Много ясно, че има проблем.
Аз да го отричам случайно?
Тита, всеки си е по пътя...
Кое по-точно ти е дежа-вю-то, не разбрах?
Пиша едни и същи неща всеки път, или друго нещо...?
Съдбата на хората е различна. На всеки един човек. И да, хем сами си я ковем и творим, хем ни се случват и реални случки и ситуации, на които трябва да откликнем, реагираме, да се научим някак да живеем с тях, да ги интегрираме в житейския си опит.
Това че изчезвам периодично си има своите логични обяснения. Или нямам време от ангажименти, или съм така емоционално залята или задръстена от преживявания, че правя съвсем други неща и нямам възможност да пиша, или не съм била добре, или не съм имала интернет-достъп дори по едно време.
Като ти пречат моите 20 постинга, с които "заливам" форума чат-пат, защо ги четеш изобщо? Прескачай ме.
Изобщо какво има лошо в това, че споделям с вас, които считам за свои приятелки? Тук срещам разбиране и подкрепа. Изслушвате ме. Давате ми обратна връзка.
Ходя на психотерапевт заради моите състояния. Грижа се за здравето си, и физическото, и психическото. Но животът понякога ни поднася изненадващи предизвикателства. А и да познаеш сам себе си, да надскочиш лошите си черти, е работа за цял живот. Не става от раз, нито е лесно.
Не и за мен.
Аз попитах нещо, ти не ми отговори на въпроса. Добре, изборът е твой.
Питането ми, конкретното, обаче си стои и всеки е добре дошъл в темата да пише, да се излее, да сподели своето виждане, но ако може без такива заключения и квалификации, че е обидно малко... да се правят констатации и изводи на базата на няколко постинга.
И между другото, тита, ти си толкова широкоскроен, добър и отзоваващ се човек, който ми е помагал в тежки моменти и трудни периоди преди, че не очаквах точно от теб подобен отговор на постинга ми тук, честно казано.
Оставам с добри чувства към всички ви, но все пак леко огорчена от горното мнение,
Деси
