Лятото носи ни сполука и отново ще изпразним мечата хралупа

[Ver]

Той ми разви теорията, че той е у дома си и никъде не иска да ходи. :128

Така е много лесно..., за него :(
Уф, скапана работа!

[cchery]

... Оф, мисля, че се налага да се изнеса с децата...

Нелка, сигурна съм, че каквото (и когато) да решиш, решението ти ще даде верен резултат. В конкретния момент и за в бъдеще. Освен това, предполагам, че не спираш и да мислиш, и да си задаваш някакви въпроси. Ако той е у дома си, може би е добре да разясни какво разбира под "у дома си". Нищо чудно да е същото, което мислиш и ти. И ставате двама "у дома си". А по-важните в случая са Ани и Вили. По-важни - не за сметка на вас двамата, а от гледна точка на изграждането на личности. В тази ситуация, можеш ли да накараш съпруга ти да постави тях двете на първо място при взимането на решения?!

Добро утро и на всички останали. Допреди малко си пих кафето на слънчевата тераса на майка . Отначало есента пощипваше закачливо рамената ми. Говореше ми в охра от пожълтелите листа на мушкатото. Двете липи отпред вече се извисяват над 4-ия етаж на нашия блок. А някога бяха малки като нас. Чудно е, но чак сега ги забелязвам. И се улових да си мисля - какво ли ще бъде, ако съм тук през май, когато цъфтят?!? После мисълта ми избяга при високите им посестрими пред блока срещу нашия. Господи, тези дървета са стигнали почти до покрива на сградата?!?! Дали е странно, но се улових да мисля, че хората не остаряваме както дърветата. С достойнство. Тези огромни "чудовища" от клони и листа изглеждат по-внушителни и достойни за възхищение от всякога. А са ми набори. Дали мога да кажа това за себе си?!

С Бели спим на разгъваемия диван. Аз, естествено, ставам преди нея. Доста преди нея, ако трябва да бъда точна . Поспаланка спи до обяд. В секундата преди да седна на дивана поглеждам лицето ѝ. Спокойно, изпънато, двете очи симетрично затворени - какво ли "кино" се прожектира зад техните клепачи?! Измъквам се тихо от стаята - стаята на умиротворението... Хубаво ми е.

Вчера ходихме на гробищата - тази сряда стават 9 години от смъртта на татко. Ние в сряда няма да сме в Горна, затова вчера отидохме. Както в деня на неговото погребение, вчерашната неделя беше един прекрасен, слънчев ден. Винаги на това място има вятър. Нищо чудно - гробищата са в края на селото, на един невисок склон. Ветровете идват от ниското, където р. Росица вие своите меандри. Сигурно ветрове и човешки духове по цели нощи си разказват истории за отминали години, за стари лудории... кой знае. Не мога да кажа, че обичам да ходя на гробищата.... но и вчера, както и всеки друг път, отново се чувствах спокойна, завършена - имах чувството, че най-сетне съм стигнала. Къде да бързам, когато се озова на това място?! Там болка няма (поне като минат известен брой години), няма съревнование, няма нищо от човешката ни тлен..... я, колко е хубаво?!

Снощи се видяхме с Елисчето, Анджи и Ивето. Децата поиграха. Ние полафихме. Днес по всяка вероятност пак ще се видим. Но преди това трябва с Бели да обиколим някой и друг магазин и книжарница . Абе имаме какво да правим тук.

Вие с какво ще тормозите днешния понеделник?!

[Kleo]

С яко бачкане.

[Kleo]

Нели,
Великолепни снимки! Мерси, че сподели!
Колкото до другото - писах ти на ЛС каквото имам да ти кажа. Продължавам да стоя на същото мнение. Желая ти УСПЕХ от цялото ми сърце!

[Ver]

Вие с какво ще тормозите днешния понеделник?!

Ха. Ха. Много смешно.
1-ви работен ден.

[Сиренце]

Аз ли го изтормозих или той мен....не знам, но съм тотално разглобена. Днес с колегите измъкнахме безбройни количества шкафове, бюра и сандъци, мъкнахме ги право нагоре по безчетни стълби, товарихме ги на камион, после ги разтоварвахме и отново ги влачихме по стълби нагоре. Боли ме всяко мускулче А утре сигурно ще установя наличието им на неподозирани места.

Иначе последните дни са ни най-каръшките от цялото лято. От ретроградния Меркурий ли е, от що ли не знам, но завчера ни изгоря кухненския робот и то непоправимо, вчера гръмна (буквално) бойлера, днес и кафемашината половин ден категорично отказваше да прави кафе, но после размисли. Не смея да мисля за утре....
Хубава вечер ви пожелавам!

[Ванчето]

Привет!!!

При нас пък днешния понеделник ни поднесе емоции и от двата полюса...
Като за начало днес стартирахме новата учебна година!
Децата тръгнаха със желание и доволни, че вече няма да са вкъщи по цял ден , особено Гого...
Марти има нова учителка и малко се притеснявах как ще реагира той на този факт, но когато се прибра щастлив, доволен и каза, че много се е забавлявал ми олекна !
След като закарахме децата на училище отидохме да пазаруваме с мъжа ми. А на паркинга пред магазина една бабка, която тръгна да кара на задна без обаче да гледа назад ни удари... Щетата не е много голяма, но е достатъчна, че да се наложи колата да влезе в сервиз и точно това е нещото, което ме дразни повече - трябва да останем без кола за няколко дни, пък знаете - живеем на 12 км от близкото градче...
Случиха се и някакви други работи, но след като прочетох поста на Цони направо ми е неудобно да мрънкам за дреболии...

Прегръдки за всички!

[danid]

Идва училището и хралупата започва да се пълни. Хубаво е да има повече пишещи.

Мързеланка Данка, така и не направи офертата, нито в събота, нито вчера, а днес ми е крайния срок, надявам се времето да е достатъчно. Вчера бях на родителска, учителката на Боби е същата като на кака му, хареса ми и тази в занималнята. Той е много ентусиазиран, става в 7,00, оправя се, закусва и то без никакво мрънкане. Дано му харесат и дечицата и да не си изгуби ентусиазма. Снощи открихме и сезона на танците, даже в неделя сме на участие... Започва по-сгъстения ни график.

Не знам дали после и утре ще мога да вляза пак, затова пожелавам успешна година на учениците и много здрави нерви на майките и татковците, защото ще ни трябват. За сменените имена на всякакви предмети, за новия ред на буквите, да се борим с мързела на деца и учители и за какво ли още не.

Специални поздрави на Цони и истинските учители като нея. Има още такива и дано имаме късмета да срещаме повече от тях и системата да не успее да убие и в тях последните искрици надежда, че има и друг път и най-вече желанието им да го следват.

[cchery]

Добро утро. Аз ще съм бърза тази сутрин. Ще си пътуваме с Бели обратно към София. Сега я чакам да стане, после ще идем на село да вземем каквото земята е родила. Товарим и щайгите с буркани и тръгваме. Тази сутрин имах отново прекрасно събуждане с мекото слънце на Горна, топлите есенни цветове на порасналите дървета, ароматите и звуците, които не мога да излича от спомените си....

Радвам се да видя всички тук!!! Успешно начало в училище на Марти и Гоги. За другите ученици - като му дойде времето, все още сме във ваканция, в крайна сметка :lol: .

Цони, ето така я помня и майка от годините, когато работеше. Като учителка. Лятото ходеше с по-овехтелите си дрехи в училище, защото вечно нещо миеха, чистеха, боядисваха дограмите в бяло, местеха шкафове и бюра, или пък лакираха изцикления паркет... Без коментар просто!

Хубав ден! До по-късно!

[Kleo]

А мама е така и до днес също така...
Много ги юркат в училище,
но преди години май че беше по-зле при нея.

[Ver]

Цони, и аз искам да свършва този ретрограден Меркурий,
заради него не успях да си почина,
като хората и всяка нощ сънувам
простотии след които се събуждам
скапано ...

Друго си е да има кого да обвини
човек
Оф, олекна ми

Деси, кога ще свърши мъката?