forum.metsababa.net

Не са ми равни другите мъже
по нежност. Нито по любов такава.
Небръснат съм. Изглеждам неглиже.
Но с мен да си, така си заслужава.

Познавам всяка гънка, всеки стон,
присъщи за красивото ти тяло –
то всяка нощ за мене е подслон,
накуп страстта и ласките събрало.

Тъй както аз умея да съм мил,
не могат другите мъже. Не могат.
За себе си от всички съм те скрил.
За себе си те пазя в тайна строга.

Обичам те. Обичаш ме. Това
за нас е предостатъчно. Така е.
С теб двамата сме слънце и трева,
и топъл дъжд, и вятър сме безкраен.

Такива сме. За другите мъже
е чужда тази вечна симбиоза…
Небръснат съм. Изглеждам неглиже.
И влюбен до полуда. Като в проза.

Dobromir Banev

Виърче, страхотно е

В тези стихове навярно някои от нас ще открият себе си...

Понякога си мисля – как се уморих
да бъда винаги по-силната
и всичко на гърба си аз да нося,
и само аз да съм грижовната,
за всичко да помисля,
всичко да предвидя,
във всичко да успея...
А стане ли горещо,
за мъж и за жена
все аз да съм насреща
и пак накрая -
само аз да съм виновната.
На силно рамо няма ли и аз
най-после да склоня глава,
за мъничко поне да си отдъхна,
за ден поне,
поне за час...
В такива мигове си казвам -
нали все трябва
да има кой да устоява в бурите,
да прави завет
и заслон за другите,
докато те събират сили...
Да, тежка, но каква
по-светла орис от това?
Тогава
забравям за умората, готова
за участта
отново да съм силната...
О, колко съм Ти благодарна, Боже мой,
за силата!

Умира бавно този…
който не пътува,
който не чете
и не слуша музика,
който не открива
очарование в себе си.
Умира бавно този…
който разрушава
себелюбието си,
който отказва помощта,
който не търси разнообразие.
Умира бавно този…
който се превръща
в роб на навика,
минавайки всеки ден
по същите пътеки,
който не рискува
да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.
Умира бавно този…
който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този…
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата
или любовта си,
който не рискува сигурността
за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава поне веднъж в живота си
да избяга от мъдрите съвети.

Не умирай бавно… Живей днес!
Рискувай днес! Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!

Пабло Неруда

тита, страхотно стихотворение, благодаря ти, че сподели тук!

Нирвана

Когато обичам... летя,
във птица орел се превръщам,
със поглед отгоре... кръжа
и всички с любов аз прегръщам.
Размахала смело крила,
дори ветрове укротявам.
Обяздвам ги дръзко, крещя
и бурите в мен заглушавам.
Та халите зимни да спрат,
да грейнат слънца във очите,
и цъфнало клонче с бял цвят,
да пратя във дар на звездите.
Когато обичам... летя,
душата е в полет запяла.
Огряна от лъч светлина
проблясва. Не е ли нирвана!?

Източник - една приятелка в скайп-а.

Питах я за автора на това произведение, чакам отговор от нея, като го получа, ще пиша пак!

Таня Мезева е авторката на горната Нирвана

Речта на Стив Джобс, ей, разбих се от рев!

Днес една приятелка в скайп ми изпрати това:

Защо ни е вълшебен чуден остров!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
и топлината на една ръка...

Дамян Дамянов

Много е добро, Вер!
В превод, ако има някой, който не разбира английски:
Зрелостта не е когато започнем да говорим големи неща, а когато започваме да разбираме малките неща.

Чудех се къде да го напиша, ама тук най-приляга на следната мъдра мисъл, родена на контролното по Околен свят във 2 "г" клас, в днешния слънчев ден:
"Прелетните птици се завръщат по родните места, строят гнезда и снасят пролетта".