forum.metsababa.net

Момичета, къде сте?
Иска ми се някоя от вас да се появи тук. Иска ми се да ви кажа толкова много хубави неща, на всяка една от вас.
Деси, много, много искам да си намериш нова, по-хубава работа като учителка! Работа, която да те окрилява и да ти дава възможност да вдъхновяваш учениците.
Ванче, много, много искам да се оправи проблема с мускула на гърба! Да остане зад теб и повече да не се появява.
Цони, какво става с теб? Толкова много искам да те видя! И много, много искам да си добре и проблемите, за които спомена почти бегло, да се разрешат и да останат в миналото!
Ани, на теб ти благодаря, че те има и че не ме оставяш да се чувствм сама! Толкова много се радвам на хубавите ви дни в Гърция! Искам силата и спокойствието на тези дни да остане дълго, дълго с теб.

Нели, !
Аз съм тук!
Прочетох те почти веднага след като писа първия път и честно казано от тогава много мисля за теб! Мога ли да ти помогна по някакъв начин? Наистина, питам те сериозно! Ако има някаква възможност за това, моля те, в никакъв случай не се притеснявай да ми кажеш! За каквото и да става въпрос, ако мога - насреща съм!
Нели, исках да ти пиша веднага след като ти сподели за своите проблеми, но истината е, че се колебаех какво да ти кажа. И сега не съм сигурна. За тази болест, признавам си, чувам за първи път сега от теб. Живота не ме бе сблъсквал с нея до сега. Прочетох малко из нета, но истината е, че ми звучи доста сериозно и... просто не знам какво да ти кажа, освен, че от сърце се надявам всичко да мине по-бързо, да се оправиш и всичко това да остане далеч зад теб! На теб напоследък наистина доста ти се насъбра. От всичко, което си ни споделяла тук си давам сметка, че никак не ти е лесно да се справяш, но ВИНАГИ съм се възхищавала на начина, по който го правиш! Винаги търсиш решение и възможности, а не се тръшкаш и мрънкаш, както правят повечето хора (в това число и аз понякога).
Нели, не знам какъв съвет да ти дам. След всичките знания, които имаш ти самата, моите съвети мисля, не биха били от полза. Силно се надявам скоро всичко да премине, да се успокоиш и отдъхнеш. И за в бъдеще да не ти се случва да бъдеш подложена отново на такъв стрес!
Децата как са? Споделила ли си тях? И ако да - как приемат нещата? На мен това ми е малко болна тема, винаги когато се случи нещо се притеснявам как ще го приемат децата...
Бих ти казала да си силна, но всъщност, може би би било добре по-често да си позволяваш да си слаба, Нели. И да даваш възможност на всичко, което се трупа в теб да излиза навън! Аз знам, че ще се справиш и с това! Приеми тази ситуация като поредния житейски урок и си извади поуките! Всичко ще мине, вярвам го, истински! Вярвам, че добрите и борбени хора биват възнагредени от съдбата за усилията си! Вярвам, че това, което изпращаш към вселената се връща обратно към теб! Вярвам, че на доброто се отвръща с добро! И това ще мине!
С теб съм!
ВЯРВАМ В ТЕБ!

Ванче, благодаря ти! Имах нужда от нечие присъствие.

ДОБРО УТРО!

Ванче, винаги ми е приятно, когато се обадиш тук. Благодаря ти, че си така съпричастна на фона на твоите проблеми със здравето. Аз също като теб вярвам повече от силно и отдадено, че нещата ще се оправят и наредят по начин, по който ще можем да чувстваме и живеем щастие. Пълноценно и безкомпромистно. С цялото си сърце.

И аз съм тук. И понеже имам навика, когато съм на море, да си пия кафето на плажа, се сетих, че това е точният момент да вляза тук. Защото морето е Нелеката и Нели е морето. Абе все едно сме заедно .

Нели, неприятно е, че виждаш симптомите на болестта. Но веднъж вече си я надвила. Което ме прави напълно сигурна, че пак ще успееш. Вярвам в слънцето, водата, вятъра и .... хомеопатията . Ти имаш и вашия клуб за здравословен живот - няма нищо случайно, че си част от тях.

Ванчето е права, че колкото и да си силна жена, сега е моментът да си отдъхнеш и от този товар. Да покажеш, ако трябва . Но най-вече да погледнеш дълбоко в себе си, за да видиш коя си и това центриране да те изведе на старта, където миастениата няма шанс да те надбяга. Дълбоко в себе си съм убедена в последното .

Нели, и аз съм тук.
Благодаря ти за хубавото пожелание.
Аз чак днес влязох и прочетох какво си писала последните дни.

Визуализирай всекидневно напълно здравата Нели.
Представяй си се в идеално физическо и психическо здраве.
Препрочети книгата "Болестта като Път" или я прочети за първи път, ако още не си я чела.

Прегръщам те.
Липсваш ми.
Съжалявам, че ако когато се видяхме във Варна, не си се почувствала истински обичана, ценна и приета от мен, Хри и Алекс.
Изпитвам към теб нежни приятелски чувства и винаги е било така.
Ако мога да те подкрепя по какъвто и да било начин, дай знак - тук или в мобилните приложения.

Как минаха важните прегледи в понеделник и вторник?
Винаги когато можеш и искаш, влизай и пиши!
Мисля те. С теб съм. Имаш подкрепата ми.

И вярата, че всяко зло е за добро.
Пази се повече.
Грижи се за себе си.

Миналото лято аз бях много, много зле. Не физически. Психически.
Нов пристъп на депресия, въпреки стабилните 4 години преди това.
Знам какво е да си мислиш, че вече си превъзмогнал една болест, а тя да се завърне...

Беше много гадно преживяване.
Чувствах се толкова зле. И сама.
И някак излъгана в надеждите и вярата си.
Хубавото е - че всичко е временно, преходно, лечимо, отминава, отшумява.
Отговорът е - ЛЮБОВ. Чувствай любов, давай любов, приемай любов.
От децата си, от приятели, от нас, от Космоса...
Не ти говоря за плътската любов и страст, съвсем не.
А за Универсалната Любов. Първоизточникът.
Давам ти топла Рибешка любяща прегръдка. Любовта лекува.

Нарочно в отделен пост:

Много ми е мъчно и тъжно за гимназията и че вече не съм част от нея.
Също съм и гневна и ядосана от това, че всичко дойде неочаквано за мен.
/Класическа ситуация, характерна за настъпилата при мен вече Уранова опозиция:
транзитен Уран в Телец в 6 дом близо до Хирон, при рожден Уран в Скорпион на Асцендента/...

По ирония на съдбата през последните няколко дни "случайността" ме среща с ученици.
Така топло ме поздравяват. Такива хубави разговори си провеждаме с тях...
А аз вътрешно се раздирам от мисълта, че сега на 14 септември ще ми е последният ден там.
Че няма да започна с тях новата учебна година.
Усещам загубата все повече, с всеки изминал ден.

Здравейте, момичета.
Ванче, радвам се, че писа и искрено съжалявам за здравословните ти проблеми, които имаш. Иска ми се някак живода да е идеален и без тези болести, но тогава дали щяхме да оценяваме това,което имаме?! Надявам се скоро да влезеш и да кажеш, че си още по- добре
Деси, съжалявам за работата ти в училището. От поста ти виждам колко те боли и с приближаването на есента ще ти липсва още повече. Няма ли друго училище, където да можеш да си подадеш документи за работа? Нали знаеш, че когато една врата се затваря се отваря друга. Колкото и да е клиширано е вярно.
Нели, Нели, Нели...... чета те и плача. Наистина много ти се насъбра! Не знам какво да те посъветвам, но знай, че съм до теб! С каквото мога да ти помогна съм насреща. Чувствай се свободна да ме потърсиш. И тук не е мястото да бъдеш силна въпреки всичко. Бъди точно това, което си в момента. Ние сме тук да те изслушаме и да ти помагаме да минеш през всичко това Мини и пиши как са минали прегледите и какво са ти казали.
Аз имах много труден период от година и повече, в който се чудех кое от къде и как да подхвана. Много съм мрънкала, плакала, оплаквала на Чери, Ели, Фюти и Краси, но те ми бяха опората в това трудно за мен време и съм им много благодарна, защото ми помагаха да видя проблемите си през дръг ъгъл и от друга гледна точка. Та в този ред на мисли не спирай да споделяш и да пишеш тук, Нели!

Здравейте, не бях влизала тук мнооого отдавна.
Нели, скъпа моя, прегръщам те силно!!! Друго не мога да направя сега, но искам да знаеш, че мисля за теб и ти изпращам всичките си положителни мисли. Не бъди силна, позволи си да поплачеш на нечие рамо! Сподели страховете си! Когато ги изречеш, спират да са така демонични. Болестта звучи доста сериозно, но щом веднъж си я надвила, значи има начин. Свидетели сме на много случаи, които са доказали, че не всичко е чиста наука.
По този повод, в една група съм във ФБ, в която членува и един лекар анестезиолог. От тази година иска да запише да учи теология. Много хора го питаха защо. И най-общо той отговори, че търси обяснение на необяснимото. Може би ни е нужна повече ВЯРА - в Бог, неведоми сили или енергии, няма голямо значение. Когато ни толкова трудно, колкото на теб в момента, може би трябва да приемем, че някой някъде там ще се погрижи за нас.
Имай вяра, Нелка, имай вяра!

Деси, много съжалявам за това, че са ти прекратии договора. Ще има и други възможности! Щом това е, което те прави щастлива, преследвай го!
Моят проблем е, че не го правя. Знам какво искам, но все поставям себе си на заден план. (Деска, как, да му се не види се връзва това с лъвската ми зодия ) Сигурна съм и че проблемите с щитовидната жлеза идват оттам - все преглъщам и не противореча, за да е мирно и спокойно. Започвам лека -полека да работя в тази посока, но дългите години мълчание си казват думата. Първо започнах в работата, като не премълчавам това, което ме дразни, хваля се, когато съм се справила с дадено предизвикателство, игнорирам колеги, които ме натоварват. И в рамките на 1-2 години тази тактика имаше поразителен ефект - всички ме приемат с респект. Миналата година ми предложиха две много престижни места - едното е в най-доброто училище в областта (ЕГ в Ловеч), а другото е на експерт по математика. Не приех нито едно от тях, но си дадох сметка, че когато ясно заявя себе си, хората започват да ме забелязват и оценяват. Сега остава и в личния живот да го постигна. Там е много по-трудно, защото се поставям на заден план заради хората, които обичам най-много и го правя напълно осъзнато. Факт е, обаче, че това не се отразява добре на здравето ми.

Чери, много се радвам за вас! От всички снимки личи, че имате чудесна почивка - изживей я докрай!

Благодаря ви, момичета, за моралната подкрепа!
Имам нужда от нея и от вярата ви в мен.
Целувки на всички ви и прекрасен, здрав, щастлив петък!

Сиренце написа: ↑06 Авг 2020, 16:11Деси, ... Щом това е, което те прави щастлива, преследвай го! Моят проблем е, че не го правя. Знам какво искам, но все поставям себе си на заден план. (Деска, как, да му се не види се връзва това с лъвската ми зодия Сигурна съм и че проблемите с щитовидната жлеза идват оттам - все преглъщам и не противореча, за да е мирно и спокойно. Започвам лека -полека да работя в тази посока, но дългите години мълчание си казват думата. Първо започнах в работата, като не премълчавам това, което ме дразни, хваля се, когато съм се справила с дадено предизвикателство, игнорирам колеги, които ме натоварват. И в рамките на 1-2 години тази тактика имаше поразителен ефект - всички ме приемат с респект. Миналата година ми предложиха две много престижни места - едното е в най-доброто училище в областта (ЕГ в Ловеч), а другото е на експерт по математика. Не приех нито едно от тях, но си дадох сметка, че когато ясно заявя себе си, хората започват да ме забелязват и оценяват. Сега остава и в личния живот да го постигна. Там е много по-трудно, защото се поставям на заден план заради хората, които обичам най-много и го правя напълно осъзнато. Факт е, обаче, че това не се отразява добре на здравето ми. ...

Сиренце, може и да имаш Слънце в Лъв, но се обзалагам, че някоя от личните ти планети са във воден знак, оттам и описаното от теб по-горе. С теб съм. Щом виждаш как се отразява промененото ти поведение и самочувствие в професионален план, значи вече подозираш до какво може да доведе то и в личен план. Успех! Усилията си заслужават. И винаги биват възнаградени. Винаги. Прегръдки, мила.

Здравейте, момичета!

Трогнахте ме с всички мили, топли и окуражителни думи! Мислех да кажа "Благодаря!", но пред това, което искам да ви кажа и пред начина, по който ме докоснахте, "Благодаря!" би прозвучало сухо и служебно.

Деси, прегледите са идващите понеделник и вторник, още предстоят. Междувременно реших, че ако после ще боледувам, заслужавам малко наслада преди това и отидох за два дни (четвъртък и петък) на малко пътешествие - Дряново, Шипка, Карлово. Обаче имам постоянно чувството, че някой ме души и... имам хипотеза. Мисля, че имам уголемена щитовидната жлеза. Връзва се с това усещане, с кашлицата без болно гърло, с качените килограми (да, имам 3-4 кг. качени в последните месеци), с леко увеличената температура (движи се 36,7-36,9). И не е от травмата, защото още на връщане от Румъния ми измериха 36,9 на границата. Травмата трябва да е обострила и направила видим процеса, но той си се е развивал и преди това. И, тъй като става въпрос за една и съща система, ендокринната, това дава някакво връщане на стари симптоми от другата ми някогашна болест, миастенията (тя се води неврологично заболяване според симптомите, но причината е автоимунен процес, свързан с тимуса).
Остава да видим с лекарите дали съм права и какво точно е положението, за да може да се мисли какво да се направи.

Засега мисля да действам като с възпаление на жлезата: изварен компрес, вит.С в по-големи дози, сок от алое. До понеделник-вторник толкова, по-нататък ще видим. Този път ще си ходя на лекари и ще търся помощ, защото част от проблема е и това, че имам склонност да се мъча да се справя сама.

Впрочем, Ани от около месец ми казва, че съм започнала да хъркам. Това също се връзва с моята нова хипотеза.

За момента си се задушавам на най- назадушаващото място - на плажа на Камчия, където има вятър и простор.