Добро утро!!! Заформя се много хубав ден още от сутринта. Малко съм недоспала, ама и аз не знам защо. Но по-важното е, че ще наваксам с всичко, защото..... смятам да не наваксвам с нищо
.... да, правилно прочетохте. Малко ми идва нагорно тази вечна надпревара между време и задачи, между задължения и отговорности, между желания и действителност. Така че - след малко почвам едно по едно да наглася важните неща за пътуването към Черни Вит. А после - всичко останало.
Снощи с Бели бяхме на летището и посрещнахме нашите златни гимнастички. Беше много приятно и вълнуващо. Но повече от това - вдъхновяващо.
Не спирам и до този миг да се чудя къде е този извор на скромност, от който момичетата пият?!?!? Да си толкова млад. Красив. Да си постигнал един жестоко изстрадан връх. И в същото време - да не спираш да се раздаваш. Да имаш време, търпение и желание за всяко едно "Може ли е една снимка?"....... Не мога да си го обясня. Единственото, което разбирам е, че лично аз имам пропуски във възпитанието си в това отношение....
И понеже при мен нещата стават "случайно", точно тази сутрин намерих донякъде отговор на питанията си от снощи. Пих си кафето, четейки последния брой на тримесечника на ИК "Вакон" - списание експлорър. Уводната му статия е дело на Дойчин Боянов - голям български алпинист. Ще ви цитирам част от неговите думи:
….. В същото време ни прави впечатление, че истински щастливите хора правят нещата по начин, който им доставя удоволствие, а нещастните свързват ежедневието си със задължения и мъка. Това битие винаги се е определяло от едно-единствено нещо – разполагаме ли със сила да сме свободни, или ни стига да сме горди, но неудовлетворени.
..........................................................................................
Било е отдавна. …… били сме деца и сме имали мечти. Повечето от нас са забравили детските си мечти, защото доброволно са се разделили с тях по време на порастването си и са ги заменили с други, които са по-лесни. По-лесни са, защото се виждат и могат да бъдат докоснати, а и как само изглеждат и колко ни отиват!!! Онези, другите, изискват всеки ден от живота си да правиш по нещо за тях и стоят винаги на далечния хоризонт, на никому ненужния връх или са облечени в ужасната абстракция на невъзможното и недостижимото. Именно тук е разликата между двата примера. При единия свободата не идва отвътре, а отвън, защото постигаме нещо познато и харесвано от другите, но едновременно с това ставаме роби на желанието да го задържим за дълго, иначе рискуваме да изгубим образа си. В другия случай свободата идва отвътре, защото няма рецепта за неизвървяния досега път и можем да търсим и опитваме на воля.
Тези млади, красиви момичета, които снощи грееха на летището, са истински свободни, защото всичко, което са постигнали, ги прави свободни. Свободни, защото са достигнали невъзможния за мнозина връх (за някои дори неизвестен), но и в същото време пред тях е неизвървяния връх на следващото предизвикателство.
Ами това е от мен. Аз почвам да глася пътуването към Черни Вит. Сигурна съм, че най-доброто предстои.
.
КЕФ ми е много!
. Но май това няма никакво значение вече. Аз съм поне 2 бири напред... пица, салата...
