emi-1 написа:Чери,чакаме инфо,че всичко при теб е ОК

Момичета, нямам какво ново да ви пиша. Тук въпросът е да се установи дали е точно миома или лошото - саркома. Това второто е изключително рядко заболяване, но все пак съществува. Разграничава се от миомата с усилен растеж на възела, който за 2 месеца удвоява размерите си..... макар че и това не е категорично. Днес минах на преглед и при моя лекар - той беше категоричен, че е миома и за мой късмет я изкара двойно по-малка от тази, която видя гинеколожката в Окръжна болница. Да не говорим, че нямам увеличена матка или поне не е увеличена заради този възел, а просто защото съм износила 2 плода. Обясни ми ясно, че на ултразвук не може да се разграничи миома от саркома, че даже и на външен вид, когато се стигне до операция. Но въпреки това не очаква нищо страшно при мен, каза да се успокоя и да се видим след 3 месеца. Поне първата година след тази находка, ще ходя по-често.
А истината..... каква е тя за мене?!? За мен тя е под знака на една огромна САМОТА, в която живях 10 дена... 10 дена на страх и ужас, защото.... човек никога не знае. Допреди татко да си замине от рак, си мислех, че моите родители не умират, т.е. че точно на мен или на човек от моето семейство няма да му се случи да се разболее от рак и да си замине. НО, уви.... бях опровергана. Вече много трудно мога да повярвам, че това на мен няма да се случи, защото истината е....... че се случва. Послените 10 дена се страхувах неистово да не загубя това, което имам, защото оказа се, аз имам толкова много, макар и равняващо се на цифра
3! Две прекрасни деца, които ме обичат и въобще не допускат, че някога могат да останат без майка (точно както аз си мислех същото за татко) и 1 мъж, който ако го нарека съпруг ще изразя едно далечно роднинство, скрепено с подпис. Да, точно мъж... на място! Който очевидно ме обича и ще ме обича ако ще.... да съм гневна като контрольор от градски транспорт, опустошителна в приказките и действията си като американски ураган, крайна като привърженик на джихада..... И вярвайте ми, повече от всеки друг момент в моя живот искам да виждам слънцето всяка сутрин, да живея и да бъда сред хора..... Макар че точно в този момент чувствам каква огромна част от мене е видима и уязвима и определено ще си я прибера..... Просто искам да живея!
ХМ..... най-интересното от всичко е, че тези неща се случват точно днес - на
лятната св. Анна - покровителка на бременността, раждането и майчинството........