Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

[Kleo]

ДИВОТИЯ

Дивак съм – диво те обичам –
дивотия – бес дивее.
Стан-фустан в мечти събличам –
голотата руменее.
Лудея в обичта си луда –
лелея устни сок-къпина.
Линея в блудна превъзбуда –
линееш чезна – чезнеш гина.
Не погубвай ме, любима.

ПРОЗРЕНИЕ

Всеки роден край
е рай несравним.
Во адове горим –
с детството летим.
Всеки – неповторим.

Преди
да се прероди,
Душата планира
болестите си,
за да се спаси.
Изстрадай си
страданията си
и прогледни, преди
да те задуши
прозрението й.
Живей и се учи.



Бъди идея,
а не идеалист.
Умри за нея,
но остани чист.
Стори се мрака,
да си светлина.
Сенката бъди,
за да си Душа.
Не бой се от смъртта.

Науко, докога
ще да отричаш
очевадни неща,
анатемосвайки
извънземността.
Аман от зубрачи
с отнета Душа.
Не е титла ума.

СИЛА
Силно любя, силно мразя –
безразличие не знам.
Съвестта си чиста пазя –
виж, сърцето си ще дам.
Пред другари се прекланям,
нежно тача любовта.
Мъжка клетва закована,
ми вечен знак на верността.
Пред врага без страх заставам,
не ме плаши мен смъртта.
Не ме плаши мен забрава,
най ме плаши подлостта.

ПРОКЛЯТИЕ

Който и да си,
жената щом реши,
ще те опропасти.
Змията не вини
за женските очи.
Съблазънта не спи.

БУНТАР

Верващ и вера, борец и борба,
Едновременно победител и победен.
Знаменосец и знаме, стрелец и стрела,
Со сънце в кръвта – бунтар съм роден.
Творец и творба слети са в мен,
В божествена радост, в космически ден.
От лумнала радост – в горещия плен,
Со сънце в кръвта – бунтар съм роден.


Автор: Петър Баков
Из „Притчи на изконността”,
изд. „Тремонд”, 2012 година.

[me4oPuh]

Ето и от мен, чак от мен не ми от мъдрисимо:
Родих се на висока планина,
да бъдеш от звездите озарена.
Запях за тебе песничка една,
да дойдеш през годините при мене

Живях за тебе. И затуй горя,
затуй душата ми е тъй честита.
И утре като влюбен ще умра,
прегърнал твойта снимка до гърдите.

[Kleo]

ТОНИКА СВ

ОБИЧ

Не се сърди, не се сърди,
винаги си бил дете голямо -
капризен, гневен и ревнив,
гледаш през сърдитото си рамо.

Не ме вини, не ме кори,
тежкият ти поглед ме смразява.
Едва, едва, думите преглъщам, думите горчиви.
Едва, едва, дните отминават дни немилостиви.

Луд съм, изумявам щом те видя
от любов изгарям, от любов изгарям.
От любов изгарям, цяла те изпивам
жаден все оставам, жаден все оставам.

Не се сърди, не се сърди,
винаги си бил дете голямо -
добър и нежен, и свенлив
топлиш ме през силното си рамо.

Не ме виниш, не ме кориш,
светлият ти смях ме напоява.
И как така всеки ден
по нещо в тебе аз намирам
И как така всеки ден
по-малко аз те преоткривам.

Луд съм, изумявам щом те видя
от любов изгарям, от любов изгарям.
От любов изгарям, цяла те изпивам
жаден все оставам, жаден все оставам.

Не ме виниш, не ме кориш,
светлият ти смях ме напоява.
И как така всеки ден
по нещо в тебе аз намирам.
И как така всеки ден
по-малко аз те преоткривам.

[Kleo]

Песен за Надеждата

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече -
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече!

Кажи: не ми пука
от таз несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта - не края!

От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая -
недей се спотайва,
недей се отчайва -
кажи си: това не е края!

Кажи: не ми пука
от таз несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта - не края!

~ . ~ . ~

Недялко Йорданов

[bubalina]

Искам сняг... Искам сняг! Да вали!
Да затрупа под преспи проблемите!
И снежинките – бели мечти,
да са всичките, само за мене...
И какво, че стопяват се? Нека!
Няма сметки сега да им правя.
Щом една белоснежна пътека
мойте стъпки в света ще оставят...
Да вали! Да покрие тъгите
с пелена от искряща надежда!
Да белеят щастливи елхите...
Всяка Коледа нека е снежна!
И да звъннат камбанки в простора –
детски смях – от снежинки по-чист.
Не, годината не свършва с умора.
Тя обръща най-белия лист...
И започва да пише наново
наште толкова светли надежди!
Искам сняг! Да повярвам отново,
че се сбъдват мечти. Неизбежно.

Мира Дойчинова-irini

[bubalina]

1. Намери време да обичаш, това е истинското щастие.
2. Намери време да обмисляш, това е изворът на сила.
3. Намери време да работиш, това е цената на успеха.
4. Намери време да четеш, това е основата на знанието.
5. Намери време да мечтаеш, това е пътят към звездите.
6. Намери време да играеш, това е тайната на младостта.
7. Намери време да сe радваш, това е музиката на душата.
8. Намери време да си мил, това е вратата към удовлетворението.
9. Намери време да се наслаждаваш, това е наградата за твоето действие.
10. Намери време да плануваш, тогава ще имаш време за останалите 9 неща!

Ирландска мъдрост

[Kleo]

На сбогуване Дамян Дамянов Та значи тъй: реши и си отиваш!... На добър час! Аз няма да те спра! Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво, ала от скръб едва ли ще умра! И мене, ако някога ме стопли усмивката на някой друг човек, той ще изпие старите ми вопли, но пътят ми ще стане ли по-лек? Ще охладнее ли горещата жарава, която под клепачите гори? О, знам: не ще съм същият тогава - очите ми ще останат без искри; сърцето ми докрай ще се разнищи, във него ще пресъхне песента и то ще заприлича на огнище, в което ровят с пръчка пепелта; и то ще заприлича на вратата, която подир теб мълчи и зей и през която само нощен вятър ще носи прах от твоите нозе... ...Та значи тъй: реши и тръгваш вече! Но първо поседни като пред път, за да погледам в таз последна вечер чертите ти и топлата ти гръд, за да запомня в тебе всичко свято, което си отива с вечерта, и после в песента си недопята отново да го върна на света!

Неделя Дамян Дамянов Днес аз няма да дойда на свиждане. Зад прозореца с бледо перде ти не чакай сама и угрижена - няма кой да ме доведе. Имам много другари. Но где ли са? А и всеки си има жена. И защо да им вземам неделята? Като нашта, и тя е една. Те са също угрижени хорица. Свои болки си имат и те. Ти не чакай сама на прозореца - няма кой да ме доведе! Отвори само мълком стъклата му, посрешни листопада златист. Аз ще дойда при теб на крилата му. Аз ще дойда с последния лист.

Аз назаем не съм те прегръщал и назаем не съм те мечтал, всяка ласка под брой да ми връщаш. Мен ми стига, че нещо съм дал. Може днес да не дойдеш на среща но след ден, но след два, но след три да потрепне в душата ти нещо и за мен да преминеш гори, над които небето поклаща обгорено от бури платно. Може дълго писма да не пращаш, но да сложиш две думи в едно то за двеста писма да вълнува и за двеста да има цена. Може само веднъж да целуваш ала тази целувка една до последния дъх да гори, до последния дъх... и до гроба. Стига заеми! Стига везни! Искам обич за обич.


[img]http://estrellla.blog.bg/photos/101993/ ... mjanov.jpg[/img]

[Kleo]

[img]http://sphotos-g.ak.fbcdn.net/hphotos-a ... 8435_n.jpg[/img]

[Kleo]

Едно по различно писмо

Едно дете, в ръце моливче стиска,
на дядо Коледа то пише писъмце.
Със четири букви е това което иска,
а пълни с обич цялото сърце.

МАМА – написа бавно, сякаш да не сбърка
и от окото стече се сълза.
Огледа се и бързо я преглътна,
не искаше да знаят за това.

Научило се бе да бъде силно,
приело някак своята съдба,
но бе дете и вярваше наивно,
на Kоледа, че стават чудеса.

Не искаше играчки, дрехи хубави,
че те не стопляха сиротната душа.
То искаше моментите изгубени,
със свойте близки, майка и баща.

То искаше прегръдка нежна, чиста,
във своят дом безгрижно да расте.
Поредната сълза преглътна бистра,
поредната надежда му отне.

На листът бял стоеше само "МАМА",
а в мислите рисуваше небе.
Как да замести болката голяма,
която носи в малкото сърце?

Прибра писмото и го адресира,
с таз дума се изчерпваше света...
И дядо Коледа, ти чуй: ако те има -
дари със майки клетите деца!

...И тука и поета се разплака,
от краткото, но тъжно писъмце,
а ТО, остана в ъгъла да чака,
жадуваните майчини ръце...

Таня Илиева

[Kleo]

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем!!!

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.Харчим повече, но имаме по-малко,купуваме повече, но се радваме по-малко.Имаме големи къщи,но по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми,повече медицина,но по-малко здраве.Пием твърде много,пушим твърде много,харчим твърде безотговорно,смеем се твърде малко,шофираме твърде бързо,ядосваме се твърде лесно,лягаме си твърде късно,събуждаме се твърде уморени,четем твърде малко,гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си.Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.Добавихме години към човешкия живот, но не добовихме живот към годините. Отидохме до луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед.Покорихме космическите ширини, но не и душевните.Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предръсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече,но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на многото разводи, на по-красивите къщи, но и на разбитите домове.Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко-възбуждат ни, успокояват ни ,убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в „склада”. Време, когато технологията позволява този анонс да стигне до Вас, но също Ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.

Приятели,отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са до Вас завинаги. Кажете блага дума на този, който Ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество много бързо ще порасне и ще поеме по своя път. Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Запомнете, казвайте „Обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до Вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя на вдишванията, които правим а с моментите, които спират дъха ни!

Джордж Карлин

[Kleo]

Финдли

Кой чука в този късен час
Аз чукам - каза Финдли
Върви си, всички спят у нас
Не всички - каза Финдли

Не зная как си се решил
Реших се - каза Финдли
Ти май си нещо наумил
Май нещо - каза Финдли

При тебе да излезна вън
Ела де - каза Финдли
Нощта ще минеме без сън
Ще минем - каза Финдли

При мен да дойдеш току виж
Да дойда! - каза Финдли.
До утре ти ще престоиш
До утре. - каза Финдли

Ще ти отворя, ала чуй
Отваряй - каза Финдли
Ни дума някому за туй
Ни дума - каза Финдли