Ей,
Верче, гледай каква първа вноска за жилище си е направила Ава

...... Сигурно не ти е много смешно де.
Айде дано по-бързо да излиза.
Ха, здравейте от мен. Мога да се похваля, че вече съм с трети гипс

..... и този е най-удобния от гледна точка на това да си ползвам ръката на около 80%...... иначе е стегнат като менгеме и меко казано ме дразни ......

. Може би най-вече, защото гипсът не е решение на проблема ми с китката. След вчерашното пето посещение на Пирогов, най-сетне знам картинката с ръката ми като цяло.... Оказа се, че съм счупила и лакетна, и лъчева кост..... Като бонус се е получило - изкълчаването и изместването на кокаляка на дланта..... Лакетната кост зараства доста добре. Лъчевата - и тя. Но само на едното място, където е потрошена. На другото...... уви, с гипс няма шанс да зарастне правилно. Решенията: операция с поставяне на имплант. Или носене на стегнат гипс и зарастване накриво, последвано от по-длъжка рехабилитация, за да се раздвижи добре. За съжаление има риск това "добре" да не се получи и пак да се наложи операция. А операцията, като всяка такава, носи риск... дали сега или след 5 месеца. Само като чух, че се прави с местна упойка, от която се обездвижва ръката от рамото и си буден през цялото време, се уплаших...... Аз имам страх и от упойки, и от това да не мога да се движа..... Добре, че не ми се е налагало да раждам секцио.... предпочитам 8 часа контракции пред безчувствено тяло.

Та така стоят нещата с мен. Хепи и спокойна съм, защото вече имам полимерен гипс - т.е. доста по-лекичък. Но за сметка на това много стегнат..... което пък ми позволява да си експлоатирам добре ръчицата и вече не съм съвсем едноръкия Джо

..... Но не мога да взема окончателно решение какво да правя. Аз знам, че ще дам всичко от себе си по време на рехабилитацията, за да развижа ръката качествено. Ала...... трябва да остана още 3 седмици с гипса и със знанието, че ръката ми зараства накриво........ Ни така, ни иначе..... А дано сега като го напиша черно на бяло и да ми дойде повече акъл.
Елисче, желая на Анджи много щастливи дни в училище! Дано там да полети свободна и да бъде себе си!

Нещо много ви е миниатюрна снимката.....
Линди, и аз мисля като теб що се отнася до периодите на раздяла на децата с родителите...... макар че после адапционния период да не ме кефи особено.

Но...... един ден, рано или късно, раздялата ще е факт.....
Айде стига толкова писане, че ..... зор ми дойде!

Хубав ден от мен!