forum.metsababa.net

Като цяло за себе си и за моето семейство мога да кажа, че тук живеем спокойно. Да, спокойно е най-точната дума за нас. И мястото където живеем е такова, а и сме далеч от роднините , който доста често причиняват нерви и стрес...
Като вземем заплата не се притесняваме дали ще успеем да изкараме до следващата. И изобщо като цяло е добре, но както всичко в този живот и това си има своите минуси... Сина ми, който е първи клас знае да чете и пише на испански, но с българския сме зле. Сега ще вършим чудеса от храброст, за да го водим и на българско училище веднъж в седмицата. Там се изучава главно български език, литература и история. А аз много държа децата ми знаят българския език и българската история! Защото ние сме преди всичко българи, без значение колко време живеем в Испания. И много се дразня , когато някой ме попита дали съм румънка... НЕ! НЕ СЪМ РУМЪНКА - БЪЛГАРКА СЪМ! И децата ми са българи! А България им отказва 35 лв детски... Защото не се отглеждат в България! Аз не съм за тези пари, щом съм решила да имам деца, няма да чакам друг да ги издържа! Но ми е криво. Тук детето ми го взимат всяка сутрин от вратата на дома ни и го карат на училище, а след обяд ми го връщат отново до вратата (понеже живеем извън населеното място - на 12 км.). А в автобуса има специално назначена жена , която се грижи да му постави колана и да ми го предаде лично когато се прибира. Обядва в училище всеки божи ден и за това удоволствие никой не ни иска и 1 стотинка... За училище също, само си купуваме учебниците и помагалата и само за малките класове, защото пишат в тях, след това се дават от училището. А сме чужденци... Но никой не ни третира по различен начин...!
За здравната помощ какво да кажа ...? Аз нямам документи за работа следователно нямам и осигуровки. Мъжът ми поема някаква част от тях, но не съм много наясно точно колко. Изкарала съм 2 бременности с всичките му там прегледи и изследвания и съм раждала 2 пъти! Никой не ми е искал и 1 евро! Да не говорим, че в болницата ти дават всичко: като започнеш от памперси и дрешки за бебето, мокри кърпи и т.н. и стигнеш до болничната нощница и четка и паста за зъби за родилката... "Избор на екип" няма, но ти обръщат предостатъчно внимание и се грижат за теб. А храната в болницата е супер вкусна!
И въпреки всички тези екстри, на въпроса дали вече чувствам Испания като втора родина, май по-скоро ще отговоря с "не". Аз съм тук вече 9 години и половина , мъжът ми почти 14, но никога не сме се настроивали, че ще останем тук да живеем за постоянно. Все си ни дърпа към България, към неуредиците, към пътищата с огромни дупки, към корупцията и бюрокрацията... Не знам защо, една приятелка наскоро ме пита защо толкова държим да се приберем някой ден в България и аз не успях да и отговоря еднозначно... Може би, защото както казват старите хора "камакът си тежи на мястото" . Но честно казано не знам кога ще се случи това наше "завръщане" в България. Все отлагаме с по една или две години. До кога...? Нямам идея. Но искренно вярвам, че всичко в живота се случва, когато трябва да се случи! И ако е писано един ден да се приберем, то със сигурност ще стане!

Може вече да съм досадна, но забравих да напиша за тютюнопушенето... Понеже темата беше засегната по-рано в темата...
Испанците по принцип много пушат. Ама наистина много. И мъжете и жените. Тук изобщо не е необичайно да срещнеш по улицата жена с цигара в ръка и на никой не му прави впечатление. По принцип никой не обръща внимание и на това с какви дрехи си, дали си облечен по последна мода или не... Ако някой тръгне да обсъжда другите с какво са облечени, то той най-вероятно не е испанец! Та започнах да казвам за пушенето... Тук забраниха пушенето по заведенията ако не се лъжа 2 години по-рано от България. В началото собствениците на барове много се оплакваха, че им намаляла клиентелата. Но мина малко време и нещата се нормализираха. Хората свикнаха и започнаха отново да ходят на бар, но без да пушат. И забраната не се нарушава. Защото има контрол и глобите са много солени. Фалирали барове няма. Просто всичко е въпрос на навик. Но най-малкото което е , забраната беше въведена и край. Не е имало хиляди прегласувания дали да бъде или не... Хората си знаят, това е правило, или по-точно закон и трябва да се спазва. А ние българите май не обичаме да спазваме правила и закони...

Добро утро
Вчера тъкмо похвалих Ивето и днес мога вече да се оплача Като я заведох си се обу сама,влезе с цветята за госпожите,аз тъкмо и оставях водичката,когато тя реши да ме гушне,госпожата я видя и я гушна,но тя се почувства някак "изтръгната"от мен и заплака много(а дали аз не се почувствах така ).Стана ми много мъчно,сега цял ден ще я мисля
Бъни,как можеш да кажеш такова нещо????Няма с какво да досадиш тук,всички сме "жадни"да чуваме нови истории за каквото се сетиш,а признавам си,твоята ми беше особенно интересна.Когато каза,че живееш в Испания на мен също много ми се прииска да науча нещо повече.Аз съм била там за месец през 2004 година,от тогава пазя спомените си все едно е било вчера,просто защото се влюбих в тази страна.Ние бяхме около 2 седмици в Мадрид,след което бяхме в Гандия за новогодишните празници,прибрахме се на 20 и някой си януари.За мен този един месец и повече беше нещо незабравимо.Била съм в Чехия,Словакия за малко,но никъде не почувствах,че съм си "у дома".Толкова силно ме върна разказа ти в онези дни.Никога няма да забравя красотата на Мадрид вечер,дългите разходки и отоврените магазини до късно,този град сякаш не заспива..Въпреки сравнително високите температури за зимното време когато бяхме там,успяхме за около 2 дни да видим малко сняг.Бяхме излезли на по бира,беше около 21 и нещо и в момента в който започнаха да прехвърчат снежинките от всякъде наизлязоха снегопочистващи машини.Бях изумена,сякаш чакаха зад ъгъла на улицата и направо се чудехме какво въобще чистят,като едва беше намокрило алфалта...Площадите,улиците-всичко беше толкова добре поддържано и празнично украсено....А когато бяхме в Гандия няма да забравя плажа.Въпреки,че беше зима,плажната ивица беше огрооооммммнннааа и чиста,дори тогава испанците продължаваха да я поддържат така,все едно още утре сутрин ще дойдат плажуващите....На брега,седнали на една пейка,гледащи вълните ми се искаше времето да спре....Ох,толкова много обичам тази страна....Благодаря ти,че ме "върна"там за малко....
А за вас се радвам,че сте намерили онова спокойствие,за което тук жадуват много хора,включително и аз,радвайте се на това,което имате,а България си е тук и ви чака,когато му дойде времето.

Мили момичета, БЛАГОДАРЯ ВИ! За това, че сте тук! Че сте прочели каквото съм написала! Че намерихте страхотни думи да ми отговорите...... Вчера нямах никакво време за тук....... а днес ще го намеря, само малко по-късно! Но не се сдържах да вляза и да ви кажа тези неща и да ви...... !

Бъни , интересно! Искаш да си българин ,но сякаш се налага да за да си добре да избереш да си чужденец . Колко жалко ,но поне имаш избор . Здравейте, малко ме нямаше тук ,но то по скоро присъствие под прикритие :lol: Чета ,но не пиша защото няма какво Ежедневие , едни и също . Отново ни лепна някакъв вирус със сополи ама го борим .Утре е 8 март . Празника ни Та по този повод се смях много . В детската на Юлий правят снимки като картички ,но аз говорих с Кики и му казах ,че ми се струват много скъпи и не желая от тях . Обаче от онези дни се бях ядосала нещо и му казвам - А бе ти си незаинтересуван от нищо , нямаш грижи и ти е по лесно да не носиш отговорности ..... можеше да ми поръчаш поне картичка за 8 март със снимка,това е избор и мисъл за някой .... И отивам да взема Юлий от детска миналата седмица ,а учителката ми казва - Дължите 7.5лв за снимки. Хмм... почудих се в първия миг и после й казах ,че вероятно това е изненада и да ги поиска от мъжа ми на следващата сутрин . Вчера понеже и двамата си бяха у дома нали са сополиви ,та сутринта ме закараха до службата и в колата Юлий се нацупи защото трябвало да ходят до бижутерията . Кики се прави на луд ,вика каква бижутерия бе тате , ама Юлката каза - Мамо нали е ден на майката в събота и ние ще ти купуваме цветя, бижута , снимки и там някакви работи Аз се направих на не рзбрала. Снощи като се прибрах от работа, късно , Кики дремеше , даже направо си спеше де , та Юлий ми казва - Мамо претърси стаята зА пръстена . Та имам изненада и ми стана много , много приятно Чертке , четох за екскурзията ви , гледах снимките и си мисля ,че много по добре сте изкарали от колкото да дойдете в Ниш. Той си е там и ще ви чака ,но някой друг път заедно с Чил. Неволите с фазомера и децата........ Хм ,ами те да прекрасни и не им се ядосвай толкова много . Важното е ,че не те е ударил тока да ти изправи косите :lol: Здрави сте прави сте . Елисче, толкова много разбирам как се чувстваш.

Фюти, , а ти защо не пишеш

Бъни май плаче за бой, ако спре да ни разказва тооолкова интересни неща :128 Благодаря ти, беше ми безкрайно интересно и очаквам втора и трета серия, и още :lol:

Елис, съчувствам ти , разбирам какво си преживяла, няма да те успокоявам с думите, че след 5 минути Ивето е забравила сълзите и вече е вилнеела на воля из градината, аз съм виждала как моя син реве като че го колят на раздяла, след 2 минути предпазливо поглеждам през прозорчето на вратата на яслата и го гледам как беснее щастлив - чак да си призная, ме бодва егото - ама как така бързо е забравил, че му липсвам :lol: :lol: :lol:

Чери, пипи, пиши...

А Конче-Вихрогонче къде е? Деси, какво се случва с теб


А, Фюти, четеш ми мислите, писала си И аз знам каква ще ми е изненадата, поне една от всички
Дъщеря ми един ден си била забравила учебника и като нямало какво да прави в час, съчинила стихотворение за мама, показала го на класната, тя толкова го харесала,. че я накарала да го прочете пред целия клас, утре ще го получа и друго не ми трябва Заплаших всъщност мъжа ми, че ако ми купи цвете, ще му направя шапка от саксията , защото вкъщи е заринато с китки, а мразя откъснати цветя.

Черитка,обърнала си изключително подробно внимание на "фитнеса",анализирала си всичко,но нали знаеш,че в България аналитичното мислене липсва и тук е по–добре да усвоиш едни пари,отколкото да помислиш малко.....Всичко от снимките е абсурд...
Аси,проблем с лаещи кучета и ние имаме през лятото.Ужасно е!Никой не им обръща вни5мание,защото са в една частна къща до нас/нищо ,че са улични превъзходни и се "убиват" да лаят/
Цвети,направих си схемичка за короната,но няма време да отида до центъра и да потърся материали.Още повече ,чепиша и реч,с която да поздравя децата на празника.Как ме натресе моят сладур.....
Елисче,прегръщам те силно и знай,че всичко ще е наред.
Прегръдки на всички.

Ееееееееееееееееееееееееееее, здравейте....... ето ме! Най-сетне от 2 дена имам време и възможност да седна и да пиша спокойно. Не бързам за никъде. Няма да се ляга рано. И не ме чакат никакви задължения - неразтребената маса, непуснатата съдомиална, прането в пералнята......... и утре е ден! Още повече почивен. Откъде да "ви започна"?!?

Бъни написа: Чери, много са ти сладки дечицата!
Освен това за стореното от теб! Много хора биха подминали проблема с мисълта, че това просто не е тяхна работа. Но истината е, че опазването на всичко, което е обществено е "работа" на всички нас! А не само да чупим и рушим и после да обвиняваме другите за положението в което се намира цялата държава! Не знам, въпрос на навик ли е, на образование, на манталитет... Защо БЪЛГАРИНА вярва, че правилата и законите не важът за него...???

Ей това - уголеменото се питам всеки ден! ЗАЩО!!?!? ЗАЩО?!.. Какви сме такива самодоволни и пренавити...... Прочетох и това, което си ни постнала за пушенето в Испания.... кажи ми.... абе който може да ми каже - защо трябваше да правим половин крачка напред (с приемането на забраната) и 10 назад (със смяната на властта и полу-легалното разрешаване на пушенето отново)?!?!? Как е възможно на някой да му е хубаво да смърди на дърт мангал?! Почти всички пушачи, които познавам не пушат в къщите си!!! Излизат на терасите. Но когато стане въпрос за нещо обществено, общо, на никой не му е жал и мило - там можем да си катранизираме белия дроб и да напълним душите на останалите с дим - нали това не ни е у дома?!? Значи излиза така, че испанците са и по-умни и по-напредничави от нас..... Що ли не се учудвам!? Те, барем, Ренесанс като хората са имали... Могли са да "пораснат" на акъл с векове, а не за години..... Ние си тъпчем из мръсна и тъмна Анадола, мятаме задници на техните маанета и дърпаме чибуци с османлийска наслада....... Пух!

Бъни, благодаря за хубавите думи към мен и двата хикса (така наричам Коки и Бела за по-кратко - а и преди 11 години бях луд фен на кеча )

ellis_stoyanova написа:Браво и на теб за "будната ти съвест',защото много други хора са минали от там,но всеки си е казал,че това не е негова работа.Ето тази черта в българина МРАЗЯ ужасно много.Трагично ми е например когато има сняг как всички започват да се оплакват как общината не била изчистила улиците и т.н,а пред самата къща/блок на оплакващия има метър сняг.Но това просто'не е негова работа".

Абсолютно, Елисче, и аз я ненавиждам тази типично българска черта. А дори собствената ми майка цял живот ми я е втълпявала. И досега, вместо да ми каже някоя и друга дума на одобрение, когато се случи нещо хубаво, благодарение на моя намеса, чувам единствено "Що ли не си гледаш децата и живота, ами се занимаваш с глупости?" Преди много се ядосвах на тези думи, сега вече си знам какво ще последва :lol: и даже ми е смешно.

Как мина днешното тържество при Анджи?! Успя ли да направиш снимки или си поплака на воля?! Радвам се, че Ивката е тръгнала на градина..... Моменти като днешното й влизане сигурно ще имаш още. А може да е било наистина момент - нещо, което няма да се повтори идващата седмица. Понякога и тя няма да иска да ходи при децата, защото да правиш едно и също ден след ден, месец след месец в продължение на 4 години е..... съгласи се - досадно. Освен, ако в детската градина не попаднеш на рядката "порода", наречена Учител!!! Много добре знам колко е трудно, мъчно, болезнено и свиващо гърлото на топка чувството, че си изоставил детето си, когато най-много има нужда от теб - нещо, което плачът ни говори...... и знам как лично аз се върнах и си взех Коси от яслата..... това беше втория му ден там. Първият изкара до обяд. На втория "записа" само 5 минутки. Вече бях напуснала двора на градината, когато от оградата го чух как реве и вика "Мамо, ела......". Е, не издържах - върнах се и си го взех и никога повече не го пуснах на ясла. С Бела всичко беше различно...... и тя не е плакала за мен. Но госпожите й пропищяха от нея :1140 :1140 ..... Хм.... защо ли го пиша това като няма общо със случката с Ивето от днес.......просто се отплеснах, а исках да ти кажа да не се отчайваш, когато има моменти като този!

Следва втори постинг.

Ася написа:7 години от смърттта на баба ми, което ме е отгледала и ми беше като майка...много боли, че не можах да се сбогувам с нея. Само три седмици след като се преместихме в нов град, в нова къща, тя почина внезапно, а мечтата й беше да ни види новия дом, така и не успя да дойде. Ние се бяхме захванали с ремонт на първия етаж, определен за нея и за майка ми и се надявахме за 2-3 месеца да успеем и да ги вземем при нас. Сега само мама живее с нас. Много ми лиспва баба ми, от която вземах пример и черпех сили. Тя заставаше на моя страна точно в онези мигове, в които се чувствах предадена и неподкрепена от майка ми. Баба ми със своите мъдри съвети ме предпазваше да не извърша глупости, да преглътна някой път ината и гордостта в името на бъдещо добруване - ако не беше тя, сега щях да съм разведена, дъщеря ми нямаше да има баща, а и син вероятно нямаше да имам. В моя случай се оказа, че търпението ми беше възнаградено, просто имах късмет, който май повечето жени нямат в такива трудни семейни ситуации. Но ако не беше баба, щях да се удавя малко преди брега и нямаше да мога да се насладя на плодовете на големи усилия. .

Не мога да изляза от някаква глупава, непродуктивна и предизвикана от заболяване депресия, но се боря с нея, пия си хапчетата и се правя на силна, това последното е глупаво и опасно. Но кой ли от нас не познава подобни състояния, защо се мъчим да сме силни на всяка цена???

Аси, разбирам те повече от добре! Аз също толкова силно страдам по ранната кончина на баща ми. Единственият човек на този свят, който можеше да ме разбере...... просто защото аз съм почти изцяло негово копие. И то не само като външни характеристики, ами като характер, възприятия, отношение към живота и заобикалящия ме свят. И аз като теб, когато се чувствах предадена и неподкрепена от майка ми, намирах опора в него..... И точно когато самата аз бях станала вече родител, гадната и отвратителна болест го отне от мене.... тогава, когато може би най-много щях да имам нужда от съветите му как също да бъда страхотен родител. Не мога да ти кажа нищо утешително - и при мен вече 6 години и половина тази мъка не отминава... не отшумява.... Ужасът от болестта, която уби татко е толкова жив и осезаем, че ..... депресията ми е пълна.... Не пия хапчета, преди 2 години посещавах психолог.... за много кратко - с нулев успех...... Аз не се мъча да съм силна - това е моето нормално състояние и когато трябва да се боря със зъби и нокти, с цената на неописуеми и невероятни усилия за това, се изтощавам... Понякога животът върви безмилостно към най-черните си краски...... Почнах да работя върху себе си. От една година съм много упорита за това да изтласквам параноичните и натрапчиви мисли и да се оттървавам от тях. Да разпознавам истинските и реални опасности от въображаемите.... Имам успех - да, половинчат, но успех. И ще се боря докрай! Желая ти от цялото си сърце твоят УСПЕХ да не закъснява много!

Знаеш ли, Аси, досмеша ме твоята история със старата плевня на вашата улица. Ама ме досмеша следното - когато си писала да не си правят труда да ти отговарят - плевнята и без това е паднала...... Ами добре си помислила за "бедните" хорица - да не се пък "разхвърчат" сега и да почнат да ти мислят отговори :1140 ........ хахаха..... то и нашият фитнес...... днес му гледам педалите на велоергометъра......... хахахаха..... отново увиснали и двата. Утре сигурно няма и да ги има ..... второ качество хора заслужават второ качество съоръжения......... явно.....

Бъни, четох с огромен интерес и удовлетворение това, което си ни писала за Испания... много бях щастлива, че успях да доловя и оценката ти за нещата, които описваш. А не само излагането на факти. Естествено се почувствах като прошляк..... каквито сме си де. Високите скорости по магистралите, демонстрацията на последна мода коли и телефони, че и гръдни импланти...... циганията и чалганията...... Не ми се пише. Много ме впечатлиха обясненията ти за раждането в Испания..... тук почти всички родилки ще се изпотрепят да плащат луди пари за избор на екип, "за да не се случи нещо" при раждането и при все това преди 2 години бях на протест-бдение срещу лекарските грешки при ражданията, довели до смърт и издевателствата и тормоза на родилки...... И пак, и пак си плащаме..... подклаждаме яко корупцията, а после я осъждаме.. Думичките, които намирам за това в речника си са лицемерие и двуличие......

Ако ти не получаваш 35 лв детски щото не живеете в България, аз какво да кажа като също не ги получавам, а си плащаме чинно данъците на и в тази страна?!? Но видиш ли.... водим се "богати" и имаме високи доходи само защото и моите, и на мъжа ми работодателите изпълняват разпоредбите на Кодекса на труда и въобще законите и ни осигуряват на реални заплати... СПИРАМ, че много ще омърморя . А не исках точно това.

Фюти, много забавно се е получило с твоята изненада за 8-и март... Юлката се е издал по най-милия начин - искал да е бъдеш спокойна и щастлива. Затова, че са мислили за теб и че са ти подготвили изненада. Само си го представи колко нетърпелив е бил да те зарадва?!?! А пръстенът е страхотен, наистина!

Валче, надявам се да ни снимаш короната като я направиш - сигурна съм, че ще стане страхотна. Може би защото я правиш с огромно желание.... А за речта пред децата - ти си учител... ще се справиш и ще се насладиш на много усмихнати очички с топли погледи.... Сигурна съм в това!

На нас какво ни предстои?! Утре....... утре с Момчил ще си правим резервациите за престоя ни в Италия, който ще е от 28-и март до 6-и април. Това ни е европейската екскурзия с децата за тази година. Миналата година правихме ремонт, тази - екскурзия...... Следобед отивам на малко шопинг - трябват ми обувки... от 3 години ходя изцяло с маратонки и нямам обувки за пролетно-есенен сезон.. Е, надявам се утре вече да имам. А ако покрай тях още нещо ме огрее, ще съм щастлива. Вечерта - на ресторант с още 2 приятелски семейства.

Неделя - от сутринта сме на финала на турнира на Коки по футбол.... Естествено ми се иска пак да вземат купата, но нищо не се знае. В ранната вечер сме на РД на наш приятел........ и по някое време ще трябва да си нагласим багажа с Момчил, защото..... последните 2 седмици той прекара в Париж - в командировка. Днес го прибрах от летището. Само за събота и неделя - понеделник отново лети за френската столица. Ще се прибере пак за почивните дни и на 17-и март пак е във Франция за 5 дена :lol: . Та в тази "канонада" от командировки бях включена и аз - понеделник летя с него и ще остана в Париж за 5 дена...... ей така - просто на екскурзия. След като вече на 2 пъти отказах да оставя децата без мен и да пътувам, най-накрая се съгласих.... всичко предстои! И обещавам да ви пиша подробно!

Лека нощ и ...... весел празник!

Честит Празник мили дами!Желая ви да бъдете обичани,но и вие да обичате силно!Желая ви да бъдете ценени,заради това,което сте!
Снимки от снощното тържество НЯМА,просто защото когато отидох малко по-рано,за да оправя косичката на Анджи,тя ме посрещна със сълзи и.......почти 39 градуса Т .Лепнала е вирус и гърлото много я боли,едвам преглъща.Така и не влязохме на тържеството,толкова ми стана криво,след голямото старание,което вложи,за да отиде на този празник.Цяла вечер си плаках тайно....но какво да се прави,това щеше да бъде първото и истинско тържество,но не било писано да стане....Та от снощи се лекуваме,давам ударно ангин хил и слагам изварата(кашкавалената извара същата ли е като обикновенната??? ),за сега няма много напредък,защото щом спрат да действат нурофена и вдига пак 39,Ивето я пратих при баба и,но утре си идва,та чак не ми се мисли.....
Иначе днес имах 2 страхотни изненади-оставиха ми да поспя тази сутрин до по-късно и след като станах,в една чаша на масата ме чакаше роза,приказно красива.В следващия момент виждам,че моя мил мъж въобще не се е сетил да сложи вода ми горкото цвете.Вземам аз чашата и.......ооооооооо ужаассссссс,това не е просто роза,а кутийка за пръстен,направена като роза,в този момент щях да изпусна всичко...отварям я,а вътре ме чака пръстен,същия като обеците и колието,което получих за Коледа,неможах да повярвам,беше прекрасно Само 20 минути след този прекрасен подарък звъня на зълва ми да и честитя празника,а тя ми вика:Имам страхотна новина,вчера след 12 получих годежен пръстен!"Откачих(буквално)от радост,започнах да пищя и да скачам и почти успях да и спукам тъпанчето,просто е прекрасно....Сега ще чакаме подробности за всичко,тъй като в момента пътуват,а чак другата седмица ще се приберат и ще отпразнуваме годежа
Та това е....въпреки снощните сълзи и притеснението ми за Анджи,днес Господ се смили над мен и ме накара да се усмихна,а сърцето ми да тупка от радост след тези преживявания.....
Желая ви прекрасен празник

Честит празник,мили дами!Бъдете много щастливи,обичани и уважавани!Нека вашите близки ви ценят и много да ви слушат!