За ви разкажа в какъв екшън се вихрихме в неделя вечер.
Както всяка седмица изпратих Сиана за Ловеч. Двайсетина деца от ЕГ пътуват с един автобус, който ги кара до входа на гимназията и в петък ги взема пак оттам и ни устройва идеално. Досега багажа го слагаха вътре, между седалките, което е много неудобно и тази седмица шофьора беше решил да закачи ремарке. Натоварихме ги и потеглиха. След час и половина се обажда детето е реве по телефона. Оказа се, че като пристигнали в Ловеч, нейния сак го нямало в ремаркето. Да уточня, че вътре беше всичко - дрехи, храна, учебници, униформата, чаршафи, дори парите за седмицата и за капак личната й карта

По пътя ремаркето се отворило и паднал само нейния сак

.
Шофьора се сетил и поне й беше оставил пари. После ми се обади и на мен и ми каза да не се надявам, че някой ще върне чантата. Уговорихме се на другия ден да отидем до Ловеч, за да занеса багаж на Сиси, да идем до полицията и т.н.
Оттам нататък започнах да издирвам учебници, звънях на класния, на познати,... Изприщих се като си дадох сметка, че трябва да купя всичко - от бельото и чорапите та до учебниците по немски. Собственика на фирмата ме увери, че ще поеме всички разходи, но като направих една сметка - всичко в сака струваше повече от 400 лв

. Как да кажа на човека такава цифра!?
И докато главата ми вече пушеше, Сиана звъни (към 8 и половина) и казва:
"Едно момиче ми се обади и ме каза, че баща й намерил сака ми. Утре ще ми го докара в Ловеч"
Изобщо не можех да повярвам! Къде са го намерили, как са открили телефона й,....
След още полови час една приятелка, която живее в Тетевен ми се обади и каза, че й се обадили хора от града (нейни познати) и казали, че мъжът намерил чанта на пътя. Вътре намерили личната карта и като видели, че детето е от Черни Вит, се сетили да й се обадят (тя също е оттук). Така разбрали коя е, синът на приятелката ми им дал номера на Сиси. Дъщерята на този мъж също учела в ЕГ, но е в 12 клас и така в понеделник на обяд сагата беше приключена.
Вчера се опитах да открия тези хора, за да им благодаря, но не успях. Ще го направя друг ден, разбира се. Защото такива хора вече се срещат рядко. И се радвам, че случая ни срещна именно с тях.