МЯСТО за сладки разговори през 2020

[DeerE]

Цони, Благодаря ти.

[Нели]

Еми, казах ти го по телефона, но ще ти го кажа пак: за какво по-точно се обвиняваш? За това, че намери начин да подсигуриш кой да се погрижи за майка ти и едновременно с това да се погрижиш за децата си? Майка ти има две дъщери, нали? Колкото можеш да се погрижиш ти като дъщеря, толкова може и сестра ти. Защо въобще мислиш, че това е твой и само твой ангажимент? Време е да преработиш това чувство за вина, с което живееш, момиче!
И още един въпрос: кой се погрижи за теб? Не ми казвай, че си добре, защото не си. Физически може би да, но емоционално? Може би това е била именно сестра ти, поемайки част от отговорността. Довери се на това.
Може да звуча малко по-рязка днес, но мисля, че съм права. Не се хващай за думите, а усетѝ смисъла.

[Нели]

Момичета,
ВИЖТЕ КАКВО СЕ НАУЧИХ ДА ПРАВЯ! Оказа се сравнително лесно, но докато схвана кое след кое да направя във Фотошоп...

[Нели]

Как сте, мецанки?

[cchery]

Здравейте, момичета. Как сте?

Емка, първо към теб - има ли някакви новини за майка ти? Пиши, когато ти остане време. А ти самата как си?

Ние вкъщи сме добре всичките. Правим всичко онлайн.... май само до тоалетната сме наживо . Мразя ги тези ограничения, мерки и всичко останало. Мразя да гледам това мъчение пред компютрите, което някои наричат "дистанционно обучение"...., но не мога да променя нищо.

Бяхме 4 дена на Черни Вит с наши приятели. Видяхме се с Цони и Цецо. Почерпиха ни и ни изпратиха със страхотното им сирене...... БЛАГОДАРЯ! Починахме си.... макар че аз напоследък почнах да трупам много напрежение и да не мога да си почивам.... Трябва да направя някаква радикална промяна, защото усещам, че... ставам апатична.

Междудругото, с Цони си говорихме - искаме и двете да си организираме едно виждане. И да не е на Черни Вит, за да може и тя да пътува. Аз предложих къща за гости в Еленския балкан. Ще е по средата на София и Варна и ако времето позволява, можем да го организираме дори през януари... тъкмо ако има сняг, ще може да се пързаляме и да правим снежни човеци.

Това е от мен засега..... днес чакам да ни докарат новата пералня.... дано да стане по-скоро, защото старата се развали вечерта преди да тръгнем за Черни Вит и ми е трудно да ви кажа колко врехи имаме вече.....

[DeerE]

Здравейте момичета. При мен тези дни въобще не беше за разказване. Майка ми беше в критично състояние в рамките на 4-5 дни. Почти не съм я чувала. Мисля, че от днес официално мога да кажа, че има надежда. Сигурна съм, че лекарите правят всичко по силите им, за да се оправи. Данните от последния скенер не са добри, но смятам, че ще се оправи.
Аз съм добре физически, просто не ми се пише за моето състояние. Психически се сринах. Така, че ще ви разкажа за това как съм преминала през ковид, когато се успокоя напълно.
Черита честита шофьорска книжка на Коко. Пожелавам му с лекота да си я използва шофьорската книжка и да обиколи много красиви места по света.
Нелка видях твоето творение, така и не разбрах точно как си ги направила но наистина много ме впечатли.
Поздрави на всички. Бъдете здрави.

[Нели]

Нелка видях твоето творение, така и не разбрах точно как си ги направила но наистина много ме впечатли.

Еми, това е обработка на няколко стъпки с Фотошоп. Акот ви е интересно, може да видите ФИЛМЧЕТО, от което се учих.

Оздравявайте и чакаме новини!

[Нели]

Бяхме 4 дена на Черни Вит с наши приятели. Видяхме се с Цони и Цецо. Почерпиха ни и ни изпратиха със страхотното им сирене...... БЛАГОДАРЯ! Починахме си.... макар че аз напоследък почнах да трупам много напрежение и да не мога да си почивам.... Трябва да направя някаква радикална промяна, защото усещам, че... ставам апатична.

Междудругото, с Цони си говорихме - искаме и двете да си организираме едно виждане. И да не е на Черни Вит, за да може и тя да пътува. Аз предложих къща за гости в Еленския балкан. Ще е по средата на София и Варна и ако времето позволява, можем да го организираме дори през януари... тъкмо ако има сняг, ще може да се пързаляме и да правим снежни човеци.

Ани, Цони,
много ви се радвам на срещата в Черни Вит. Колкото до среща, аз съм ЗА, но за момента не мога да шофирам и остава въпросът с транспорта. Всъщност много искам да ви видя!

[cchery]

Добро утро на всички .

Извинете, че съм малко хаотична с влизанията си тук и особено с отговорите. Причината е, че се опитвам да намеря изход от хаоса, в който се превърна моето ежедневие. Откакто ни ликвидираха фирмата през есента на 2017 година, аз не работя в офис на трудов договор. Останах си в нас и реших да продължа сама. И в интерес на истината почна да ми се получава - бавно, но все пак. През седмиците, в които имам поръчка за изработка на сайт или нещо друго графично, аз работя повече часове. Случвало се е да оставам пред компа до 12 часа дори, но да си свърша каквото е необходимо. Обаче това е инцидентно. През останалото време ежедневието ми е относително спокойно. Планирах си излизания за почивка, за пазаруване, за спорт, за срещи с приятели...

Но от март тази година нещо тотално се обърка. Заради дистанционното обучение на децата, тренировките онлайн и работата от вкъщи на Момчил изведнъж всички се оказахме у дома. Първата седмица беше готино, защото беше нещо съвсем ново и много неестествено. Нещо, което беше в пълен противовес на живота ни до този момент, и всички много му се кефехме. После пък.... почнахме да чакаме мерките да свършат и да се върнем към живота си. Лятото беше относително поносимо. Дойде и първият учебен ден, децата тръгнаха на училище и в общи линии животът с малки изключения се върна "в коритото" си... Но... всичко отново е сговнясано заради новите мерки. Отново сме четиримата вкъщи по всяко време. Отново няма и една свободна стая, една свободна минута, никаква възможност за усамотяване. Времето навън вече не става за дълги разходки и почивка. Вкъщи Момчил е постоянно на телефона - води разговори с клиенти, на които продават продукти. От една страна пазя тишина, за да може той да работи качествено (все пак от него идват парите у нас). От друга - пазя и децата да не му пречат. От трета аз самата не мога да работя добре, защото се разсейвам от това, че го слушам. Ходя в спалнята, когато съм много на зор, но там работя на спалнята, а не на бюро и ми е неудобно, а и ми се доспива..... И всичко това води до едно - каквото и да правя през деня е или некачествено, или недовършено...... и почнах от 3 месеца да оставам след като Момчил свърши работа (към 18 часа) на компютъра до 8-9-10 часа, за да си довърша нещата. Лошото е, че..... моето бюро е в хола, където се събираме всички. И по това време, когато аз почна да работя, се отпочва едно влизане-излизане, Момчил готви в кухнята, сервира се маса, пуска се телевизор... и истината е, че.. аз се изнервям. Не мога да си свърша работата, изпитвам угризения от това, че нищо не правя, преуморявам се, защото съм много часове на компютъра. Изяждам се от яд, че сме по цял ден заедно у нас, но...... на практика не си обръщаме внимание, а напротив - чудим се как да се избягваме, за да имаме и секунда уединение, лично пространство или пък възможност да не си пречим......

И стигам до същината, а тя е, че почнах да изпадам в апатия... нищо да не ме радва. Нищо да не ме и наскърбява. Да няма значение дали е празник или делник. Дали е работен ден или почивен.... Почнах да гоня децата, когато съм на компютъра и работя, и те идват да ми кажат нещо.... гоня ги, защото ми е омръзнало вече нещо да ме прекъсва, да ме разсейва и да не мога да си свърша моята работа... Почнах да ги гоня и по дефолт - дори когато не работя.... Искам си ПРОСТРАНСТВОТОООООООООООООООООООООО!!!



Емка, като човек, който загуби родител, починал от гадна болест, мисля, че те разбирам. Аз умирах по малко всеки ден от 8-те месеца, през които ракът изяде татко.... Бяха ни казали, че няма да живее повече от година и това се случи.

Аз съм добре физически, просто не ми се пише за моето състояние. Психически се сринах. Така, че ще ви разкажа за това как съм преминала през ковид, когато се успокоя напълно.

Сигурна съм, че не ти е добре, но ти имаш все още майка си и надеждата. И колкото и да ти е тежко, мисля, че не трябва да изпадаш в самосъжаление и угризения. Каквото е било, се е случило. Днес вече го няма, а ми се струва, че трябва да живееш заради ДНЕС, не заради вчера. Няма болест, която да ни радва. Според мен има хора, които ни тревожат. Така че - усмихни се, дори и да ти е трудно. Огледай се около теб и виж всички неща, заради които си заслужава твоята усмивка да е на лицето ти. Не стой в миналото и в черния мрак на ковид. Давай надежда и на другите. Ако можеш и ако ти се струва смислено това.... Аз поне така бих направила... макар да ми трябваха около 10 години, за да се измъкна от ада на рака... Там не е хубаво и те смазва...

Да, Коки има вече книжка или.... ще има, т.к. сега му предстои да си я извади и после ще кара нашата кола в мое присъствие. Все още е неопитен и искам да бъда до него, докато придобие увереност. Аз знам,че той може, защото не подходи с излишно самочувствие, че е роден шофьор... и това ме кара да бъда най-щастлива.

Ани, Цони,
много ви се радвам на срещата в Черни Вит. Колкото до среща, аз съм ЗА, но за момента не мога да шофирам и остава въпросът с транспорта. Всъщност много искам да ви видя!

Нелка, ти днес мисля, че си на преглед за двойното виждане, нали така? Предполагам, че то е причината да не можеш да шофираш. Надявам се да имаш добри новини след прегледа и чакам да пишеш. Що се отнася до срещата.... и аз имам нужда да направя нещо различно..... и аз искам да ви видя. Трябва да ни се получи.......

Оставям ви сега, че днес ще имаме гости. Трябва да си направя много точен план на нещата, които да свърша през деня, за да не съм преуморена довечера. Така че почвам с това....

Ванче, вече тренирам със студиото на Руми. Доволна съм. Наистина.

[Нели]

Момичета,
днес е св. Анна, моята Ани има имен ден. Освен това също и тукашната Ани, Чери, би трябвало да има имен ден, затова:

Ани, бъди честита! Да си носиш името с достойнство и гордост, да се споменава с уважение и с любов!

[Ванчето]

Честит имен ден, Черитке!
Бъди здрава и нека живота те дарява все така с красиви моменти, преживявания и хОра!

Честит имен ден на Ани!
Желая и много здраве и всичко най-красиво от живота...!