ала основното, което ме задържа тук, е че хем работя и вземам добра заплата, хем имам онова така мечтано време, което да прекарвам с децата!!!!

Не мога да ти дам съвет, но съм сигурна, че трябва да промениш нещо, защото не си щастлива!! А това, че не изпитваш удовлетворение, комай е по-лошото, защото ти си изключително кадърен човек, интелигентна, образована, с личностни и професионални качества, които биха ти отворили пътя на доста мениджърски позиции и то при висшия мениджмънт.... а отделно от това като човек си завършена - възпитана, с широка обща култура, добра и неналагаща себе си.... Обикновено го казвам за себе си, но мисля че важи и за теб - липсва ти само искрата, която да подпали огнената буря!!!

Искам да споделя на какво попаднах докато четях една статия в "моя" вестник - "Всичко за семейството" - става въпрос за семейство варненци (и мъжът и жената са на по 39 години - имат 2 деца), които доста млади емигрират към Канада. Там карат от големите камиони и изкарват достатъчно пари, за да си купят къща, кола и т.н. Карайки камионите обаче, те успяват да разгледат почти цяла Северна Америка и..... къщата и уседналия начин на живот не им носят удовлетворение (да ти напомня на някого ). Тогава продават къщата и движимо и недвижимо имущество и купуват двукорпусна яхта. Обзавеждат я като жилище, снабдяват се със соларни акумулаторни батерии, чрез които стават напълно независими от всякакви доставчици на битови услуги, плуват изцяло на платна, т.е. ползват гориво в някакви минимални количества и обикалят моретата - с двете си деца!!! !

А една от основополагащите им статии почва така:

Нашите странствания с платноходка по света започнаха през юли 2013 г. Напуснахме работа, училище и дом, за да докажем, че съществуват алтернативен начин на живот, образование и пътуване извън системата, в търсене на свобода и приключения, посещавайки някои от най-красивите и девствени места на планетата с минимален бюджет.

Е, днес си пописах... но сега трябва и да поработя!!! Засега това е от мен!

futarela написа:Чери , гледах го това видео ...................... нещо не знам ама не ме грабва

Става въпрос за ето това видео: http://nadiapetrova.bg/2016/01/fake-it- ... u-make-it/" onclick="window.open(this.href);return false;

Фют, .... това, за което говори Надя, аз.... го правя в ежедневието си без въобще да подозирам, че е обект на проучване и се води техника за еди си какво. При мен това е естествена реакция на тялото и мозъка ми. Ето какво писах на Надя - много вероятно е да не прочете мейла ми, та поне с вас да споделя:

Здравей, Надя!

Започвам това писмо с уговорката, че знам колко е скъпо (буквално и не) времето ти! Не бих си позволила да го прахосвам, ако не ме бе провокирала много силно с последното си видео. И то по-точно с подробностите от проучването на Ейми Къди относно позите, които човек съзнателно или не заема, когато е притеснен и когато е on the top . Обещавам - ще съм възможно най-кратка!!!

Не съм сигурна, че се свивам, но, да!! Когато съм притеснена, чувствам съвсем отчетливо, напълно ясно и абсолютно категорично, как почвам да се смалявам, да ставам малка и да заприличвам на точица!!! Да, аз го чувствам съзнателно! За първи път се случи преди 2 години, когато ме преглежда мамолог и каза, че вижда нещо в едната гърда.... аз съм развила изключителна хипохондрия във връзка болестта рак, и никога няма да забравя как там, на кушетката до ехографа на мамолога, почнах да се свивам и да ставам малка без дори да променям и на йота позата на скованото ми от силния шок при тази новина тяло!!! Беше съвсем реално, макар и нищо в мен да не помръдваше!! Е.., проблем с гърдата нямаше, но стресът от една единствена реплика беше жесток! После си дадох сметка, че.... да, ще ставам по-малка от сега, но чак когато мина една определена възраст. А дотогава това усещане е... чисто и просто реакция на моето тяло към нещо - стрес, уплах, страх, паника.....!!! И трябва да го боря!

Почнах борбата и съм щастлива да напиша, че имам осезаем напредък. Дори.. чисто фактологически. И знаеш ли по какво разбрах за това (освен по другите признаци)?! По другото, което ти сподели във видеото - позата на победителя!!! Напоследък почнах да настоявам да се снимам! Навсякъде, където обикаляме с мъжа ми и децата, аз съм фотажията, а това означава, че почти отсъствам от снимките. Е, последната година и половина настоявам мъжът ми да ме снима и какво установих напоследък?!?! На почти всички снимки аз съм заела позата на победителя - с високо вдигнати нагоре ръце!!! И го правя.... неумишлено - даже взех да се дразня, че изглеждам все по един и същи начин!!! Дълго време си мислех, че е защото като вдигна ръце нагоре и тялото ми изглежда доста по-стройно - поне в горната си част . Но след това, което ти сподели във видеото, съм напълно сигурна че..... го правя, че моето мило тяло прави това напълно умишлено и малко разграничено от съзнателното ми "Аз", защото се бори, дори повече от мен, с налегналата ме тежка хипохондрия!!! С две думи...... нашите тела имат механизмите да се справят напълно сами с всичко, което ги провокира - дори и с лошите мисли!

Благодаря за споделеното! Желая ти нови хоризонти през 2016 г!!

Анелия Донева

Благодаря за загрижеността ви, Момичета, надявам се скоро да намеря нещото, което да ме държи ангажирана, защото не се харесвам такава апатична и пуснала се по течението. Тази година заповаме 11 година и може би това е твърде дълъг период на една и съща позиция, борейки се всекидневно с какво ли не. Изхабих се някакси.

Дойде време и за моя мамолог - здрава, даже ми каза, че мога да родя пак. Напоследък все по-често си мисля за бебе, но ми е късно за бременеене, пък за баба още рано, осиновяването трудно. Май нямам шанс да гушкам бебе скоро. Е чакаме едно, ама на мен ми се иска да се посветя изцяло на едно бебче. Боби също иска .

Привет
Аз също искам да си сменя работата и ако трябва да бъда четсна със себе си ми се работи нещо различно от дизайна.Работи ми се във фитнес център или нещо свързано със спорта и храненето.Дори си мислех да изкарам и курсове по въпроса и с ръка на сърцето си признавам, че най "благородно" завидях на всички, които започнаха работа при Руми.В този момент съжалих, че не живея в София.Честно Но това си е само мечта и продължавам да хидя на работа без желание, но нямам избор.Не, че ми е голяма заплатата, но те и с нея не ни стигат......все още чакам да видя какво ще се случи с Датската фирма.
Елис, как сте ?
Чери, а ти какво искаш да работиш?
Дани, не съм предполагала, но и аз имам мерак за бебче, но не трябва да забременявам!Физически е опасно за мен заради платната и кълцания корем а и не знам дали бихме могли да подсигурим що годе нормално бъдеще за още едно дете

ДаниД, какво бебче чакате? Радвам се за прегледа при мамолога! Успокоение е, когато човек чуе, че е здрав Иначе за другите ти терзания, да не би да си на прага на мощен Уранов период. Нещо ми се върти из главата... да не би да ти предстои Урановата опозиция, характерна за възрастта 41-43 години? ... наистина не помня кога си родена ... просто така ми звучи твоето желание за Промяна. Всичко ще бъде за добро, сигурна съм!

Деси, това лято ще стана на 44, не знам дали е свързано с Уран или не, а бебчето е на братовчедка ми и с нетърпение го чакаме, особено най-малкия, на който ще се отвори възможност да освободи позицията за някой друг. Много страда, че не съм го родила преди кака му .

След куп терзания и посещение на моя приятел психиатър започвам да гледам малко по-различно на нещата. Не че не искам да правя и друго, но защо да си оставя едно от децата - фирмата без да съм се опитала да променя нещата по начин, по който смятам, че е редно? Не знам, ще мисля.

Странно, че и мамоложката и психиатъра казаха, че бебето е добро решение, само аз си мисля, че съм стара вече

danid написа:Деси, това лято ще стана на 44, не знам дали е свързано с Уран или не, а бебчето е на братовчедка ми и с нетърпение го чакаме, особено най-малкия, на който ще се отвори възможност да освободи позицията за някой друг. Много страда, че не съм го родила преди кака му .

След куп терзания и посещение на моя приятел психиатър започвам да гледам малко по-различно на нещата. Не че не искам да правя и друго, но защо да си оставя едно от децата - фирмата без да съм се опитала да променя нещата по начин, по който смятам, че е редно? Не знам, ще мисля.

Странно, че и мамоложката и психиатъра казаха, че бебето е добро решение, само аз си мисля, че съм стара вече

Значи си още на 43 и си в разгара на Уранова опозиция Ех, голямо нещо е Астрологията!

За бебе не си стара, ако го искаш. Доколкото съм чувала, едно бебе след 40-тата година може да направи само едно нещо с майка си - да я подмлади. Така че ако това е желанието ти - действай, без предразсъдъци и без излишно умуване. С теб съм

За искане го искам, но не мога да мина пак през бременност, с Боби бяхме на косъм и двамата. Иначе само за Мими не съм сигурна, другите искаме бебе. АКо чуете някой да се отказва от своето се сетете за нас

Здравейте, дружина. И днес се изложих с времето, а трябва да излизам сега...... Исках да пиша, пиша...... но ще го направя друг път. Засега просто ви се обаждам!