forum.metsababa.net

Здравейте, момичета!

Днес се чухме с Деси и говорихме повече от час, затова сега ще се въздърржа от коментар по темата с починалия колега и Кромид 16 (нарочно го пиша така).

Ели, за родителите ти какво да кажа? Това наистина не ми харесва и лично ти съчувствам. Забелязвам обаче, че това е проблем на цяло едно поколение. Моите родители също никога не са ме питали как с чувствам. Дали нещо ме боли - да, питали са ме (ако съм болна), но какви емоции изпитвам - не. Даже напротив, при някакъв плах опит да споделя нещо в тази посока, това винаги е било посрещано като глезене, лиготия или някакъв вид претенция, поза. И тук нямам предвид себе си, нито правя опит да прехвърля разговора към мен. Имам предвид наистина цяло поколение. Днес си говорих нещо подобно с кинезитерапевтката, при която ходя на масаж. Тя сподели почти същото за себе си и своята майка.
Резултатът от тази пълна липса на интерес към нашите чувства е, че ние възпитахме цяло едно поколение по точно обратния начин, който е не по-малко грешен. Следващото поколение след нас живее с убедеността, че неговите чувства и емоции са най-важното нещо във вселената, че всички са длъжни да се съобразяват с тях и да внимават да не би случайно да ги обидят и накърнят чувствата им. Ами, не, не са най-важното или единственото важно нещо и нищо няма да им стане, ако някой вземе, че им каже, че се държат глупаво и незряло. Защото да кажеш на простака "простак" не е обида, а констатация. Обида би било, когато не е вярно.

Ели, по повод това

ellis_stoyanova написа: ↑23 Окт 2020, 19:25 Дори не можах да се разплача,така ми заседна всичко в гърлото,просто исках да го изкажа някъде.Или съм станала същия скапан егоист като тях,но просто не го осъзнавам....

искам да ти кажа, моля те, настоявам, умолявам те, съветвам се, нареждам ти, ако щеш, кажи всичко това не някъде, а на тях!!! Излей това, което ти е заседнало в гърлото върху тях, защото където и другаде да го изкажеш, каквото и съчувствие да получиш от нас (а ние всички сме с теб, бъди сигурна!), това няма да ти донесе същото облекчение. Да, за момента може да стане по-напрегнато, по-тежко, да се разрази кавга, НО нищо няма да ти засяда в гърлото и да те разболява.

Kleo написа: ↑22 Окт 2020, 18:29 в службата ми имам бременна колежка, както и истински уплашени от Короната колеги

Kleo написа: ↑23 Окт 2020, 17:21 В местоработата ми стана още по-напечено, но и тъжно За голямо мое съжаление двама работещи и едновременно с това потребители на Центъра показаха положителна проба за Ковид Като единият е бившият ни директор и засега се чувства сравнително добре, но другият вчера следобед рязко се е влошил, линейка, реанимация ... и нощеска е починал в болницата

ellis_stoyanova написа: ↑23 Окт 2020, 19:36 Не знам дали помните,но още в началото,когато обявиха всичко това ви разказах как сънувах че цяла България е в червено,картата на България.И знаех,че това са починали хора.Все още нямаше графики,области,(в момента,всички градове в които има смъртни случаи са обагрени в червено по графиките),нямаше нищо.Още тогава ви казах,че не ме е страх от самия вирус,а от болката която ще ни причини,че няма да има места по болниците и хората ще изнемогват.

Елисче, според мен това е карта на страха. За съжаление страхът е голям и той реално убива. Вижте тук: https://www.facebook.com/neli.alexandro ... &ref=notif
Да, има вирус и той е опасен. Но дали опасността е по-голяма от тази, която те грози, ако корабокрушираш насред Атлантическия океан и се окажеш в надуваема спасителна лодка? След корабокрушението дали ще оцелееш или не, зависи до голяма степен от това дали и колко те е страх. След заразяването - също.
А страхът се насажда. Системно, целенасочено, брутално.

Здравейте, момичета.

Не знам откъде да го подхвана този пост... Но да речем, че за момента най-важно ми се струва да пожелая на Ели бързо да забрави за онова, което ѝ предстои утре. Ели, с теб съм и съм сигурна, че ще минеш през тази манипулация без какъвто и да било проблем и ще станеш още по-силна от преди. Не - не да се насилваш да бъдеш "гръб" на всички, а по-силна за самата себе си.

Относно реакцията на майка ти и баща ти по повод проклетия боб.... Ели, те никога няма да се променят, ако ти не им покажеш, че искаш промяна или директно не ги раздрусаш и извадиш от леговището на "твои ползватели". Помниш, че бях ти споделяла как се опитвам да обясня на брат ми и на снаха ми, че... не виждам за необходимо да изискват и очакват от мен да се грижа за имота ни на село, при положение, че НЕ искам да го правя (да не говорим, че е невъзможно предвид разстоянието). И тогава ти каза, че всъщност тяхната претенция е нормална, т.к. съм собственик и съм длъжна и т.н., и т.н. За мен обаче това са закостенели разбирания на малкия град и тесногръдото общество в него. И не - не го казвам, за да обидя когото и да било, най-малко пък собствения ми брат. Аз самата съм от Горна Оряховица и съм "продукт" на този малък град и неговия еснафски манталитет - точно като родителите ти. И смея да твърдя, че подобен гнет се мори само с твърдо отстояване на позиции и заявяване на себе си. Сигурно звучи помпозно и какво ли не още, но.... държа да споделя, че тези неща работят. И променят света. Случи се в моето семейство със собствената ми майка. Не - тя не е променила себе си, мисленето си и нещата, в които вярва....., но категорично промени отношението и най-вече държанието си към мен самата..... С брат ми е същото...

Повече няма да пиша нищо по въпроса. И то най-вече, защото Нелката го е направила по безподобно добър и ясен начин - това е проблем на цяло едно поколение, и на това, което идва след нас..... Хората не можем да променим, но примерът, който им даваме формира различно отношение у тях.

Съжалявам, че ти се налага да минеш оттам. Съжалявам за болката и тъгата, с които си напълнила сълзите си... Почти мога да усетя колко зле се чувстваш в този момент - вероятно се страхуваш за Анджи и Ивето, за това че майка им отива на операция в болницата..., докато майка им трябва да е жива и здрава до тях... и искам да ти кажа, да ти споделя, да те прегърна и да те стопля с това, че..... и аз винаги винаги мисля точно по този начин.... и че всичко това е в резултат на безкрайната обич, която носим в сърцата си... ОБИЧ, за която дори природата знае, че не трябва да изчезва и няма да допусне това да се случи. Хайде, Ели, вдигни очи и продължи да обичаш смело, защото утре ти предстои да го правиш с двойно по-голяма сила .

Деска, съжалявам за тази тежка новина, която ни сподели. Смъртта никога, ама никога няма да има начин да бъде нещо, което да мога да приема с равнодушие... Без значение кой и как.... Предстои ти тест утре - ще мине бързо и лесно, пък после.... каквото тестът покаже.

Kleo написа: ↑23 Окт 2020, 20:45 Колкото до Ковид, аз съм на обратната на твоята позиция и си оставам твърдо оптимистка.
Гледам статистиките, броя случаите, смятам и сравнявам с гриповете от миналите години, и засега продължавам да не виждам нищо невероятно, страшно и нетипично, с изключение на масовата истерия и всяването на излишна паника сред населението. Времето ще покаже, но честно казано се надявам, ти да не се окажеш права, нито щаба с неговите мрачни и черни прогнози занапред.

И с мен е същото. Днес си говорихме с Момчил, че подходът на нашето правителство в този случай не сработи. По никакъв начин и в нито едно направление. Крайният ефект е в двата полюса: силно изплашени хора, чакащи тревожно камионите с трупове и фантазьори на световната конспирация, отричащи абсолютно всичко. В това число и нуждата от собствен принос във взаимното ни пазене. Признавам си, че първата категория буди у мен яд, но много повече съжаление. Докато втората.... аз мога да изживея живота си без някога да се сетя, че имам необходимост от такъв тип хора.

ellis_stoyanova написа: ↑23 Окт 2020, 21:09 Ех,как успяваш да се такъв оптимист,нямам идея,още повече,че от първо лице усети колко бързо поваля тази гад хора от рискова група

Ели, в рискова група сме и ти, и аз, и Деси, и Нели.... всички жени между 25-50 годишна възраст. Мъжете - също. С днешна дата сме забравени от бога... И преди бяхме, но днес има само Кромид... а аз се страхувам, че следващият ми преглед при АГ или мамото може да бъде ..... и последният. Не мога да се примиря, че по някаква причина се прави сравнение на смъртоносни болести и дадена от тях е с приоритет. И че днес колегата на Деси, който е починал (мир на праха му), е по-важният мъртвец от моя баща, който отдавна изгни в гроба, защото.... никой не говори за пандемията от рак. И не признава такава. Грозно ли е такова сравнение? Или направо е отвратително...... Мисля, че е и едното, и другото.... и описва много добре начина, по който се чувствам, когато чуя за починалите от (или по-точно С) Кромид българи. И сърцето ме свие, когато се сетя за тлеещите белезникаво бледи тела в най-нещастните онкоотделения в Европа - тези в България..... Там надежда наистина няма... Вероятно това обяснява и моя "оптимизъм" по отношение на Кромида...

Нелка, видях те днес в морето..... ами ти си си негова дъщеря - толкова много да ти отива...

Мацки, отивам да слагам боба - ама съвсем буквално. Тази вечер ще ядем пръдльо . Но само при положение, че го сготвя.....

Ели, утре всичко ще бъде наред!

Благодаря ви,момичета!!!От цялото си сърце,дори не можете да разберете,колко силни са за мен вашите пожелания!!!Когато мога веднага ще пиша.....БЛАГОДАРЯ❤❤❤

Мина,добре съм

ellis_stoyanova написа: ↑26 Окт 2020, 11:43 Мина,добре съм

Много се радвам, Ели!
Сега вече не го мисли, грижи се за себе си с любов!

Такава хубава есен се е настанила навън . Само допреди дни нямаше нито едно дърво с жълти листа, а сега ги наблюдавам всяка сутрин от балкона - появяват се като мазки в рисунка на одухотворен повечко художник . И е едно такова спокойно...... Небето е чисто, а планината е замръзнала в ранноутрешните си сенки. Над Симеоново много тънък воал вероятно от смог лениво разстила полите си...

Аз в момента съм на вълна - допивам си го, мисля си, все още не съм почнала да нареждам деня и задачите си за него. Някак си не ми се ще да почвам. Снощи си легнах със сълзи на очите - чувствам се мизерно уморена. Това че поемам да върша неща за други хора е мое решение и никой не ми е виновен, но аз сама си създавам проблем като не умея да подреждам деня си така че да почивам, да е умерено всичко, което върша... Мечтая си за някаква почивка, а работейки на свободна практика съм с доста замъглена представа и усещане за нуждата от отпуск. Чувствам се все едно постоянно съм в отпуск, без да си давам сметка, че всъщност работя страшно много и без почивка. Даааа...... снощи ми беше много тъжно. Напоследък се изпускам пред децата и си поплаквам за такива неща, а не искам да ме виждат изтощена, уморена, ядна и обезсилена....... Не, не е защото съм си наложила да бъда силната, а защото... просто не искам да давам такъв пример. Много пъти съм виждала как хората се оплакват от обстоятелства и други хора за неуспехи и провали, тяхно собствено дело, и поемат само по този път в живота си.... Аз не искам моите деца да станат такива човеци.....

Ако знаете каква гъста мъгла се се спусна междувременно над Симеоново . Ей така, докато ви пиша горното... Аз пиша тук, гледам навън, а умът ми е някъде другаде - май това последното най-добре обяснява причината защо вечер се чувствам смазана от умора и усещане за неудовлетвореност... Но пък тази гледка от прозореца в хола ми много радва, вдъхновява ме, изкарва усмивка на лицето ми. Да - в момента нито една къща на Симеоново не се вижда..... и това е само в полите на Витоша, а точно над пояса, където свършва селото, въздухът е кристално ясен и сякаш мога да видя всяко едно дърво, прорасло снагата ѝ....

Ели, как се чувстваш днес? Радвам се, че вчера манипулацията при теб е минала добре. Какво следва оттук насетне? Кога се прибираш у дома? Боби вкъщи ли си е? Както Нелката ти е писала, сега ти остава единствено да обичаш себе си и да живееш по този начин .

Деска, как мина ПСР тестът вчера? Кога очаквате резултатите?

Нелка, при теб нещо ново освен къпането в морето посред полярна зима?! Връщаш ли се на работа другата седмица и какво стана с позицията на финансов контрольор - ще те освободят ли най-сетне?

Хех.... сенките по Витоша изтъняват и се спускат към ниското - скоро почти ще изчезнат и така отстъпват място на една много приятна червенина, която е превзела гората по склоновете ѝ..... Още е рано сутринта и светлината не е така ярка, за да заблести дървесният кармин с пълна сила, но слънцето вече се оглежда по--смело в прозорците на блока отсреща..... Денят се събуди и пое по пътя си. Все пак ще е един много хубав вторник !

За съжаление, аз, шефът ми и бременната ми колежка сме с положителни проби за коронавирус. За радост, и тримата се чувстваме добре, само отвреме-навреме вдигаме леко температура. Но ето например аз сутринта последно имах 37.4, после вече съм с 36.9.

Личните лекари на моите колеги са им съставили веднага болничен и са им предписали антибиотици. Но моят лекар каза антибиотик, само ако се влоша. И чака инфо за мен от списък, идващ от РЗИ, за да ми пусне болничен, иначе отказва.

Ето това ме държи в напрежение цял ден вече - неуредицата и връзката лаборатория-РЗИ-личен лекар. Сега аз и Хри сме карантинирани вкъщи по закон, а в същото време не ни пускат болнични, защото чакат данните ни в пустия регистър. А в РЗИ са претоварени, звънях им днес десетки пъти, заето или никой не ми вдига. И така, чакаме, и се чудим защо стоят така тъпо нещата... къса се нишката някъде.

Деси, не се ядосвай за дреболии, не си струва. Това, че не ти предписват антибиотици, е добре. Имаш разсъдлив личен лекар. И болничния ще се оправи, и всичко. Най-важното е вие да се оправите!