forum.metsababa.net

Ани, разбира се, че имам очаквания. Явно наистина не успявам да изразя точно какво имам предвид. Просто с времето се опитвам съвсем целенасочено да нямам чак толкова ТВЪРДИ и непреклонни очаквания към другите хора. Разминаването с реалността е огромно, поне при мен. Неизменно съм очаквала хиляди неща от околните, но действителността се оказва съвсем различна. Съответно вътрешното ми усещане за покой и щастие остава нарушено, накърнено и силно наранено. Голям извор и източник на болка са именно тези неадекватни понякога очаквания, които имаме вътре в себе си спрямо останалите хора - близки и не толкова. Пък нека в твоите очи съм анархистка или листо, развято от вятъра... предпочитам понякога да нямам категорично очакване какво ще стане, какво ще каже или направи другият човек, пред това да имам съответното очакване, а реалността да ме опровергае. Засега не ми се получава, поне не много-много, все желая да имам КОНТРОЛ върху ситуацията и околните, а всъщност съм убедена, че единственият човек, върху когото трябва да спрем вниманието си, сме самите НИЕ, тоест трябва да изконтролираме самите себе си, да пренесем очакванията върху нас си, защото другите просто не подлежат на нашата власт. Ние не можем да предначертаем техните решения и избори, не можем да се държим отговорни за техните поведения и постъпки, разбираш ли какво имам предвид, като казвам, че наистина искам да засиля нагласата в себе си да нямам очаквания, поне не толкова твърди очаквания? Не ми е проблем да имам различно мнение с теб, Черитко, случвало ни се е и преди, честно казано това не влияе ни най-малко върху приятелството ни, приемам, че сме различни и дотам. И да, смятам, че всички ние е нормално и редно да имаме поне някакъв екзистенц-минимум от очаквания към околните... толкова е човешко и разбираемо... но това често ни докарва до ужас, терзания, обвинения, скандали, разриви и конфликти в отношенията... Ако говорим за конкретни примери, ще видим колко тъга и мъка се съдържат в очакванията ни. Очакваме, че .... , а еди-какво-си. Очакваме, че .... , а еди-що-си. Ами донякъде си е и защита да си наложиш да нямаш чак толкова очаквания. Прекрасно е да мога да дискутирам с теб

Откривам много КРАСОТА в малките детайли. В паднал кестен или есенно листо. Вглеждам се и опипвам. Гладкостта. Потъвам в кафявото и гланцовото покритие. Разглеждам всяка жила. Интересно е. Вдъхновяващо.

Работата в гимназията по приложни изкуства засили любовта ми към красотата!

Пълнолунието.
Изгревът.
Есенните листа.