Деси, много ми харесва като слагаш текст към картинките. Така вече нещата имат смисъл.
Впрочем, мисля, че най-сетне започвам да разбирам какво имаш предвид под това нещо да те зарежда положително - то ти носи радост. По този повод виж
ТОВА . Защото, да си призная, този израз "зарежда ме положително" нещо ме дразни. И ще се опитам да обясня защо.
Въобще идеята за това нещо или някой да ни зарежда не ми харесва. Все едно сме батерии. Все едно ние си нямаме достатъчно собствени жизнени сили, нямаме достатъчно живот в себе си, та се нуждаем от зареждане. Никак не ми харесва това. Едва ли не животът в нас не достига, ние сме някакъв празен съд и нямаме друг изход, освен периодично да черпим енергия отнякъде и после да я губим, докарвайки се до изтощение. Но не е така. Ние да не сме някакви консуматори?
Всъщност, да, има хора, които са се превърнали в консуматори и тогава те действително се нуждаят от зареждане с енергия. Но не би трябвало да е така. Ние консуматори ли искаме да бъдем? Това ли искаме, да ядем жизнени сили? Да изцеждаме и изтощаваме всеичко и всеки наоколо? Ако правим това, нима сме нужни на... цялото?
Истината е, че няма такова нещо като зареждане с енергия. Ние участваме във всемирния обмен на енергия, което означава, че получаваме и даваме, тя тече през нас. Въпросът е дали тече свободно или се съпротивляваме. Колкото по-близо до истината сме, до естественото и заложено от природата в нас, толкова по-свободно тече енергията. Това е. И тогава няма напрежение, няма съпротивление, няма драма. Всичко е плавен и спокоен, естествен процес. А в последните месеци критерият за мен дали сме близо до естественото, е усещането за радост. То не лъже никога.