Здравейте,мецанки!
Приятно ми е ,когато ви чета.....
Ние вече сме с 4 зъбчета и се опитваме да пристъпваме,в добро разположение на духа съм.Мисля си за всички вас–Нели,Чери,Верка,Ели,Цони,Деси,Марико,Декс,Тита,Елисче,Линди,Петя,Чева хайде бързо и леко раждане ти желая.
Не пиша нищо,защото няма интересни неща покрай нас,но ви чета с интерес.
Ели, желая ти всичко да стане спокойно и с лекота.
Бубе,айде кажи как е наборката?Минаха ли онези сополи ,с какво ги излекува?
Cheva,
Всичко ще е наред, то термина не е това което е ... или което трябва да бъде ... ако ме разбра какво искам да кажа
Чакаме те съвсем скоро с малкото бебоче
Добро утро и хубава успешна седмица и от мен! Късмет Чева - права е Вер - вятъра на промяната нека да е попътен за теб и всичко да мине успешно/ то ще е така всъщност!/ Късмет и на всички останали, които са решили да променят нещо от този момент нататък в живота си! По-вече спокойствие и усмивки и по-малко напрежение!
Преди шансът да ви награди с голям успех,той първо ви изпитва в трудности!
Чева, мисля, че точно ти си човек, който е култивирал солидна доза самообладание! Знаеш как и можеш! А ние просто ще научим името на малкото, сладко розово и пухкаво "възропче" . С теб съм!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
ellis_stoyanova написа:Аз ще споделя моя скромен опит от МГ(във Велико Търново),незнам защо,след 6-ти клас майка ми реши,че трябва да вляза в МГ,след като всички учители ме насочваха към литературата,като искам да спомена,че до тогава бях пълна отличничка,като полагах доста усилия над математиката.когато започнах в новото училище всичко стана още по-трудно,новият материал ме "завличаше"като тежък камък към дъното,г-жата ме мислеше за кръгла нула,докато се"любуваше"на своите генийчета,които се надпреварваха да и се харесат,всичко това ме отврати съвсем както от предмета,така и от училището,защото не получавах подкрепа от никого,всички се чудеха как е възможно по останалите предмети да имам 5 и 6,а по математика-2 и 3,пълна скръб,в края на 1-вия срок заявих на майка ми,че от мен математик няма да стане и се местя,така и стана,записах езикова във 2-ро СОУ,но тази история така и не ме накара да ми потръгне смятането,12-ти клас завърших едвам с 4-ка,но пък бяха оценени останилите ми качества.хубавото в цялата история е,че съм убедена,че няма да запиша децата си на нещо,което те неискат,само за да пише след време в дипломата им МГ(например),стана малко дълго,но исках да споделя...
Случайно или не, аз мога да споделя същата история, но с различен участник и по друго време. Аз също бях приета в МГ - Търново. И почнах да уча там. Даже още преди края на първия срок се върнах в старото си училище, за да доуча 7-и клас в него и след това да кандидатствам в новооткритата езикова паралелка в 2-ро СОУ! Досущ като при Елисчето е и причината за това да напусна - обилното количество математика! И ще кажете - ми нормално, това е математическа гимназия. Така е, но..... още в първата седмица стана ясно, че другарката по математика ще работи с трима или четирима съученици - онези, които бяха таланти в математиката. Другите и да ги догонвахме със спринт, пак нямаше да ни бъде шанс за нищо. Другарката по математика имаше един крещящ маниер - изписваше цялата дъска с уравнения и после я триеше .......... с ръка като плюеше върху нея. Няма гъба, няма нищо. Отвратих се първо от това, а капакът беше заявлението й, че знае, че повечето не ставаме. Госпожата по български беше състудентка на майка, но това не ми донесе никакви дивиденти (не че се очакват такива, просто искам да подчертая, че нещата като не вървят, и патерици не помагат!) - тя ни вземаше по 1 стотинка на всяко казано "ами" - сещате се, че изреченията ни почват много често с тази думичка, особено тогава, когато се чудим какво и как да отговорим. Аз, която имам дар-слово, повече мислех за това да не кажа "ами% и дали имам стотинки да пусна в касичката, отколкото за отговорите си. За има-няма 2 месеца се бяха оформили групичките на "знаещи" и "догонващи" и разделението се подсилваше яко от другарките - те работеха само с талантите, защото те градели имиджа на МГ-то.
Туйто. Прибрах се в Горна, завърших езиковата парелелка във втората гимназия в града и така. Истории - много! Въпросът е.... до какво водят те?!
Какво ново при нас тези дни?! при мен. Засега съм доволна. Децата се сдобиха с електрически четки и .... са още по-усърдни от преди в миенето на зъбите.
Събота се качихме на х. Момина скала и се наслаждавахме на хубавото слънце през октомври. Повървяхме пеша, позаредихме се. Поне аз де..... Момчил каза, че бил разбит и му атрофирали мускулите , ама той няма да е той ако не мърмори.
Хубава седмица!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
А при мен новото е ... малко, розово, пухкаво брачте на дъщеря ми.
Малкото съвършенство е детенце на баща й и приятелката му. Много му се радваме. Сигурно ще ви се стори странно, но едва ли има други като нас, преживели заедно и радости и трудности, и разочарования и въпреки всичко да запазят приятелството. Разбира се, че за всичко е виновна любовта ... към дъщеря ни.
tita написа:А при мен новото е ... малко, розово, пухкаво брачте на дъщеря ми.
Малкото съвършенство е детенце на баща й и приятелката му. Много му се радваме. Сигурно ще ви се стори странно, но едва ли има други като нас, преживели заедно и радости и трудности, и разочарования и въпреки всичко да запазят приятелството. Разбира се, че за всичко е виновна любовта ... към дъщеря ни.
Ха, Титка..... дали е уместно да кажа "Честито"?! Нека да расте здраво и щастливо малкото същество! И много да се обичат и уважават с каката!
Това, което сте постигнали във взаимоотношенията си с бащата на Гери, е достойно!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Истинското откритие е не да изнамираш нови пейзажи, а да придобиеш нови очи.[img]http://lines.ladoshki-forum.ru/showgif.php?imgfile=1_5Priroda_lines/1275646909.png[/img]
ако ме разбра какво искам да кажа 
и всичко да мине успешно/ то ще е така всъщност!/ 
Нека да расте здраво и щастливо малкото същество! И много да се обичат и уважават с каката! 
