Чери, като ме разсмееш, как да не сподели човек
Започвам отначало. Първо да споделя, че вчера ни преброиха
През деня чистех, нагласих се, че ще правим прощъпулник на малкия, като знаех, че мъжа ми след работа ще вземе фотото от батко. Нагласих питка, много малка и макар че не харесах печката, която си поръчах, се нагласих, че там ще си правя малки питки.
Мъжа ми дойде по-рано, нямало как да вземе фотото, ядосах се но ми мина.
Казах няма да правим сега, но той ми отвърна, щом сме му насрочили днешна дата, така трябва да е.
И без фото, кофти не кофти, стана.
Реших да сложа питката, махнал щепсела на микровълновата и сложих на печката, мина ми през ума и като натиснах гръмна в ръцете ми
Очернила ръцете, малко стрес но мина. Ама то навсякъде нямаше ток. Мъжа ми погледна, извика един приятел, после сам си го оправи, а приятеля му каза, че проблема е в щепсела на печката, а уж е нова, чистак нова
Към 7:30, сложих питката в микровълновата, но като не разбирам как са градусите и т.н. питката изгоряла ама чак се препекла от вътре и стана твърда ккато камък.
Нищо, наредихме на момчето ми предмети за: военен, състезател на коли, монтьор, готвач, библията за духовен човек, пари за бизнесмен, за футболист и май това бе.
Веднага почна да бута с краче питката. Завъртя се пред предметоте, смя се, тръгна да ходи на друга посока и накрая се загледа в тях, наведе си и си взе готварската лъжица
Ама не му стига това, че я облиза веднага

Май трябваше преди това да го нахраня, гладното ми то.
Ама то така, като не го храним и то си рекло: "ще стана готвач, сам да се храня"
