forum.metsababa.net

http://bgzona.net/zabavni_pozelaniq_za_ ... oleda.html" onclick="window.open(this.href);return false;

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic ... icrefid=20" onclick="window.open(this.href);return false;

[img]http://designmuza.com/wp-content/upload ... za-003.jpg[/img]

[youtube]B1g_ouW6Tos[/youtube]

[youtube]Od-6uzcLGqw[/youtube]

Пускам си тези две парчета на макс и танцувам в синхрон с ритъма на мацката!

Днес след работа ще се заредя позитивно от една среща с моя близка приятелка от гимназията. Дружим повече от 20 години. Познаваме се перфектно. Обичаме да пийваме по :1211 и да си говорим с часове, когато ни се удаде такава възможност. Тази вечер ще се разходим из София и може би ще отидем в Китайски ресторант, защото и двете обичаме китайската кухня, а там сервират и биричка... Тя има да ми разказва свои важни планове, аз - свои преживявания. Имаме нужда една от друга. И винаги е празник да се видим и прегърнем.

Днес през деня се заредих положително от моите клиенти, колеги и шефове. Невероятни хора са! До един. Освен това се чух с мъжа ми и с дечко. Те са здрави и се чувстват добре. Радвам се и за тях. Спокойна съм.

Днес се почувствах заредена и от рождените дни на двама юбиляри. Единият става на 40, другият - на 80. Единият е жена, другият - мъж. С единия съм била свързана косвено, по лично-интимни причини, с другия - съвсем пряко, по делово-професионални причини. И с двамата нямам телефонна връзка. Не мога да ги поздравя. Искаше ми се да го направя. Почерпих за тяхно здраве. Да са живи и щастливи и двамата! ... Понякога ми липсват.

Днес по време на обедната почивка се усетих благословена заради наличието на мечешкия форум и моето присъствие в него. Без да правя излишни четки на когото и да било и без увъртания ще кажа - нямаше да съм тази, която съм, без вас, момичета! Просто нямаше. Толкова умора натрупах по време на двете индивидуални консултации преди самата групова беседа, че се почувствах изчерпана. Тогава се присетих за вас. И си викам - дай да видя какво става в Меца-та и всяка умора ще ми мине. Така и стана. Признателна съм. Благодарна. За мен е щастие и гордост да ви имам за свои приятелки.

Днес очите ми и мозъкът ми се умориха. Сълзи се появиха. Седнах пред компа и си помислих - трябва ми свежа глътка красота. Хайде чичко Гугъл изображения. Хайде малко цветя, малко животинки, малко кафенца... После малко любовна поезия, червени сърца и розови хвърчила... капки роса по момина сълза... и готово. Заредена съм. Положително.

Осъзнаването на факта, че утре е събота, работен ден, но с твърде голяма вероятност да ни пуснат по обяд :1211 още от днес решихме да идем след това колектива да се черпим по :1211 преди да се прибере всеки от нас вкъщи, ами хубаво ми е от това сега :1211

Тази сутрин се събудих с осезаемото усещане за цъфнали вишневи дръвчета. Затворила очи, а сякаш зряща, аз виждах дантелено нежния пасторел на розовите вишневи цветчета. Вятърът се промушваше помежду им, внимателен като магьосник и поемаше в невидимите си шепи упойващ аромат... А после без много да му мисли се издигаше високо нагоре и пръсваше с широка усмивка и цялата си сила ароматните вихри, които носеше.... Капчици деликатност с розов оттенък се сипеха блестящи върху очите ми и сякаш виждах все по-надалеко и ставах все по-лека... чувствах се като слънце - разтворена и блестяща. Като капка вода - прозрачна и лека. Като огнено кълбо - бушуваща и помитаща.... като река - спокойна и вечна.

И изведнъж, пометени от поредната закачка на вятъра, вишневите клонки се разподскачаха нагоре-надолу, разтвориха се пред мен, и се озовах във висока планина със стръмни върхове - обрасли с дървета и трудно достъпни. Чувах свистенето на пролетния вятър в ушите си, виждах младите треви, които полягаха послушно, погалени от същия този пакостник, който целуваше бузите ми и всичко беше свежо, огряно, светло и за първи път.... Все едно току-що се бях родила... всъщност преродила.

Но по-интересното е, че когато клонките на цъфналите вишни се отдалечиха една от друга, го бяха направили така, че пред мен да се отвори не просто гледка, а специална картина. На единствения пуст връх, върху един негов огромен зъбер, беше построен манастир в азиатски стил - китайски... Хубава невисока сграда с повдигнати нагоре краища на ъглите й.... Манастирът беше боядисан в светли тонове, а на върха си имаше открита мансарда, на чийто таван бяха монтирани малки камбани и хлопци..... Слънцето се показваше иззад покрива му и се чуваха птичи песни и приглушен камбанен звук...... Всичко беше пропито със спокойствие и безвремие.... сякаш Земята в един миг беше спряла да се върти и нищо друго нямаше значение....... Бях попаднала в своя център и се усмихвах така както никога.....

[youtube]uY-wg1dwFRM[/youtube]

А в това същото време виждах през прозореца как баба Хала замяташе широко полите си и от тях се ръсеха на гъсто красиви снежинки.... сякаш бяла стена беше застанала между мен и останалия свят... Ритмично спокойствие - да, в ритмично спокойствие падаха великолепните снежинки, а музиката от видеото по-горе създаваше най-красивите образи в моето съзнание.....

Ани, честно, горното ми прозвуча като описание на спомен от минал твой живот! Какъв дух, каква красота! Почти пренесе и мен там, при твойте вишни...

vihrogonche написа:Ани, честно, горното ми прозвуча като описание на спомен от минал твой живот!

Това пък не беше ми хрумвало.... Но наистина имам чувството, че тази картина вече съм я виждала..... Както и да е!

vihrogonche написа:Почти пренесе и мен там, при твойте вишни...

Много се радвам, защото това беше целта - исках, ама много исках ако може дори да усетите лекия аромат на цъфналите дръвчета и да се докоснете до нежността им. Това поне съм го изживявала, т.к. навремето на село имахме много плодни дръвчета - те наистина са с разкошни цветове, а когато тези същите цветове се разтворят докрай, излъчват упояващ аромат - за ден-два, но е много приятен и много успокояващ.

Плача и просто не желая да развалям магията с думи! Обичам те. Кой знае, може да сме били заедно там? обожавам цъфнали дръвчета...

за празниците бяхме в Бургас.Стоях на брега на морето и просто слушах...вълните,вятъра,дори няколкото гларуса над нас...беше страхотно