Пролетта дойде.
Бързо.
Внезапно.
Дългоочаквана.
Балкана ни посрещна с чисто небе и току поникнали зелени стръкчета трева.
Нямаше как да не се възползваме.
Освен нас и други твари се бяха разщъкали:
Природата се събужда за нов живот:
Реката не носи прохлада все още, а дъх на пролет:
Зелено е и във душата:
Ловци на мигове
-
Ver
Re: Кратък пътеводител на приключенеца
Както си му редът, открихме и сезона.
Няма още 6.30 сутринта. Птичките пеят така вълшебно, че човек забравя всяка тревога. Тук всичко си е на мястото.
Ще посрещна първия си изгрев за 2013. Ето го. Наднича през облаците. Не му се сърдя, срамежливостта не ми е чужда.
Дори и облаците са си на място: На билото все още има сняг: След пещерата, снимките от която не се получиха
се отправихме към скалите.
Кака показва как се прави: А малката по стъпките й; За сега толкова
Ще посрещна първия си изгрев за 2013. Ето го. Наднича през облаците. Не му се сърдя, срамежливостта не ми е чужда.
Дори и облаците са си на място: На билото все още има сняг: След пещерата, снимките от която не се получиха
се отправихме към скалите. Кака показва как се прави: А малката по стъпките й; За сега толкова
-
Ver
Re: Кратък пътеводител на приключенеца
Това няма да е типичният пътепис, а по-скоро опит да облека усещания в думи. Трудна работа що се отнася до ,четирите магически дни изкарани на Родопите.
Родопски сърмички за душата
Или
Наръчник за Живият Живот
I.Горски Сън
Отдавна копнеех за нещо подобно. И ето, че този път свърваме наляво от главният път и поемаме към изходната точка на нашето пътуване – село Борово.
Сгушено в сърцето на Родопите, то ни посреща ведро, слънчево и добро.
Изумителни гледки пълнещи сърцето се откриват от там, но тогава не подозирах, че това е само лек намек за всичко онова, което ме очаква в седващите дни.
Първият бивак откриваме малко след Кръстова гора – малка скална тераска с нежна борова горичка.
Тихо.
Закътано.
Уютно.
Живо.
Залез.
Просто си седя до огънчето и ставам част от гората, тревата, небето, звуците. Сякаш се разтапям и попивам наоколо. Слънцето се потапя бавно зад върховете, за да изгрее на другият ден пак. Никога няма да ми омръзне тази гледка! Всички горски обитатели почитат с мълчание това магическо време, когато денят е отминал, а нощта още не е дошла. Почитам го и аз. Всичко в мен замлъква. Няма ме, но съм по-жива от всякога!
Една, по една се появвяват звездите. Нощта е тук. Сънят в Живата Гора не е „обикновен” сън. Той е истински, жив, реален.
Благодарна и щастлива съм, че Гората ме прие и ми позволи да се гмурна ...
II. Пътуването към Светите места продължава
Събуждам се изгрева. Обичам този час! (плюс това Явката вече е станал, запалил е огъня и е направил кафето ... и него го обичам, Явката де, а и кафето
).
Обичам да посрещам Слънцето, увита в спалния си чувал. Да слушам, да виждам, да съм.
Ето го и него – наднича от Изток и се показва достатъчно бавно за да му се насладя.
Тихо Щастие.
Сливане.
Усмивка.
Спокойствие.
Усещам, че всичко си е на мястото. Всичко е точно така, както трябва да бъде.
След Омагьосаната Гора идва ред на Омагьосаният камък – Караджов камък.
Внушително! Издигнат над всичко останало около себе си, това голямо парче скала, не те оставя равнодушен. Въздейства!
Формите в скалите са навсякъде – по земята, по отвесите.
Камъкът още живее и излъчва силно! Задъхана съм, треперливо ми е, сълзи пълнят очите ми.
Тръгвам си щастлива, че усетих. Сякаш Живота по тези места се влива в мен и ме прави по-жива от всякога.
III.Белинташ
(или отминалата сила)
Така почувствах това място – сякаш енергията му беше отнесена от хилядите туристи пъплещи по топлите му камъни.
Навярно някога да е било различно, но за мен сега е останала само Топлината и Мекотата. Въпреки, че е „изветрено” мястото ме стопли и ми позволи за пореден път да се гмурна и да изгрея заедно с Него горе на Топлия, Мек Камък.
IV.Почетна Обиколка
Но и на Белинташ не оставаме за дълго. С игрева тръгваме на почетна обиколка около Светите места.
Панорамата ме оставя без дъх.
Щастието има предел!
Зеленото море се простира до където поглед стига и отвъд. Иска ми се да го обгърна, но меога. Затова отново се потапям – безброй била, безброй пътеки, изгреви и залези, птичи песни, усмивки, разтуптяни сърца, покой и тиха радост, че съм на мястото си, че просто съм.
V.Последната Нощ
Решихме тази вечер да се подслоним в параклиса (един от многото) Св. Илия, над с. Борово. Доволно покарали, побутали и понапълнили душите в този ден
Вечер е. Отново изпращам Слънчо зад облаците. Един прекрасен ден е зад гърба ми, не не съжалявам. Сега съм по-богата и по-жива.
Тихо е. Тишината е толкова силна, че ушите пищят.
Легнах си, но не мигнах цяла нощ. Вместо сънища пред затворените ми очи се редяха дивни гледки: безкрайни била, върхове, долини, облаци, гори, реки, скали ..... Сякаш исках да го преживявам отново и отново. Как да заспя?!
Този път преди Изгрева бях вече до Огъня и слушах птитихнала причия хор – невероятен, ентусиазирам! Пеят за да Го повикат, Него, Слънцето и то не може да устои на такава молба. Не след дълго се появява и Гората сякаш избухва в звуци!
Птиците са в екстаз! А аз отново съм се потопила и изпитам тиха радост, че съм част от това!
***********************************
С. Борово ни посреща ведро, слънчево, добро.
[img]http://media.snimka.bg/s1/2052/030347353.jpg?r=0[/img]
Огънчето
[img]http://media.snimka.bg/s1/2052/030347180.jpg?r=0[/img]
Събуждам се с изгрева
[img]http://media.snimka.bg/s1/2052/030347184.jpg?r=0[/img]
Караджов камък е внушителен!
[img]http://media.snimka.bg/s1/2052/030347188.jpg?r=0[/img]
Издигнат над всичко
[img]http://media.snimka.bg/s1/2052/030347189.jpg?r=0[/img]
По-жива от всякога
[img]http://media.snimka.bg/s1/2052/030347195.jpg?r=0[/img]
Родопски сърмички за душата
Или
Наръчник за Живият Живот
I.Горски Сън
Отдавна копнеех за нещо подобно. И ето, че този път свърваме наляво от главният път и поемаме към изходната точка на нашето пътуване – село Борово.
Сгушено в сърцето на Родопите, то ни посреща ведро, слънчево и добро.
Изумителни гледки пълнещи сърцето се откриват от там, но тогава не подозирах, че това е само лек намек за всичко онова, което ме очаква в седващите дни.
Първият бивак откриваме малко след Кръстова гора – малка скална тераска с нежна борова горичка.
Тихо.
Закътано.
Уютно.
Живо.
Залез.
Просто си седя до огънчето и ставам част от гората, тревата, небето, звуците. Сякаш се разтапям и попивам наоколо. Слънцето се потапя бавно зад върховете, за да изгрее на другият ден пак. Никога няма да ми омръзне тази гледка! Всички горски обитатели почитат с мълчание това магическо време, когато денят е отминал, а нощта още не е дошла. Почитам го и аз. Всичко в мен замлъква. Няма ме, но съм по-жива от всякога!
Една, по една се появвяват звездите. Нощта е тук. Сънят в Живата Гора не е „обикновен” сън. Той е истински, жив, реален.
Благодарна и щастлива съм, че Гората ме прие и ми позволи да се гмурна ...
II. Пътуването към Светите места продължава
Събуждам се изгрева. Обичам този час! (плюс това Явката вече е станал, запалил е огъня и е направил кафето ... и него го обичам, Явката де, а и кафето
). Обичам да посрещам Слънцето, увита в спалния си чувал. Да слушам, да виждам, да съм.
Ето го и него – наднича от Изток и се показва достатъчно бавно за да му се насладя.
Тихо Щастие.
Сливане.
Усмивка.
Спокойствие.
Усещам, че всичко си е на мястото. Всичко е точно така, както трябва да бъде.
След Омагьосаната Гора идва ред на Омагьосаният камък – Караджов камък.
Внушително! Издигнат над всичко останало около себе си, това голямо парче скала, не те оставя равнодушен. Въздейства!
Формите в скалите са навсякъде – по земята, по отвесите.
Камъкът още живее и излъчва силно! Задъхана съм, треперливо ми е, сълзи пълнят очите ми.
Тръгвам си щастлива, че усетих. Сякаш Живота по тези места се влива в мен и ме прави по-жива от всякога.
III.Белинташ
(или отминалата сила)
Така почувствах това място – сякаш енергията му беше отнесена от хилядите туристи пъплещи по топлите му камъни.
Навярно някога да е било различно, но за мен сега е останала само Топлината и Мекотата. Въпреки, че е „изветрено” мястото ме стопли и ми позволи за пореден път да се гмурна и да изгрея заедно с Него горе на Топлия, Мек Камък.
IV.Почетна Обиколка
Но и на Белинташ не оставаме за дълго. С игрева тръгваме на почетна обиколка около Светите места.
Панорамата ме оставя без дъх.
Щастието има предел!
Зеленото море се простира до където поглед стига и отвъд. Иска ми се да го обгърна, но меога. Затова отново се потапям – безброй била, безброй пътеки, изгреви и залези, птичи песни, усмивки, разтуптяни сърца, покой и тиха радост, че съм на мястото си, че просто съм.
V.Последната Нощ
Решихме тази вечер да се подслоним в параклиса (един от многото) Св. Илия, над с. Борово. Доволно покарали, побутали и понапълнили душите в този ден
Вечер е. Отново изпращам Слънчо зад облаците. Един прекрасен ден е зад гърба ми, не не съжалявам. Сега съм по-богата и по-жива.
Тихо е. Тишината е толкова силна, че ушите пищят.
Легнах си, но не мигнах цяла нощ. Вместо сънища пред затворените ми очи се редяха дивни гледки: безкрайни била, върхове, долини, облаци, гори, реки, скали ..... Сякаш исках да го преживявам отново и отново. Как да заспя?!
Този път преди Изгрева бях вече до Огъня и слушах птитихнала причия хор – невероятен, ентусиазирам! Пеят за да Го повикат, Него, Слънцето и то не може да устои на такава молба. Не след дълго се появява и Гората сякаш избухва в звуци!
Птиците са в екстаз! А аз отново съм се потопила и изпитам тиха радост, че съм част от това!
***********************************
С. Борово ни посреща ведро, слънчево, добро.
[img]http://media.snimka.bg/s1/2052/030347353.jpg?r=0[/img]
Огънчето
[img]http://media.snimka.bg/s1/2052/030347180.jpg?r=0[/img]
Събуждам се с изгрева
[img]http://media.snimka.bg/s1/2052/030347184.jpg?r=0[/img]
Караджов камък е внушителен!
[img]http://media.snimka.bg/s1/2052/030347188.jpg?r=0[/img]
Издигнат над всичко
[img]http://media.snimka.bg/s1/2052/030347189.jpg?r=0[/img]
По-жива от всякога
[img]http://media.snimka.bg/s1/2052/030347195.jpg?r=0[/img]
Последно промяна от Ver на 06 Май 2013, 14:13, променено общо 1 път.
-
Ver
Re: Кратък пътеводител на приключенеца
Това обаче не беше всичко
Имаше още един почивен ден!
Взехме децата от баща ми и ги закарахме при свекърва ми и пак хукнахме към планината. В този момент се чувствах, като кукувица
Този път еднодневно, на Стара планина.
Сетивата едвам се настройват към различното усещане.
Балкана е суров, могъщ и може да те смаже.
Красив, но по един по друг начин.
На билото винаги се чувствам, като мравка.
Бегличка могила - Господ си е играл да създава форми в огромен мащаб.
Още един жив ден!
Ето снимки, ако ви се гледат
Имаше още един почивен ден!
Взехме децата от баща ми и ги закарахме при свекърва ми и пак хукнахме към планината. В този момент се чувствах, като кукувица
Този път еднодневно, на Стара планина.
Сетивата едвам се настройват към различното усещане.
Балкана е суров, могъщ и може да те смаже.
Красив, но по един по друг начин.
На билото винаги се чувствам, като мравка.
Бегличка могила - Господ си е играл да създава форми в огромен мащаб.
Още един жив ден!
Ето снимки, ако ви се гледат
Re: Кратък пътеводител на приключенеца
Верка, 
Този твой "разказ" ме остави без дъх
Този твой "разказ" ме остави без дъх
-
Ver
Re: Кратък пътеводител на приключенеца
Диде, и аз съм без дъх все още.
Разглеждам снимки, чета, гледам в нищото и не мога да се адаптирам още (а и не искам )
Формите са навсякъде ...
Разглеждам снимки, чета, гледам в нищото и не мога да се адаптирам още (а и не искам
)Формите са навсякъде ...
-
Ver
Re: Кратък пътеводител на приключенеца
Тази седмица пък, желанието за биване в планината ни доведе във Врачански Балкан - място известно с скали, кари, пещери .... и както се видя много каменисти пътеки (е, намираха се и не чак толкова каменисти, но трудно )
Първият ден на х. Пършевица: Мястото за нощувка. Панорамата- величествените скали над Враца: Изгревът, който проспах . (Мда, това не ми се случвало отдавна, ама брезовата гора в която спахме, ме упои направо ...)
Прекрасна,Зелена ....
Ей така разбираме ние планинското колоездене
(е, намираха се и не чак толкова каменисти, но трудно )Първият ден на х. Пършевица: Мястото за нощувка. Панорамата- величествените скали над Враца: Изгревът, който проспах
. (Мда, това не ми се случвало отдавна, ама брезовата гора в която спахме, ме упои направо ...)
Прекрасна,Зелена ....
Ей така разбираме ние планинското колоездене
Re: Кратък пътеводител на приключенеца
Винаги съм се възхищавала на походите ви! БРАВО!
Истинското откритие е не да изнамираш нови пейзажи, а да придобиеш нови очи.[img]http://lines.ladoshki-forum.ru/showgif.php?imgfile=1_5Priroda_lines/1275646909.png[/img]
-
Ver
Re: Кратък пътеводител на приключенеца
Усещане за Рила
Петък, късен следобяд. След 2-3 часа Слънцето ще се скрие зад върховете. Имаме време. Поемаме по познатия път към сърцето на Рила. Познатият път, познатите хребети, но всеки път, като нови.
[img]http://media.snimka.bg/s1/2454/031152665.jpg?r=0[/img]
Езерото е притихнало. Сянката пълзи бавно към върха. Скоро Слънчо ще залезе. Последните лъчи за тази вечер облизват най-високия Канарата. Време е за сън. ************
На другата сутрин с бодра крачка поемаме по Пътя. Леко качваме първата премка. Няколко крачки нагоре и настрани и си сменям погледа. Светът се променя пред очите ми. Планинското колоездене в Рила е само за най-подготвените. И айляците пристигат. Пътят е пред нас. Не ми остава нищо друго освен да слагам единия крак пред другия. Викат му още ходене. Просто, но гениално.
Опростявам мислите и живота. Колкото по-малко неща ме „занимават”, толкова по-лесно ги подреждам и правя място за това и това и това
Петък, късен следобяд. След 2-3 часа Слънцето ще се скрие зад върховете. Имаме време. Поемаме по познатия път към сърцето на Рила. Познатият път, познатите хребети, но всеки път, като нови.
[img]http://media.snimka.bg/s1/2454/031152665.jpg?r=0[/img]
Езерото е притихнало. Сянката пълзи бавно към върха. Скоро Слънчо ще залезе. Последните лъчи за тази вечер облизват най-високия Канарата. Време е за сън. ************
На другата сутрин с бодра крачка поемаме по Пътя. Леко качваме първата премка. Няколко крачки нагоре и настрани и си сменям погледа. Светът се променя пред очите ми. Планинското колоездене в Рила е само за най-подготвените. И айляците пристигат. Пътят е пред нас. Не ми остава нищо друго освен да слагам единия крак пред другия. Викат му още ходене. Просто, но гениално.
Опростявам мислите и живота. Колкото по-малко неща ме „занимават”, толкова по-лесно ги подреждам и правя място за това и това и това
-
Ver
Re: Кратък пътеводител на приключенеца
....и това
и това
Спускаме се за малко (защо пък да не обядваме в х. Семково) преди отново да поемем нагоре :idea:
Борова гора.
Пътека.
Мек килим от иглички.
Аромат на смола.
Птичи песни.
Покой.
Радостно спокойствие.
На хижата Вече напълнили коремчетата поемаме пак нагоре. Колко му е. Има, няма някакви 800 метра денивелация
Пътеката набързо „изпарява” поетата храна под формата на пот.
Леко, полеко приближаваме Вапските езера. Ето ги
От тук нагоре следва вискополанински free ride/walk Пътеката слабо се различава. Склона е стръмен. Краката тежат. Главата обаче е лека (и празна хи-хи-хи). Душата се пълни. Изтощени сме. Все пак е вечер почти.
Явката изведнъж прозрява: „Много е просто. Трябват само физически сили и воля.”
Само, хм .... Гениално, нали. И просто. Само дето простите неща , понякога са най-трудни. Да, ама всеки литър пот си заслужаваше. Щастливо е! Изпращам и този ден. Слънцето уморено прилягва зад върховете. Уморени сме и ние. Да спим.
Борова гора.
Пътека.
Мек килим от иглички.
Аромат на смола.
Птичи песни.
Покой.
Радостно спокойствие.
На хижата Вече напълнили коремчетата поемаме пак нагоре. Колко му е. Има, няма някакви 800 метра денивелация
Пътеката набързо „изпарява” поетата храна под формата на пот. Леко, полеко приближаваме Вапските езера. Ето ги
От тук нагоре следва вискополанински free ride/walk
Пътеката слабо се различава. Склона е стръмен. Краката тежат. Главата обаче е лека (и празна хи-хи-хи). Душата се пълни. Изтощени сме. Все пак е вечер почти. Явката изведнъж прозрява: „Много е просто. Трябват само физически сили и воля.”
Само, хм .... Гениално, нали. И просто. Само дето простите неща , понякога са най-трудни. Да, ама всеки литър пот си заслужаваше. Щастливо е! Изпращам и този ден. Слънцето уморено прилягва зад върховете. Уморени сме и ние. Да спим.