ехо

[Нели]

Д
Нели, нали не се сърдиш, че поизвъртях темата?

Не само, че не се сърдя, ами всъщност съм съгласна с теб. Това, което си написала, само допълва моите разсъждения. Общо взето аз разсъждавах над въпроса "Как?", а ти над въпроса "Кога?" за едно и също нещо. Наистина не е нормално всички деца да тръгват на градина по едно и също време, всички да ходят на предучилищна и на училище по едно и също време. Дори и за училище си мисля, че някои деца искат по-рано, а други още не са готови. За съжаление с градините обикнивено ситуацията е такава, че децата тръгват на градина, защото мама трябва да тръгне на работа, а не когато мама и детето са готови за това.

[Ver]

Да бъдат свободни и щастливи хора

Колко простичко звучи? Въпроса е как да сме сигурни, че ще успеем да го постигнем.
....Вер, как беше йогата. И аз съм решила да ходя малко по-нататък, но Мария Луиза ми е малко далече :(

Боби, за себе си съм стигнала до извода, че сигурност няма в нищо. Какво означава сигурно?! Всичко може да бъде едновременно и хубаво и лошо, и приятно и неприятно, и грешно и правилно в зависимост от гледната точка.
Важното за мен е да действам по сърце, с любов, с добри намерения, да правя каквото аз мога.....пък да става каквото ще! Знам, че това ще прозвучи много общо, но за мен от там започва истината. Иначе рискуваме да заучим фрази и модели на поведение без да сме ги осмилили за себе си
Йогата в четвъртък я пропуснах за съжаление, защото Ава продължава да е болна и буквално се беше вкопчила в мен и беше спокойна само, ако я гушкам 202 200
В събота ако е писано, ще ходя във ВИАС в 16.00 ако има желаещи, моля

[Ver]

Нели, нали не се сърдиш, че поизвъртях темата?

Не само, че не се сърдя, ами всъщност съм съгласна с теб.

Защо ли си знаех?!

[Ver]

Вер немога да се сдържа и искам да те "черпя "с тази снимка.Незнайно защо ,когато я видях и ти изплува в съзнанието ми.Някак си ми напомни за теб.Хайде лека и спокойна.......
[img]http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak- ... 5788_n.jpg[/img]

Аси, красиво е това! Благодаря ти!
Знаеш ли, винаги когато усетя, че някой мисли за мен ми става топло и приятно на душата! Това ме кара често да си мисля за хора, които не познавам лично. И някак си неусетно си ставаме близки.... и ако ще продължавам да бъда искрена: Егати готиното чувство е!

[valrus]

Момичета,знаете ли,нещо ме провокира да ви споделя следното.
Вие как смятате,не сме ли привързани тооолкова много към децата си,прекалено грижовни сме,отдаваме се до безкрай....поради една причина...неосъзната...,но боляща и тлеееща в нас..някъде дълбоко.Случайно да сте чували от свои баби,близки и други,клишето-"Не целувай детето,ще го разглезиш,не гушкай детето -ще го разглезиш....""Дете се целува,докато спи"....Толкова много празни и пусти откъм смисъл думи....Е,да ,така е,но не и в наша полза.Дали нашите майки така са треперели над нас,дали са ни целували и прегръщали,така както ние нашите деца,дали са ни казвали колко ни обичат,освен това,че го показват,но едно дете не разбира от дела ,а от думи.Кажете ми ,мили мои,как да не сме егоистки и де не се отдаваме на децата си,като сме жадни за нещо,което системата или предразсъдъците са убили у нашите родители-пооказната ообич към нас.Любовта се показва,но и се изразява.Както казва Вер,да си гледаме децата с любов,топлина....пък каквото ще да става.И при животните е така-отделят се от бърлогата,но винаги внея се връщат....при семейството.Малко се поотклоних,извинете ме

[Ver]

Вале, разбирам за какво пишеш. Разбира се, че трябва да обичаме децата си, НО това не трябва да е равно на осакатяване.
Със следното не мога да се съглася:

...но едно дете не разбира от дела ,а от думи...

Напротив, смятам точно обратното! Можем да си целуваме и прегръщаме децата до полуда, но ако с действията и постъпките си не показваме, че ги обичаме, няма начин да ни повярват! Децата знаят повече от нас! ...аз не знам, защо повечето възрастни смятат обратното....?!

[Ver]

ЕХ КОЛКО Е ХУБАВО ,ЧЕ ГИ ИМАМ ,ЧЕ МОГА ДА СПОДЕЛЯ С ТЯХ,ДА ИМ ПОМОГНА КОГАТО МОГА И ВЪОБЩЕ ДА ИЗБЯГАМ ПРИ ТЯХ,КОГАТО МИ Е ТЪЖНО ЛИ ДА ГИ "ПЕГЪРНА",КОГАТО СЪМ ЩАСТЛИВА.оБИЧАМ ВИ И НАИСТИНА СТЕ МИ СКЪПИ.

[Ver]

...Дали нашите майки така са треперели над нас,дали са ни целували и прегръщали,така както ние нашите деца,дали са ни казвали колко ни обичат...

Мисля, че не може да се обобщава. Да, това което си написала по-горе е вярно за моята майка! И благодерение на нея аз сега съм способна да давам любов
Радвам се, че с дружни усилия стигаме до разковничето. Благодаря за което!

[DeerE]

Добро утро момичета, усмихнат и приятен ден желая на всички ви! Много интересна тема сме подхванали благодаря за което

[emi-1]

Здравейте момичета.Имам доста работа,затова рядко пиша,но винаги ви чета.Днес явно заради хубавото слънце,всички сте навън.Нашата французойка Чери дали ще се появи скоро?Марико е на гости при мама...Линди,давай обещаната несериозна нотка...

[VIKI1023]

Момичета,знаете ли,нещо ме провокира да ви споделя следното.
Вие как смятате,не сме ли привързани тооолкова много към децата си,прекалено грижовни сме,отдаваме се до безкрай....поради една причина...неосъзната...,но боляща и тлеееща в нас..някъде дълбоко.Случайно да сте чували от свои баби,близки и други,клишето-"Не целувай детето,ще го разглезиш,не гушкай детето -ще го разглезиш....""Дете се целува,докато спи"....Толкова много празни и пусти откъм смисъл думи....Е,да ,така е,но не и в наша полза.Дали нашите майки така са треперели над нас,дали са ни целували и прегръщали,така както ние нашите деца,дали са ни казвали колко ни обичат,освен това,че го показват,но едно дете не разбира от дела ,а от думи.Кажете ми ,мили мои,как да не сме егоистки и де не се отдаваме на децата си,като сме жадни за нещо,което системата или предразсъдъците са убили у нашите родители-пооказната ообич към нас.Любовта се показва,но и се изразява.Както казва Вер,да си гледаме децата с любов,топлина....пък каквото ще да става.И при животните е така-отделят се от бърлогата,но винаги внея се връщат....при семейството.Малко се поотклоних,извинете ме

Вал,много си права,да хубаво е и да се показва любовта,но трябва и да се казва.Аз не помня някога в живота ми майка ми да ми е казала,че ме обича.Знам,че е така,но е друго да го чуваш от време на време.Дори тя сега се чуди защо аз не съм и казвала,че я обичам и й отвръщам с това,че тя не ме е енаучила да го казвам.Не искам и моето дете утре да се чуди дали я обичам.
Да ви се похваля днес ходих,набрах бъз и си направих сиропа, за който доктора каза в предаването онзи ден.Доволна съм!
Приятна почивка на всички!