forum.metsababa.net

Деси и Нели, имам една молба и към двете ви във връзка с долното изречение:

Kleo написа: ↑25 Мар 2022, 12:03 Тя потвърди, че тъй като не желае повече да отравя форума с присъствието си, а и не знае точно с какво го прави, се оттегля.

да спрете да се правите на умрели лисици.

За човек, който ми написа няколко пъти как се плъзгам по повърхността, пропускам важни факти (и симптоми) и мисля като масата (визирайки, че не се вписвам в цитата от Лимпан в подписа ѝ), което автоматично прави нея самата да е обратното на дотук описаното, да продължава да се държи като жертва, която уж не разбира какво прави тук, е..... да речем, че не ѝ отива и не ѝ прилича. На теб, Деси, също. За жени като вас двете - на възраст, с образование, ерудирани, майки и възпитателки и едната от вас с изявен и неподправен интелект, подобно детинско поведение е необяснимо. Или.... просто мис "Brutal Me" - онази набедена за психолог женичка ви идва в повече.

Нямам никакво съмнение в комуникацията ви по чат......

Kleo написа: ↑25 Мар 2022, 12:03 Иначе, Ани, аз не губих време в догадки, честно да ти кажа.
Директно я попитах какво означава точно тази нейна реплика, в личен чат.

Но.... я, чакай ..... не бяха ли личните ви чатове с Нели за:

Kleo написа: ↑31 Яну 2022, 11:34 Там си пишем за неща, които са ни впечатлили в ежедневието ни, споделяме си видеа или някакви лични неща, които ни занимават в дадения момент. И това, което си пишем по месинджър по никакъв начин няма отношение към нещата, които ти пишем тук.

By the way - така и така си чатиш напред-назад.... можеше да попиташ и някой друг какво мисли по въпроса. Примерно - мене. Аз също отговарям на лични чатове. И аз също се бях дистанцирала оттук за 3 седмици.....

Деси, знаеш ли...... на хоризонта съвсем, съвсем ясно вече блести и очертава своите граници финалната точка. И ще пристъпя към нея смело и решително, но не тук, а лично. За мен приятелството не е на всяка цена. А е лично.

На мен Нели няма да ми липсва. Тя вече ми липсва.... от няколко месеца. Липсва ми приятеля, липсва ми интелектуалеца, липсва ми нестандартния ум, липсва ми хладнокръвния текстописец, взиращия се в невидимото и захранващ се с конструктивното от видимия ни живот човек. Но явно.... тя наистина вече няма време да съзерцава (както сама беше написала).

Междудругото - форумът е достатъчно голям. Да не кажа - дори празен. И в него има място за всяка една от нас. И форумът ще го има още дълго време. Помолих Нели заедно да спрем да тровим атмосферата тук (нищо, че и двете четете тази моя фраза както си щете). И почвам първа като слагам финалната точка на всичко това. Оттук насетне нищо по темата няма да бъде отразено от мен. А ако нещата продължат..... безразличието ми е гладно за такава токсичност.

Здравейте, момичета!

Когато бях на 13 години от някъде ми попадна следната мисъл: истинската мъдрост е да осъзнаеш, че твоята гледна точка не е нито единствената, нито най-вярната. Нямам идея кой и кога го е казал, но тази мисъл до голяма степен формира мисленето ми през годините. Обичам да казвам, че всяка ситуация има най-малко 2 гледни точки. И винаги и за всичко съм се опитвала да погледна нещата "и от другата страна". По принцип не съм импулсивен човек, обичам хубаво да премислям и претеглям "ситуацията" преди да изкажа мнение или да взема решение.
Това до тук беше като увод, за да мога по-добре да обясня моята гледна точка за така развилата се ситуация във форума.
Ако е имало очакване останалите момичета да вземем отношение по въпроса - то аз не съм разбрала. А моето лично решение до момента да не взимам такова е факта, че живота до сега доста ясно ми е показал, че не всичко се нуждае от моя коментар.
Факт е, че напрежение имаше и то се усещаше доста силно. И аз лично мога само да съжалявам, че нещата ескалираха до тук.
Бих искала да се обърна лично към Нели и да изкажа моето лично мнение по въпроса защо се създаде съответното напрежение.
Нели, мисля, че ти леко обърка форума с университета. От един момент нататък лично аз имах усещането, че присъствам на лекции за това как и какво трябва да мисля. Не знам поради каква причина, но за теб беше много важно останалите да споделят и подкрепят твоето мнение. Но работата е там, че тук не сме в аудиторията и не сме на по 20 години, а сме все жени на около 40 и 40+, които са вряли и кипяли в бурите на живота, и които са вече с изградени характери и мнения. И мисля, че е повече от нормално, тъй като сме съвсем различни личности да имаме и различни мнения по различните въпроси. Проблема дойде когато Чери си позволи да изкаже мнение различно от твоето. Моето лично усещане е, че ти реагира доста пресилено, враждебно и нападателно. За всичките теми, които бяха обсъждани ти използваше доста солидна аргументация, от която мисля, че нямаше нужда. Защото аз лично те разбрах най-добре след простичкото признание, че ти лично си имала нужда от зарята, че наричаш ковида "модерна" болест, защото не искаш търсачката да изкарва твоите мнения и т.н. Всъщност съвсем простички и човешки чувства и желания, които нямаше нужда да се маскират като бурна реакция срещу несправеливостта, която цари в страната ни! Можеше просто да кажеш "момичета, чувствам се по следния начин..." Ще бъда честна и ще кажа, че тона ти определено беше нападателен, на моменти груб, а имаше и нотки на превъзходство. Съгласна съм, имаш образованието, позицията и пълното право да се възприемаш така, но не се сърди когато другите се чувстват засегнати от това отношение. В крайна сметка тук не сме се събрали, за да се "мерим" и съдим, а за да споделяме и да се подкрепяме.Това, което написах по-горе за гледните точки е нещо, в което силно вярвам и уважавам. Може и някоя мецанка да си спомня, че аз няколко пъти съм писала, че споделям дадено нещо, защото искам да чуя друга/вашата гледна точка. И до този момент винаги ми е било интересно да те чета и да разсъждавам върху това, което казваш, но в момента, в който се появи този назидателен тон и снисходителното отношение към останалите - ме загуби. Склонна съм да изслушам всички аргументи, да мисля и дори да си "взема" нещо от противоположната позиция, но не и когато е толкова агресивно поднесено. А когато се появиха и личните нападки към Чери и въпросите дали е добре - тотално ме загубихте. Вярно, в един момент смекчи тона, но казаното остава...
Още нещо, което искам да кажа е свързано с така любимият ти цитат на Уолтър Липман, на който ти многократно наблягаше през цялото време... "Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно!" Тогава защо ти самата, Нели, отказваше да приемеш друга гледна точка, която е различна от твоята и толкова упорито държеше останалите да мислим като теб...? Ако всички възприемем твоята позиция няма ли в такъв случай "никой да НЕ мисли достатъчно"? В крайна сметка един преподавател не би ли следвало да учи учениците си как да мислят, а не какво...?
В крайна сметка искам дебело да подчертая, че всичко казано до тук е мое лично мнение и не ангажирам никой с него! И няма нищо лично във всичко, което казах. Не бих искала всичко до тук да се възприеме като обида, обвинение или критика. Моля те, приеми го като различна гледна точка. Като поглед отстрани. И ако решиш, че си заслужава - може да се замислиш дали пък не си реагирала пресилено или не се е случило нещо в живота ти в този период, което да те е провокирало да си една идея по-остра в изказванията си от необходимото.
Аз лично бих се радвала ако решиш да продължиш да пишеш тук.

И като последно, нямащо нищо общо с всичко по-горе : аз съм Иванка. Това е името ми, което фигурира в личните ми документи. Съжалявам, че не ти харесва
Да разбирам ли, че и името Недялка не ти харесва поради същата причина... ?

Добро утро, момичета!

Почва нова и надявам се чисто пролетна седмица. Ако не друго..... то поне ще е ваканционна в самия ѝ край. Някак си ми е слънчево дори на най-сенчестите места в душата. Макар че Бела си е вкъщи с болки в гърлото, главата и с хрема.... Но в този сезон това са съвсем нормални неща..., а и дори това си има своите плюсове - не трябваше да ставаме в 6:30 тази сутрин, защото няма как да я пусна да ходи на училище болна .

В края на седмицата пътуваме към Айндховен при Коки. Момчил и той ще дойде. После заедно ще слезем към Берн за 2 дена... А съвсем в края на пролетната ваканция предстоят 3 дни празници, защото София е домакин на кръг от Световната купа по художествена гимнастика и естествено без нас с Бела на трибуните каква купа би била ?

И ще ви споделя и една много голяма радост за мен от изминалите 2 дни - в събота беше първото състезание на Бели по художествена гимнастика за тази година. Тя е в категория жени за първа година и се представи много (ама наистина много!) над моите очаквания. Което е своеобразен успех за дете, което тренира едва 3 пъти в седмицата (в худ. гимнастика се тренира минимум 4 пъти, а най-често и най-нормално - 6). Коки пък вчера е играл за 2 формации във футболния клуб, в който тренира - и в двата мача са победили с негови асистенции....... Като се замисля..... не може да не ми е радостно от тези минали почивни дни.

Пожелавам на всички ни да ни става все по-светло в сърцата - пролетта вече влезе във владенията си..... и пише ранни писма на лятото - синьото и богатото .


пп: Ванче, не съм предполагала, че можеш да пишеш толкова хубаво - смислено, изчерпателно и свързано - много ме изненада и то приятно. Ще се радвам, ако разказваш истории от живота ви в Испания по този начин.

И ние ще пътуваме Към Кюстендил, на СПА, по случай отминалия 13 РД на Стели Заминаваме на 1 април, връщаме се на 3 април Ще бъдем цялата рода - мама и татко, Роси и Иво, и трите им деца, леля, Ками и Свет, Алекс и Магда, аз и Есмо. 14 човека ще наемем цяла къща за гости там, с екстри, и най-готиното - басейни.

При мен - много нови неща и много вълнения! Сватбеният ден наближава, изтеглихме успешно кредит, резервирахме и ресторанта, освен гражданското, свързваме се с агенция за поканите и т.н. слънчево-любовни неща Хубавото е - вълнувам се поне толкова, колкото и първият път Готиното - вече си купих обувки и чанта - бели и много красиви. А обувките са официални, на токчета, идеални за сватба, моят номер - 35!

В същото време, на 5 април и двамата сме записани на часове в клиниката на д-р Щерев. И двамата - на различни изследвания. Просто започнахме да си работим по-активно вече и по мечтата ни за наше си бебе ... Там също ще харчим доста парички, то затова теглихме и кредитът де. Нарочно си го наумихме за три цели - сватба, здраве и Алекс /предстоят му шофьорски курс, купуване на първи автомобил след това, екскурзия до чужбина с гаджето му и нейната баба, и т.н./.

За съжаление се наложи да се вземат допълнителни мерки относно проблемното пиене на Есмо, две поредни недели той е на онлайн сбирка на АА в България. По негово изрично желание, след мое настояване обаче, че няма да търпя съпруг, прекаляващ с чашката. Заедно вечер четем и т.нар. Голямата книга /книгата, помогнала на милиони алкохолици по света да спрат пиенето завинаги и да останат трезви/. Засега е процес... отвреме-навреме се подхлъзва и все още му е слаб ангелът, но наистина се бори с порока си.

Нещата, които са ми център - Алекс и работата ми - там нещата са повече от добри. Слава на Бога за това! Друго ново е това, че записах обучителен курс по Таро и сега много уча освен всичко друго. Нищо, че от 2016 съм самоука по Таро-системата, сега вече си имам и учителка, пада много писане и заучаване на отделните Аркани, 78 на брой. Идеално се връзва с астрологията, психологията, нумерологията, ген ключовете и хюман дизайна. Това са ми магичните/окултните занимания. Помагат ми да виждам света и да гледам на него с други очи.

Пролетта дойде наистина, Ани, и всичко живва Пеят птички, раззеленява се, а днес сутринта и една катеричка подскачаше толкова весело около дърветата при блока ми.

П.П. И за да не стои сякаш изобщо не се вълнувам от по-предния пост на Чери тук, само да вметна, че се чухме с нея по телефона и си поговорихме по тези теми. Затова никак не ми се връща повече на тях тук. Достатъчно размътихме бистрите и чисти води на форумното пространство с напрежение. Вярвам, че в края на краищата Доброто и Разбирателството винаги побеждават. А това е най-важното за мен. Не кой прав, кой крив. ... Което ми напомня за една много яка поздравителна картичка на хартия, която получих за мой РД, докато бях още студентка, от моя тогавашна колежка и приятелка: нарисуван малък сладък зелен бодлив кактус, а до него се мъдри надписът - "Желая ти да бъдеш повече ЩАСТЛИВА, отколкото ПРАВА!" ... Е, това лично за мен казва всичко.

Добро утро, момичета. Аз все още "откривам" деня с кафе в ръката, но го правя и с нещо друго любимо - книга. Копирам тук един цитат за може би най-големия бич на нашето ежеднввие: тревожността.

... направите обратното на това, което тревожността ви подтиква да стори те. Тревожността ви винаги ще ви крещи да бягате, за да се спасите. Но не го правете!

....….......................…….……………

Потърсете какво ви кара да се чувствате неудобно и направете точно него. Появете се с десет минути закъснение, без да се извинявате виновно. Изпратете несъществени имейл с граматическа грешка в него. Сложете си риза с петно. Излезте от къщи, без да изглеждате по най-добрия начин. Облечете пола, без да сте обръснали краката си сутринта. Кажете на приятел, че се чувствате несигурна. Упражняването на несъвършенството не е задължително да бъде свръхтрудно или грандиозно. Не е нужно да кажете на шефа
си да си гледа работата или да се разгорещите на публично място. Правете това по малки, неангажиращи начини, за да видите, че можете да понесете стреса. Всички микродействия, които предприемаме, за да докажем, че тревожността
не ни казва истината, се натрупват. Това проправя пътя пред възможността да понесем някакво по-голямо несъвършенство и на свой ред отваря вратата пред смелостта.

Привет от мен!

cchery написа: ↑28 Мар 2022, 09:27 пп: Ванче, не съм предполагала, че можеш да пишеш толкова хубаво - смислено, изчерпателно и свързано - много ме изненада и то приятно. Ще се радвам, ако разказваш истории от живота ви в Испания по този начин.

Имам някакви моментни проблясъци явно...

Как е Бела? Оправи ли се?
Хубаво да си изкарате в Айндховен! Насладете се на всяка минута заедно! За колко време ще сте там?
Между другото, Чери, да те питам какво мислиш за новия сезон на "Като 2 капки вода", харесва ли ти?

Елисче, от много време искам да ти кажа, че ти се възхищавам за решението ти отново да учиш! Това е нещо, на което аз така и не се реших. Със сигурност има трудни моменти, но съм сигурна, че ти като един типичен Козирог ще се справиш с всичко! Дерзай! И продължавай да сбъдваш мечтите си!

Добро утро и от мен!
Днес при нас е мега ветровито,косата ми вече е пэлна с пепел
Ванче,благодаря!Аз пък винаги съм искала да завърша,и въобще да уча,да научавам нови неща,не толкова дипломата,защото както много пъти съм казваа,60%от завършилите дори не знаят какво са учили,което е потресаваща.Много ми е трудно на моменти,сега например имам изпит в неделя,който дори не знам дали ще взема,просто защото не ми остава време да чета,напоследък съм затрупана със задачи,лягам след 12 и дори не стигам до лекциите,но...ще дам всичко от себе си.УвидЯ ми се този семестър,признавам си.Лошото е,че аз научавам голяма част от материала на самите лекции,а този семестъ бяхме изцяло онлайн,а и вкъщи тече ремонт-машини,майстори...признавам си,по някои предмети дори не успявах да разбера за какво говорят.Надявам се от есента да е различно...макар,че тогава и времето за присъствени лекции също ще е важно.
Ани,приятна ви разходка,скоро не си разказвала за тамошното ежедневие,а ми е много интересно.Последнж беше споменала за едни пристигнали мебели.Как е кухнята им,има ли някое интеесно ястие?

Здравейте, момичета..... Днес не успях да вляза да пиша тук. Свърших една камара неща и съм напълно готова за пътуването утре..... Ама пусто му и време... Тук вятърът ще отнесе терасата. В Айнховен, за където летим утре, ще вали сняг . В Берн, където ще сме вторник и сряда температурите ще са под 10 градуса..... Ама... каквото е - това е.

ellis_stoyanova написа: ↑31 Мар 2022, 10:05 скоро не си разказвала за тамошното ежедневие,а ми е много интересно.

Ели, обещавам да пиша - нека тъкмо насъбера малко впечатления и ще пиша от мястото на събитието .

Ванчето написа: ↑30 Мар 2022, 16:29 Как е Бела? Оправи ли се?

Ами уж беше... ама още е сополива. И леко подкашля, но се надявам всичко да е добре до ден-два.

Отивам да спя, момичета..... Следващото включване ще е от чужбина.

Ани,ще чакам с нетърпение да разказваш...дано си прекарате прекрасно!

И така - ние вече сме в ниската земя. Въпреки моите страхове от днешния полет заради мега гадното време от вчера в София. Очаквано турболенция на излитане имаше, но я преживях.... Не че имах някакъв избор .

Коки ни посрещна на летището. Настанихме се в апартамент - част от над 100-годишна ферма. Много е хубаво и уютно. Топло е вътре в апартамента, макар навън температурите да са зимни..... Уви, дойдохме на много лошо време.

Чакаме сега и Момчил да пристигне - в 10 сутринта той тръгна с колата от Берн насам и вече е съвсем близо...

Честно казано, колкото и нелепо да звучи, тук в момента като пристигне и Момчил, най-сетне ще се чувствам у дома ....

Ели, ще пиша повече за Холандията като се поразходим - сега Момчил като дойде и ще имаме вече кола, за да идем до Айндховен, щото сме в провинцията на майната си. Има кончета и кравички около на .

Ех,че е хубаво да има снимки
Много е хубаво....и някак вълнуващо
Дано вече сте всички заедно ...благодаря за споделянето