Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

[Kleo]

Не са ми равни другите мъже
по нежност. Нито по любов такава.
Небръснат съм. Изглеждам неглиже.
Но с мен да си, така си заслужава.

Познавам всяка гънка, всеки стон,
присъщи за красивото ти тяло –
то всяка нощ за мене е подслон,
накуп страстта и ласките събрало.

Тъй както аз умея да съм мил,
не могат другите мъже. Не могат.
За себе си от всички съм те скрил.
За себе си те пазя в тайна строга.

Обичам те. Обичаш ме. Това
за нас е предостатъчно. Така е.
С теб двамата сме слънце и трева,
и топъл дъжд, и вятър сме безкраен.

Такива сме. За другите мъже
е чужда тази вечна симбиоза…
Небръснат съм. Изглеждам неглиже.
И влюбен до полуда. Като в проза.

Dobromir Banev

[Сиренце]

Виърче, страхотно е

В тези стихове навярно някои от нас ще открият себе си...

Понякога си мисля – как се уморих
да бъда винаги по-силната
и всичко на гърба си аз да нося,
и само аз да съм грижовната,
за всичко да помисля,
всичко да предвидя,
във всичко да успея...
А стане ли горещо,
за мъж и за жена
все аз да съм насреща
и пак накрая -
само аз да съм виновната.
На силно рамо няма ли и аз
най-после да склоня глава,
за мъничко поне да си отдъхна,
за ден поне,
поне за час...
В такива мигове си казвам -
нали все трябва
да има кой да устоява в бурите,
да прави завет
и заслон за другите,
докато те събират сили...
Да, тежка, но каква
по-светла орис от това?
Тогава
забравям за умората, готова
за участта
отново да съм силната...
О, колко съм Ти благодарна, Боже мой,
за силата!

[tita]

Умира бавно този…
който не пътува,
който не чете
и не слуша музика,
който не открива
очарование в себе си.
Умира бавно този…
който разрушава
себелюбието си,
който отказва помощта,
който не търси разнообразие.
Умира бавно този…
който се превръща
в роб на навика,
минавайки всеки ден
по същите пътеки,
който не рискува
да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.
Умира бавно този…
който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този…
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата
или любовта си,
който не рискува сигурността
за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава поне веднъж в живота си
да избяга от мъдрите съвети.

Не умирай бавно… Живей днес!
Рискувай днес! Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!

Пабло Неруда

[Kleo]

тита, страхотно стихотворение, благодаря ти, че сподели тук!

Нирвана

Когато обичам... летя,
във птица орел се превръщам,
със поглед отгоре... кръжа
и всички с любов аз прегръщам.
Размахала смело крила,
дори ветрове укротявам.
Обяздвам ги дръзко, крещя
и бурите в мен заглушавам.
Та халите зимни да спрат,
да грейнат слънца във очите,
и цъфнало клонче с бял цвят,
да пратя във дар на звездите.
Когато обичам... летя,
душата е в полет запяла.
Огряна от лъч светлина
проблясва. Не е ли нирвана!?

Източник - една приятелка в скайп-а.

Питах я за автора на това произведение, чакам отговор от нея, като го получа, ще пиша пак!

[Kleo]

Таня Мезева е авторката на горната Нирвана

[Kleo]

Речта на Стив Джобс, ей, разбих се от рев!

[Kleo]

Днес една приятелка в скайп ми изпрати това:

Защо ни е вълшебен чуден остров!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
и топлината на една ръка...

Дамян Дамянов

[Ver]

404511_516851078367001_946393166_n.jpg

(9.92 KiB) Свалено 1096 пъти

[Kleo]

Много е добро, Вер!
В превод, ако има някой, който не разбира английски:
Зрелостта не е когато започнем да говорим големи неща, а когато започваме да разбираме малките неща.

[Ver]

Чудех се къде да го напиша, ама тук най-приляга на следната мъдра мисъл, родена на контролното по Околен свят във 2 "г" клас, в днешния слънчев ден:
"Прелетните птици се завръщат по родните места, строят гнезда и снасят пролетта".

[Kleo]