Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

[Kleo]

[Kleo]

[Kleo]

[Kleo]

[Kleo]

Студ скова земята, а ти ми рече „Остани!”
„Да остана! – рекох. – Но така ще бъде цяла зима,
няма да е само днес. И пак започва да вали.”
„Знам. Нека си вали! Искам тебе да те има.

Тук да сгрееш тишината, да усмихнеш
всяка кърпа в шкафа, да направиш хляб,
да ме изправяш, клекна ли. Да притихнеш,
когато те погледна, за всички други сляп.

Че твоето притихване е свято, а аз съм мъж
и се огъвам, сведеш ли само ти очи надолу.
А моето огъване е сила, за мен се дръж
и аз ще ти покажа как в това вървим нагоре.

Ще ти разкажа как планирах ветрове,
стихии как докарах днеска – да те спрат,
да е студено, да се изсипват дъждове,
да не можеш да си тръгнеш никой път.

Да ме обичаш още, да е смешно, да гълчиш.
Да вдигнеш целия ми срам, задето закъснях,
да ме накараш да забравя… Да простиш,
че чак сега намерих сили да ти кажа, че бях

сломен от твойта твърдост мека, тиха…
Да призная, че със тебе тук животът влиза.
Остани! Страховете ми за теб се биха.”
„Ами… Ще ми дадеш ли някоя от твоите ризи?”

29.09.2015 г.

Mariya Grigorova

[Kleo]

[Kleo]

[Kleo]

[Kleo]

"Казвам се Октомври и съм тъжна..."

Октомври е... времето навън сякаш тежи, а тъмните дъждовни облаци все по-често са в унисон с времето вътре в хората. Колко красиво и драматично е, когато извън човек и вътре в него, е едно и също. Следващите редове ще ви разкрият цялата красота и меланхолия в пъстрия октомври:

***

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.

Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме... Или не.)

Тук – таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем...
Извинете ме... Ще завали.

Caribiana

***

[Kleo]

[Kleo]

Любовта е сега - думите, които четеш, звуците, които чуваш, докосването, което усещаш...

HighViewArt



Любовта не е маникюр с O.P.I. Любовта е ожулен лак и трънче в показалеца.

Любовта не е перфектна бяла усмивка. Любовта е кривото зъбче горе вдясно.

Любовта не е гладък светлолилав макарон с хрупкава коричка и мек, топящ се в устата крем. Любовта е целувка, с начупена повърхност, която става на дъвка, щом постои в устата.

Любовта не е окосена по американски ливада. Любовта е избуяла мащерка по бреговете на Синеморец, със стърчащи магарешки бодили и хаотично разпилени макове.

Любовта не е аромат на току-що изкъпано бебе. Любовта е дрискано в гащите и зелен сопол над устните.

Любовта не е кадифено розово зайче с голяма златна панделка. Любовта е раздърпано плюшено мече с кръпка и без ляво ухо.

Любовта не е стара градска песен, пошушната в ухото. Любовта е украински метъл, смесен с финландска опера. Изкрещян.

Любовта не е силиконов пух. Любовта е гъша перушина, която излиза през дупките на калъфката.

Любовта не е асфалтиран път. Любовта е кална пътечка, с дупки за чупене на крака и следи от скални свлачища.

Любовта не е минал живот или бъдещо прераждане. Любовта е сега - думите, които четеш, звуците, които чуваш, докосването, което усещаш, целувката, която не получаваш.

Източник: angel-sprout.blogspot.bg