forum.metsababa.net

valrus написа:ЕЕеееее,ама никой няма тези дни,срам бе :lol:
Къде сте,разказвайте?

Да бе....... да няма някаква стачка тук :!: :?:

Ама съм мнооооого бясна! От миналия четвъртък ни смениха преподавателката на курса - такава била практиката за лятото, за да могат да си ползват отпуските. Това добре, но ако и нивото на преподаване беше поне горе-долу еднакво. Да, ама не ! Два дни (четвъртък и петък) си мълчахме и си правихме упражненията от учебника - сякаш не мога да си ги правя и в къщи! Единодушно колегите в групата решихме, че ако и днес продължава така да искаме да ни я сменят. Ноооо тази сутрин нова изненада - госпожата я боли глава и ни пусна да си ходим след първия час. Разбира се, на всеки може да се случи, но ние какво да правим сега - времето си минава, аз нищо ново не научавам, а сме си платили в края на краищата. Направо съм в голяма чуденка :?: !

П.П. Мацки софиянки, къде сте се изпокрили? Айде появете се довечера ТУК, че това ми е шанса да ви зърна на живо!

cchery написа:

valrus написа:ЕЕеееее,ама никой няма тези дни,срам бе :lol:
Къде сте,разказвайте?

Да бе....... да няма някаква стачка тук :!: :?:

Здравейте,сладки!Чакайте да драсна два-три реда,за доказателство,че не стачкувам.Просто не ми се пише,едно ми е такова.......и аз не знам какво.Вчера май нещо витаеше във въздуха-станах късно,не съм си правила тибетските,ядох като за световно,беше ми тежко........все неща,които не са за адмирации.Е,дано тази седмица да вляза в релсите.
пожелавам ви хубав слънчев ден и много усмивки!

Привет!
Чева, дано бързо се оправи детенце!
Хм, Линди, ти си толкова цветна и си ми толкова любима! Вдигай главата горе високо!!!
Черита, дано си се притеснявала безпочвено и няма проблем.
Фюти, страшни сниймки! Супер сте!
Айде и аз да кажа нещо хубаво. Нали кумувахме на едни наши приятели скоро. В петъка им се роди син - Даниел 3620гр и 51см - мъж и половийна, чудесен момък! пОЛЯХМЕ ГО ТАКА, ЧЕ ЕДВА ИЗТРЕЗНЯХ ДНЕС ЧАК. Да е жив и здрав!
Аз се заех с ремонт на моята група - лепя тапети, мажа латекси на таваните.... защото няма родители, които да искат да помогнат. Не се оплаквам, поне една майка е купила някакви тапети.
Мацкйи, довечера съм на линия.

Здравейте момичета,
за щастие напоследък успяваме да избягаме поне за малко от ежедневието-по-миналата неделя бяхме на Арда без преспиване,но този последният уикенд избягахме за 2 нощувки в планината.Бяхме в едно село до Пампорово-Проглед.Чист въздух,природа,красота,прохлада...
Бяхме 5 семейства,от тях предварително познавах само 1.Беше мнооого приятно.
На връщане минахме през Бачковския манастир и успях да се докосна до чудната икона на Богородица.
Сега ми е трудно да се настроя наново към градската жега и забързания ритъм,въпреки краткото ни отсъствие.В планината е съвсем различно...
Снимки нямам.Нашите приятели се надявам да изпратят.Тръгнахме доста набързо и в багажа
имах по-скоро ненужни неща...Фотоапарата беше сред забравените.Не знам защо не снимах поне с телефоните.Най-вероятно защото нямам навик .Дори не знам дали правят хубави снимки

Цони,това е разликата между теб и учениците.Те ще са щастливи от свободните часове,а ти искаш да научиш нещо.Само за твое успокоение-ако за първи път караш курсове по АЕ,те съветвам след време да повториш 1и 2-ро ниво/или поне 2-ро,за да има ефект от тях/.Аз също съм учила английски от курсове,но бяха доста месеци,след работа.След време повторих и всъщност от тогава имам повече знания.Първия път бях малко като в небрано лозе и много малко запомних.Хубаво е ако можеш от някъде да си набавиш граматика с упражнения,за да можеш самостоятелно да се доограмотяваш.И най-важното е практиката.Ако не го практикуваш,много неща се забравят.За съжаление аз съм забравила много неща...

Чери,чакаме инфо,че всичко при теб е ОК

emi-1 написа:Чери,чакаме инфо,че всичко при теб е ОК

Момичета, нямам какво ново да ви пиша. Тук въпросът е да се установи дали е точно миома или лошото - саркома. Това второто е изключително рядко заболяване, но все пак съществува. Разграничава се от миомата с усилен растеж на възела, който за 2 месеца удвоява размерите си..... макар че и това не е категорично. Днес минах на преглед и при моя лекар - той беше категоричен, че е миома и за мой късмет я изкара двойно по-малка от тази, която видя гинеколожката в Окръжна болница. Да не говорим, че нямам увеличена матка или поне не е увеличена заради този възел, а просто защото съм износила 2 плода. Обясни ми ясно, че на ултразвук не може да се разграничи миома от саркома, че даже и на външен вид, когато се стигне до операция. Но въпреки това не очаква нищо страшно при мен, каза да се успокоя и да се видим след 3 месеца. Поне първата година след тази находка, ще ходя по-често.

А истината..... каква е тя за мене?!? За мен тя е под знака на една огромна САМОТА, в която живях 10 дена... 10 дена на страх и ужас, защото.... човек никога не знае. Допреди татко да си замине от рак, си мислех, че моите родители не умират, т.е. че точно на мен или на човек от моето семейство няма да му се случи да се разболее от рак и да си замине. НО, уви.... бях опровергана. Вече много трудно мога да повярвам, че това на мен няма да се случи, защото истината е....... че се случва. Послените 10 дена се страхувах неистово да не загубя това, което имам, защото оказа се, аз имам толкова много, макар и равняващо се на цифра 3! Две прекрасни деца, които ме обичат и въобще не допускат, че някога могат да останат без майка (точно както аз си мислех същото за татко) и 1 мъж, който ако го нарека съпруг ще изразя едно далечно роднинство, скрепено с подпис. Да, точно мъж... на място! Който очевидно ме обича и ще ме обича ако ще.... да съм гневна като контрольор от градски транспорт, опустошителна в приказките и действията си като американски ураган, крайна като привърженик на джихада..... И вярвайте ми, повече от всеки друг момент в моя живот искам да виждам слънцето всяка сутрин, да живея и да бъда сред хора..... Макар че точно в този момент чувствам каква огромна част от мене е видима и уязвима и определено ще си я прибера..... Просто искам да живея!

ХМ..... най-интересното от всичко е, че тези неща се случват точно днес - на лятната св. Анна - покровителка на бременността, раждането и майчинството........

Една бебешка вълна и при мен.
На 18.07 моя приотяелка роди един прекрасен Владимир, вчера шефът станал татко - има си Яна ,
а днес моята кръщелница става на 4 !
Едвам дочаквам да ми свърше работното време и отиваме да празнуваме.

Но въпреки всичко това съм в изключително потиснато настроение днес.
Нервно ми е, избиват ме топли и студени вълни, опитва се да ме боли глава.....
Тъжно ми е, отвътре.

cchery написа:

emi-1 написа:Чери,чакаме инфо,че всичко при теб е ОК

А истината..... каква е тя за мене?!? За мен тя е под знака на една огромна САМОТА, в която живях 10 дена... 10 дена на страх и ужас, защото.... човек никога не знае. Допреди татко да си замине от рак, си мислех, че моите родители не умират, т.е. че точно на мен или на човек от моето семейство няма да му се случи да се разболее от рак и да си замине. НО, уви.... бях опровергана. Вече много трудно мога да повярвам, че това на мен няма да се случи, защото истината е....... че се случва. Послените 10 дена се страхувах неистово да не загубя това, което имам, защото оказа се, аз имам толкова много, макар и равняващо се на цифра 3! Две прекрасни деца, които ме обичат и въобще не допускат, че някога могат да останат без майка (точно както аз си мислех същото за татко) и 1 мъж, който ако го нарека съпруг ще изразя едно далечно роднинство, скрепено с подпис. Да, точно мъж... на място! Който очевидно ме обича и ще ме обича ако ще.... да съм гневна като контрольор от градски транспорт, опустошителна в приказките и действията си като американски ураган, крайна като привърженик на джихада..... И вярвайте ми, повече от всеки друг момент в моя живот искам да виждам слънцето всяка сутрин, да живея и да бъда сред хора..... Макар че точно в този момент чувствам каква огромна част от мене е видима и уязвима и определено ще си я прибера..... Просто искам да живея!

Чери,написала си много истинси нещата.Така звучат в главата в критична ситуация.Надявам се,обаче,и ти пожелавам искрено ситуацията при теб да не е критична.Не знам защо,но моята интуиция ми подсказва,че всичко ще е ОК.НАЙ-ВАЖНОТО В МОМЕНТА е и ти да си сигурна,че нещата ще бъдат наред.Повтаряй си непрекъснато,че всичко е наред.Не допущай онова гадното гласче отвътре да ти шепне,че може и да не е точно така.Мисли позитивно,планирай хубави неща за в бъдеще.Вярвай в силата на мисълта,колкото и трудно да е това.
Аз много често обичам да си пея песничката на Васко Найденов-Казано честно всичко ми е наред,тъй,че спокойно си гледам напред...
Оттук нататък няма да те питам какво се случва.Когато имаш инфо,ти ще пишеш.ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД,УБЕДЕНА СЪМ В ТОВА!!!