43 дни от Кръводаряването.
43 дни от часа, в който четирима лекари се бяха надвесили над мен в битка със смъртта, те спечелиха, аз победих.
43 дни от деня, в който един мъж беше опериран успешно и оцеля и благодарение на моите 450 мл кръв, които дадох в негово име.
43 дни откакто се запознах с новата си любов. "Случайно". По ноти. Съдбовно. Беше невероятна първа среща!
43 дни от смъртта на майка му, защото, да, в деня, в който той се запозна с мен и пламна любовта, в същия този ден, по-скоро вечерта, майка му починала в ръцете му. Не успях да се запозная с жената, дарила го с живот. Тъжно ми е...
43 дни откакто се почувствах така - Боже, благодаря ти!!! - наистина имало мъж за мен, наистина имало сродни души, сякаш издялкани един за друг, сякаш единият е ключът, а другият - ключалката.
43 дена от Новото ми АЗ:
- самоуверена, че мога да оцелея и без мъж, но просто не искам това;
- щастлива, че успях да подкрепя колежка в тежък за нея момент;
- блажена, че не е толкова страшно да слушаш сърцето си, защото то знае къде да те заведе, ако го чуеш и му повярваш;
- влюбена, отново, надявам се искрено и горещо, този път в подходящ за мен партньор;
- вярваща, пак, ходя все по-често на църква, паля свещ, моля се и благодаря на когото трябва и на когото чувствам, че е редно;
- силна, защото видях, че съм желана и обичана, точно такава, каквато съм;
- свободна, защото наистина съм волна птица, гоня вихрите, препускам с вятъра и се чувствам доволно млада.
43 дена Връзка и Любов:
- точно такава, за каквато винаги съм си мечтала, за каквато съм плакала и каквато е жадувало сърцето ми;
- богата, защото човекът до мен е родител, а това ме прави майка на още едно дете, което вече обичам от цялата си душа;
- искрена, защото любов без истина не вирее задълго, тепърва има да уча страшно много неща, но поемам риска;
- нестандартна, защото мъжът до мене е също толкова лудичък, щур, див и нетипичен, каквато съм си аз, заедно сме страхотен екип;
- топла и гореща, за да не ми е студено в дългите зимни вечери и нощи, които предстоят скоро...
43 дни тотално Щастие, Изобилие и Блаженство, желая подобни звездни мигове на всички, които заслужават и милеят за тях!
Повечето шофьори са така,спомням си дори,че около 40-та си годишнина те дори спряха да спят един до друг,защото просто нито един не можеше да понася "пречкането"нощем на другия.Но това е защото в един период нататък дори жената свиква с отсъствието на мъжа си и дори мама е казвала "ОХ,няма ли да тръгваш вече на път".Това е донякъде е смешната част от историята,това,което искам да кажа е,че баща ми НИКОГА не си е позволявал чисто емоционално да се държи по този начин с мен или с майка ми,напротив,той придобиваше своите странности,поради работата си,но когато си дойде ще заминем я на почивка,я до тогавашния кореком,обгрижвал е майка ми и е показвал любовта си по неговия си "тромав "начин....просто баща ми не е от най-романтичните хора,но въпреки всичко те до ден-днешен запазиха семейството си...имало е разбира се караници,кавги,неразбиране,но това го има във всяко едно семейство,без значение дали мъжът ти пътува или е водопроводчик.Всико е до човека....относно изневерите-никой не е застрахован,да има определено мнение,че мъжете-шофьори изневеряват доста често,дори аз съм чувала баща ми да дразни майка ми,но никога не си е признавал,мама дори често му подмяташе,че сигурно има някъде семейство9още едно)и като я ядоса все там го пращаше 
с тази разлика,че в момента пътува само в БГ,но доста често като излезе в неделя и си идва в петък,да трудно е признавам,но има ли лесно???? 
Главно заради мен, признавам си без бой.
Познавате ли такава ситуация, подобна на нашата? Уж с официален развод, но всъщност живеещи заедно партньори. Смея да твърдя, че се обичаме, караме се относително рядко, научихме се да правим доста компромиси, по-лесно взаимно си прощаваме и някаква нова хармония и разбирателство, и дори уют, се настаниха между нас.