Може и да не му е тук мястото, но днес, докато карах из града и слушах радио в колата, някак си темата избори (заради изборите в САЩ) ми се завъртя в главата. А тя, моята глава, току така мисъл, дето се е завъртяла из нея, не я пуска - иска да я обмисли, да я опознае, да я обърне от другата страна, да я завърти... и ето резултата (накратко):
За избора и изборите, за правото на избор, за възможността да избираме, за параметрите на избора, за житейските и политическите избори...
**
Когато беше на 2-3 години, малката ми дъщеря много държеше да избира сама дрехите си сутрин, а не а...з да й казвам какво да облича. Осъзнала се вече като отделна личност, за нея това бе въпрос на лична свобода и форма на еманципация от мен, демонстрация на независимост. Аз, разбира се, не исках да й позволя да излезе през лятото с дебели вълнени дрехи, нито с плажна рокля на снега, но ми беше безразлично дали ще сложи зелена или розова блуза. От друга страна считах, че с възпитателна цел тя трябва да бъде оставена да взема сама някои решения. Елементарното решение на въпроса се сведе до това, че в зависимост от сезона, аз определях набора от дрехи, които бяха достъпни за нея, а останалите прибирах. В рамките на тези дрехи, които предварително бях подбрала по моите критерии, тя имаше пълна свобода на избор, упражняваше я “демократично” всяка сутрин и оставаше доволна от “пълната” свобода, която имаше. Не ме разбирайте погрешно, не става въпрос за дрехи, в момента говоря за политическото упражнение “избори”, в което се очаква от нас свободно да изберем един от... предварително зададени (от кого?) по определен критерий (чий?) варианти/кандидати/партии/идеи/програми (последният да затвори вратата

).
**
Не става дума само за политика, става дума и за житейските ни избори. Дори, ако щете, за това как и дали въобще избираме свободно какво да обядваме например. Просто се чудя, теоретично, ако умирам от жажда и ми предложат да избирам между вода, храна, пари, кола, книга и т.н. къде е свободата ми на избор? Ако страдам от заболяване, дължащо се на недостиг на определени вещества в организма ми, колко свободен може да е изборът ми на храна, ако трябва да избирам между храни, богати на тези вещества, и бедни на тях храни? Избираме ли да обичаме някого или просто нямаме избор? Нима обичта е въпрос на избор, на решение?
**
В един прекрасен филм се казва, че всичко се свежда до един прост избор – да се вкопчиш в живота или да се вкопчиш в смъртта (Get Busy Living or Get Busy Dying). Шекспир го е казал най-добре: “Да бъдеш или не – туй е въпросът.”
Този избор имаме.
[youtube]46GwJbrMghQ[/youtube]
Още нещичко по въпроса за свободата...
[youtube]azWVPWGUE1M[/youtube]
И изборът, сведен до синьо хапче или червено хапче
To be or not to be, that is the question
[youtube]xFhn_GUAhGU[/youtube]
Излиза, че имаме избор, да, но той не е като изборът на пазара - избор между многообразие от възможности. Истинският избор е дуалистичен - да или не, живот или смърт, да бъдеш или не - всеки избор в крайна сметка изкристализира в това, всички останали видове избор са илюзия. Реалният избор е този и той се прави с всяко наше вдишване и всеки един миг.