Аз от много отдавна не съм се включвала. Къде защото не ми се пишеше, къде защото нямаше време, къде защото нямаше какво да споделя и т.н. причини, човек може да каже много, но истинско извинение няма!
Какво се случи през този 1 месец - хммм от къде да започна. Основната грижа беше покрай апартамента да успеем да си нагласим нещата. До някъде се получи работата, въпреки, че има още довършителни неща покрай ремонта. Живот и здраве би трябвало до края на месеца вече да се преместим. ЩЕ бъде много хубаво, ще можем да си каним гости, да сме си самички, да се учим на нови правила, да свикваме с новата обстановка. Нямам търпение, въпреки, че домашните отговорности ще наратнат адски много - предвид, че сега нищо не правя, ще трябва с много неща да свиквам отначало.
Имахме много хубави коледни партита в офиса, подарявахме си подаръци, беше супер.
През полседните две седмици обаче съм болна. Толкова болна, че това не ми се е случвало от много време. Първо успях да изкарам 2 дена вкъщи и уж се бях позакрепила, но трябваше да дойда на работа и поработих 2 дена преди коледните празници и това ми разказа играта. Събота и неделя преди Коледа си бях вкъщи отново с температура, с хрема, с кашлица. Уж се освестих и заминахме з аДимитровград и от смяната на обстановката от какво ли още 4 дена не усшях да смъкна температурата. Заминахме за Нова година на Котел и аха да съм по-добре, ми се възпали и лимфен възел. Още съм с кашлица и лека хрема, но вече като че ли минават. Какви ли не неща не изпих (хомеопатични), не изпръсках, що компреси направих, що инхалации и топли компреси на носа с морска сол и заграяване чрез потапяне на краката във вряла водда направих - просто не е истина. И не мина и не мина, не успях нито да го пресеча, нито да помогна по-бързо д амине. Беше един малък ад. Като легна нощн време, една кашлица едно чудо, не успях нито да усетя Коледа, нито да си почина, нито да се наспя. Основното ми занимание беше да лежа, да лежа и пак да лежа.
За Нова година бяхме в Котел за 3 нощувки и си изкарахме много добре. Бяхме 10 човека, с много ядене, пиене и смях. Беше много хубаво, въпреки това, че на мен мим беше леко лошо, защото все ме болеше гърлото (лимфния възел). Но дет се вика Нова година нов късмет

Единственото нещо, което беше положително от боледуването ми беше, че хапвах толкова колкото и когато ми се ядеше и това предотврати якото ядене покрай Бъдни вечер и Коледа, но пък покрай Нова година си хапвах обилно. Успях да оценя какво е да се храни човек, наиситна когато е гладен и без да се тъпче. Човек с много малко храна може да се наяде и да се чувства добре, а ние се тъпчем ли тъпчем с всякакви неща. Сега ще се опитам да запазя това да си хапвам по малко и когато наистина усетя глад, а не защото трябва да ям. Малко ми беше трудно, когато ми обясняваа постоянно как нищо не ям и как не можело така и постоянно ми казваха - хапни си от това, пробвай онова, искаш ли да си хапнеш, ама опитай, ама не може така....това малко ми подейства изнервящо, защото беше през цялото време, но аз си знам, че съм се чувствала добре и съм си хапвала когато съм искала.
От време на време ви четях да видя какво си правите, но сега вече не си спомням кой какво беше писал и поствал. ЩЕ си наваксам и ще гледам да съм по-редовна в писането, не само в четенето

Надявам се тази година да е изпълнена с хубави емоции, да си изкарам хубава зима с много ски и каране на кънки на лед, имам за цел да успея да се оправя здравословно, да изчистя всичките си проблеми, които имам, да съм по-активна с гимнастиката вкъщи. Да правя всекидневно упржнения и леки тренировки и да заякна тялото си, защотот сега уж съм слаба, но съм отпусната, а това не ми харесва определено.
Това е за сега от мен много успешен ден ви пожелавам!