Личен дневник Kleo

[Kleo]

Благодаря ви

[Kleo]

Делото ни е насрочено за 3-ти април ранния следобяд.

[Kleo]

Тази вечер ще се срещам за сериозен разговор с майката на моя любим. Просто имам нужда от дар-слово, истинност и кураж Мерси много за стиснатите ви палци и отправените положителни мисли към мен!

[tita]

Деси, по-добре я слушай ( или поне се прави че я слушаш ), остави я да си излее к'вото си е събрала жената. Не ти трябва дар слово, истинността понякога не е най-правилното решение. Бъди откровена, но не агресивна в желанието си да я убедиш в твоята истина.

[Kleo]

Малко късно ти виждам съвета, но точно така и бях, цял час слушах, хапех устни, за да не прекъсна жената и за да не избухна, но когато почна с откровените обиди, заплахи, обвинения, нападки и нелепи твърдения за мен, се опитах културно все пак да се защитя, неуспешно, бях наречена нахална и нагла, и такааа, но нищо де - опитах да проведа диалог, без успех, просто присъствах на едночасов монолог, дори бих го нарекла моноспектакъл с елементи на агресия, заслепяващ гняв, дребнавост и простащина, поне си зная от самото начало какво изпитва към мен, за каква ме мисли всъщност, че изобщо не ме харесва, нито приема за приятелка на сина й. Пред нея не се разплаках, слава Богу, но като излязох от тях, 5 минутки стоях точно като вцепенена и изтукана, а след това около час плаках, ревях и се тресях от ридания. Хубавото - любимият чу и видя всичко със собствените си уши и очи, лошото - почувства се предаден, неразбран, разочарован, необичан, неприет от най-близките си хора. Очите ми бяха подути от плач цяло денонощие, но това не е всичко, уви. Заради емоционалната болка на следващата сутрин бях разсеяна и се полях с вряла вода, лявата ръка и лявото бедро, направо завих от болка, та и физическа болка, но поне не станаха нито мехури, нито рани, само червени отоци от изгарянето. Та това е от мен, иначе любовта е на макс, с мъжа нямам проблем, опита се момчето да ме защити, но не съумя.

[Kleo]

От вчера, 1-ви април, вечерта - отново съм при любимия си, у тях, в неговата стая.
Много сме щастливи заедно!
Родителите му не са в апартамента, на вилата им са, но не зная докога ще е така, уви...

[Kleo]

Играта...
Закачката...
Съзнателната манипулация. Но правилна. И честна към вътрешния ти морал и Аз-а ти.
Размишлявам на глас.



[youtube]SzsDHtzx6tI[/youtube]

[tita]

...

Точно така си мислех, че ще мине срещата ви. От това, което си споделила, мога да ти кажа, че скоро тази жена няма да те приеме до сина й. Мисля и ти самата го знаеш. Не е добре да живеете под един покрив, особено ако е била така агресивна и нападателна към теб. Затова стягайте багажа и далеч от нея, ако само по телефоните се чувате е друго. Освен това, такива жени често прибягват и до крайни средства, за да постигнат своето. Не приемай подаръци или каквото и да било, което тя ти дава (или ако няма как да й откажеш - изхвърли го или не го използвай). Любов, любов, ама .. не се оставяйте незащитени.

[Kleo]

[youtube]yd1uEvyzCmM[/youtube] - Think Twice! - Celine Dion

[Kleo]

На 21-ви април, неделя, късно вечерта, скъсах с любимия мъж. Категорично и окончателно. Последните 10 дни той се държа недопустимо с мен, а аз вече имам алергия към нараняването в любовта, към страданията в една интимна връзка, отново сложих край на измъчване. Бяхме заедно 4 месеца и половина, страшно много си дадохме, благодарни сме си един на друг за всичко, но повече не мога да бъда с него. Той се мъчи да ме върне. Но съм непреклонна. Страдам, но далеч по-малко, колкото очаквах. Дали сърцето ми вече не се е втвърдило?

[droidd]

Вихърче, съжалявам, за това, което преживяваш в момента
"Когато хората почувстват, че са срещнали сродна душа и се влюбят, причината е в сливане на енергиите им.То може да бъде за цял живот, за 30 секунди или за една нощ. Когато двама души се влюбят, но открият скоро, че нямат много общи неща, то е, защото мисловната енергия се е разминала"

Страдам, но далеч по-малко, колкото очаквах. Дали сърцето ми вече не се е втвърдило?

Сърцето ти е все така нежно и любящо, може би малко е притихнало в момента, но явно те щади от страданието