forum.metsababa.net

cchery написа: Не вярвам твърде много в конспиративните теории за света и неговото съществуване, но постепенно в мен се настанява горчивото усещане, че образованието в България е така нагласено, че като краен продукт да дава: слабообразовани и нискоинтелигентни млади хора на по 18-19 години, които са лесноманипулируеми. Или пък - да "ражда" спестовни касички от нов тип - родители, които биват източвани финансово с години по частни школи, алианси и частни уроци!!!! Ако ли пък не съм права, ще бъда най-щастливия грешащ човек :lol: :lol: .

Не че аз вярвам в конспиративните теории, но изводът се налага сам. Както и друг път съм казвала - не мога да повярвам, че всички хора, отговарящи за образованието у нас са малоумни идиоти.... Просто статистически не е възможно това - все ще се уцели някой със здрав разум да въведе ред. Но не - малоумщина след малоумщина, а Яна е още в първи клас . Не, че е смешно, де.... Странно, аз все още не се ядосвам, явно за последните 1-2 години съм приела, че на училището не може да се разчита за качествено образование. Например всяка седмица се чудя защо на първолаците в нашето училище са им сложили 1 час английски език. Яна откровено мрази часа, а от там намразва и езика. Нямам наблюдения върху учителката, изглежда ми леко мижава, но нямам наблюдения върху работата й. Но виждам учебника, или по-точно книжка за оцветяване. На 2 седмици взимат по 6 думи (по план, макар че до сега са взели всичко на всичко 12 думи). На кого е нужно, не схващам. Няма начин някой да проговори английски по този начин. Губене на време и изнервяне на децата. .
И аз се заричах да не пиша домашни с Яна, но може би няма да стане съвсем така. Една приятелка се е заканила, че ще учи история с детето си, по-скоро тя ще му обяснява нещата, защото не е съгласна с официалната версия на учебниците . Аз нямам ясна стратегия. За сега сме я записали на школа по математика и йога с английски. Тя откровено се забавлява с математиката, дано този интерес да й остане до края на четвърти клас и да успее да влезе в математическата гимназия. Може би в това училище по-малко ще се тревожа и ядосвам по отношение на образованието. Но проблемът явно не е в учителите и в конкретното училище - копирам долната статия, която ми попадна тези дни. Тя казва доста неща по въпроса
http://struma.bg/news/34173/1/1/Direkto ... ta-ni.html

Какво друго да кажа.... Тъкмо съм се вдъхновила за писане, да си излея всичко . Яна втора седмица е хремава. Външната хрема мина, остана задната. Мислех си, че и тя е минала, но не би. Яна пак започна да кашля през нощта. И вината е преди всичко моя. Дадох й да яде прясно мляко. Първия път, преди 2 дни, се усъмних - не беше кашляла много време, през деня изяде около 200мл. прясно мляко под формата на крем и през нощта се скъса да кашля. На следващия ден пази малко зеленчукова диета + хомеопатичния коктейл на Чери и нямаше кашлица. Вчера пак пийна мляко с какао (ей така - да си проверя теорията ) и кашлицата не закъсня. Така че според мен си доказах теорията - млякото наистина произвежда слуз в носа на Яна, ако е с недоизлекувана хрема.
Иначе аз съм си безработна от 2 седмици и съм си ок - почивам си, довършихме ремонта, включително мебелите. Стана доста добре, само дето едва ли Яна ще го използва тази година . Остава да купим подходящ стол, но няма бърза работа.
Пожелавам на всички приятен съботен ден, аз отивам да приготвя обяда .

Здравейте!
Виж ти... Друго си е като мине Черита през форума...
Първо искам да се обърна към Елисчето. Аз по принцип не обичам да давам съвети, още повече когато има хора, които знаят повече от мен по даден въпрос, но докато четях поста ти ми минаха няколко неща през ума, които може и да помогнат. Чери и Декс вече са написали някои от тях : наистина е много важно в такъв момент да спреш всякакви млечни продукти, защото те образуват слуз в организма. Наблегни на билковите чайчета - колкото се може повече да изпиват децата. Например чая с 4-те билки е много добър, а на нашето семейство ни е и любим. Като цяло нека дечицата да приемат колкото се може повече течности вкл. и прясноизцедени сокове, може от цитруси, а може и от ябълки, круши, моркови и т.н., за да се подпомогне изхвърлянето на задържаната слуз. Това, че им правиш инхалации е много добро, продължавай. Може да им правиш и директни промивки на нослетата с физиологичен разтвор и клеева тинктура като им накапваш с капкомер. За Бронхалис Хил и аз мислех да ти кажа. Освен това друго нещо, което при нас помага е Таrtephedreel, още при първия прием настъпва подобрение. За много сухата кашлица се сещам за Апис 9 СH. Продължавай с компресите с извара, от един път няма да стане нищо, тябва упоритост, махаш единия, слагаш другия и така няколко дни. Гърди, гърло , може и на гръбчетата - опаковай ги отвсякъде с компреси ако се налага. Не се отказвай, знам че в такива моменти човек се отчайва, изпитвала съм го, но бъди силна и последователна и нещата ще се получат. Права е Чери, няма как да стане за 2 дни, нужно е постоянство. А ти като казваш, че децата често пият АБ-та, след като спрат правиш ли им Опашката след антибиотик?Друго какво да те посъветвам, помещението дето стоят децата да не е много затоплено, защото сухия въздух ги кара още повече да кашлят. За червеното гърло карай Анджи да прави гаргара с лайка и малко сода. Не е кой знае колко гадно , вярвам че ще се справи. Не знам дали съм ти била от полза, може би си ги знаеш всички тези неща. Но искам да те окуража и да кажа, че НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА, ЕЛИС, и това ще мине.
А относно този съвет на Чери:

cchery написа:
За имунната система - поне според мен избери само 1 нещо!!! Нистина - или вит. С, или клееева, или Умкалор да речем. Но нека е само 1

Защо само 1, Чери? Аз обикновено включвам няколко неща, за да дам "тласък" на имунната система. Грешно ли е ?

Иначе ,Чери, при вас както винаги е интересно... Няма скука! Добре, че въпреки всичко сте успели да уредите РД на Коки, важното е децата да се забавляват! Та в този ред на мисли, до къде стигнахте с изпълнението на списъците със задължения...? И имат ли вече децата "телефони с пръстчета"?
Твоят изпит за кога се отлага?
А сега да отговоря на твоите въпроси: кистата на Марти се е получила в следствие на запушено каналче , в което в момента има насъбрала се течност. По принцип тези каналчета се запушвали сами, но неговото не се е запушило когато му е било времето и за това се е получило това "балонче" с течност. Не е страшно, може да живее така и цял живот, но все пак по-добре е да се оправи. Но има и случаи при които от само себе си с течение на времето "образуванието" изчезва. Аз се надявам и при него да стане така. И съм доста обнадеждена, защото вече е наполовина по-малко от колкото когато излезе за първи път. Ще видим, времето ще покаже!
Моите очилца още на са пристигнали... Разочарована съм, защото вече изпитвам много голяма нужда от тях! Аз съм с 0,75 на едното и 1,0 на другото око. Явно съм чакала прекалено преди да потърся помощ - да ми е за урок сега!!!
Крака вече е много, много по-добре! Щом успях за 3 дни да оправя и подготвя шефската къща за идването на шефския син...! Шегувам се аз, ама когато сритах вратата никак не ми беше смешно. А между другото моето лично мнение е , че дължа бързото възстановяване изцяло на Траумил-а. За мен това е една много полезна пастичка и вече едва ли ще оставам без нея вкъщи.
А за училището, домашните и другите такива подобни несгоди и аз имам какво да кажа, по-точно да разкажа как е тук и с какви тудности се сблъскваме ние, но ще е малко по-късно. Сега и без това постинга стана много дълъг.
Много виртуални прегръдки на всички момичета изпращам! Пожелавам ви една много прията и изпълнена с емоции съботна вечер!

момичета,благодаря ви отново.Чери никога не ме е разочаровала и е до болка искрена,но немога да се съглася,че всеки път давам Аб.от началото на годината Анджи е пила 4 пъти,вкл сегашния,другия беше за салмонелата лятото,останалите декември миналата и май пролетта.За Ивето не съм много сигурна,2 може би.неискам да звучи сякаш се оправдавам,но незнам защо сте останали с такова впечатление.аб давам когато съм опитала с всичко друго и невиждам подобрение,правя опашки след аб,както и да е..за имунитета давах до сега само вит ц,сега стана сиропа ми от бъз и започнахме него да пием.благодаря ви момичета,пак ще пиша

Хайде, мацки, да ни е честито второто място на Крисия! Колко малко не достигна...!
Аз бях много разочарована като разбрах, че Испания няма представител тази година и не може да се гласува от тук! Бях се подготвила да цъкам яко смс-и...

Елисче, извинявам се за по-резкия тон от вчера. Сега си препрочетох нещата и не съм доволна от себе си . Да си призная, че когато го писах, времето вече ме подпираше за много неща. И да, аз наистина съм останала с впечатление, че Ивето и Анжди пият повечко АБ... грешката е в мен. И може би в моето лично отношение към тях - ще се повторя, но все пак - на Бела все още не съм давала АБ, а след третата си годинка Коки е изпил 5 АБ-та за период от 9 години като 4-те са за скарлатина, а петия за пневмония. Като цяло моето мнение за АБ е формирано именно от сагата на Коки със скарлатините. Ето, преди година дори лежахме с него в Токуда заради това ...... възпали му се сухожилие на ръката и понеже е положителен на стрептококи, беше решено, че те правят проблема. Само да поясня - скарлатината е опасна, заради усложненията, които стрептококите, които я предизвикват, биха могли да нанесат на стави, бъбреци и най-вече сърце. Но какво се получава на практика - миналият декември Коки пи 10 дена пеницилин. Само 6 месеца по-късно отново беше силно положителен на стрептококи..... Аз не виждам как мога да избера отново такова лечение, което вече 5 пъти не дава никакъв резултат. И отделно от това трябва да се оставя да ме убедят, че той трябва да пие редовно "профилактично" АБ в ниски дози в продължение на месеци всяка година. Ами дори пред риска за сърдечен порок, аз избрах хомеопатията.... дано да съм права. Кажи сега - има ли промяна при вас?! Избра ли още нещо да даваш на децата?!

Бъни, лично за мен дълъг списък с много лекарства обърква човешкия организъм. Тук, като отидеш на педи, обикновено ти изписват - АБ, лактобацили, противоалергично, вит. С в комбинация с мултивиминен сироп, имуностимулант, противокашлично средство, капки за нос, уши, очи.... и ала- бала... И това всичко за дете, което накрая прилича на 80-годишна бабичка, приемаща препарат за всеки един нейн орган. Аз съм ПРОТИВ. Считам, че толкова много химия предизвиква неясни химични реакции и процеси в човешкото тяло и по всяка вероятност неутрализират ефективното си действие. Още повече, че когато се приема дори и едно лекарство, организмът се затруднява допълнително - едно е хвърлил цялата енергия да се бори с болестта, а второ - да абсорбира и да изхвърля отпадните вещества от въпросното лекарство, които са му чужди. Получава се натрупване и затлачване на кръв, лимфа, пикочни пътища, храносмилателен тракт ииии става боза. Изключение правят природните илачи като примерно ряпа с мед - така или иначе човек консумира мед по принцип, както и ряпа, и организмът има ензимите и "знанието" да ги обработи и изнесе отпадъците от тях без допълнителни затруднения.

Сега отивам да чета новините от вчера - и за Крисия, и за Кубрат, че снощи като се прибрахме от РД-то на Коската, успях само да легна и да заспя.............

добро утро!не бъди толкова строга,спрямо себе си познавам те и знам,че каквото и да кажеш е с цел не да обидиш човек.при нас какво?правим инхалации с инхалатора само с физ.р-р,правих и с лайка и сода над тенджера,но забелязах че се чува някакво просвирване след изкашляне.давам гринтус за кашлицата,слагам и компреси.вечер давам и ериус.има подобрение,в смисъл че не кашля постоянно,но някак не чувам отхрачване,знам ли...какво да ти кажа,за аб-тата,искам да ги избягвам на всяка цена,но страха понякога побеждава,сама решавам как да ги лекувам никой не ми се меси и това понякога много ми тежи.когато края на август ни приеха в болница със салмонела и детето ми беше толкова зле,че почти не реагираше от изтощение бях готова на всичко.цяла седмица беше с изтощителна диария,приемаше само вода и то насила,а аз я лекувах основно с хомеопатия назначена в случая от лекарка,на която много вярвам,но нямаше подобрение.тогава се чувствах не по малко виновна,отколкото когато включиха аб в абоката и.след няколко часа се събуди,погледна ме и каза'мамо дай ми водичка,вече съм добре и ми се пие'разплаках се,но знаех че нещата се оправят.съгласна съм,че за банални неща,за които изписват аб е безумие,затова се старая да прибягвам до тях тогава,когато не виждам решение за себе си.

Здравейте момичета. Драго ми е да ви видя тук, въпреки, че рядко пиша. Този форум за мен е нещо като терапия, няма да се оправдавам, защо не пиша, но ще си направя един самоанализ, защото изпитвам необходимост.
Сега като се върна назад във времето си давам сметка, че преживяното от мен последните години съвсем не ми се вижда така "страшно", започването на нова работа, отдалечаването ми от децата, все по малко прекараното време с тях, преместването ни под наем и т.н. Съвсем обикновени на пръв поглед неща, които обаче някак си ме промениха. В работата си се налага да бъда сериозна, изкуството което винаги ми е куцало, не ми е необходимо, започнах да се изразявам и държа делово, което напоследък се пренася и в общуването ми с приятелите. Забелязвам, че все по-рядко разтоварвам, отпускам и съм самата себе си. Някак ми се налага да поставя маска на нещо което не съм аз. А това мили момичета ужасно много ми тежи. Също така виждам детето си което е творческа личност как непрекъснато твори, възхищавам и се, а не правя нищо за нейното самоусъвършенстване в тази насока. Ето това за мен е съществен проблем, а съм "боса" в тази насока, детето има огромно желание да твори, но аз с нищо не мога да му помогна. Забелязвам и други дарби в нея, но нищо не правя, за да се развива. Според мен това е една от причините да спра да пиша тук. Ще ви разкажа защо. Дамите които ме познават лично в този форум, знаят, че имам една много лоша черта (поне така си мисля), аз непрекъснато се обвинявам че не съм достойна майка, че не отделям достатъчно внимание на децата от момента в който започнах работа това е вече три години и сега смятам така. Наистина не зная как се справят другите майки с по две деца, но за мен това си остава проблем №1. Алекс ми е много будно дете, има интерес към математиката, в първи клас се справяше без абсолютно никаква помощ от наша страна, класната беше доволна. Тази година горе долу се справя също без наша помощ, но има моменти, в които и помагам и това ми коства доста усилия. Крисчо обаче, който е предучилищна, за мой ужас няма никакъв интерес към рисуване, оцветяване изрязване, не мога да го накарам да седне, той е в непрекъснато движение просто не желае, а това са неща, които се изискват в детската градина -знаете всички. Има моменти, когато някак си го навивам да седне до мен и нещо да ми нарисува, но това са единици и тогава веднага Алекс идва и започва да иска на нея да помогна и обратното, когато нещо на нея седна да помогна Крисчо идва и започва да вдига шум и да желае на него да обърна внимание. Той вече е на 5 годинки, не е бебе, разбира какво му говоря, но си е същото малко момче което се вълнува само от игри. Когато се самоанализирам, мисля за този проблем, се обвинявам и си казвам "ами постъпват така защото не ми остава никакво време за тях". През седмицата знаете всички как е прибираш се от работа, вечеря, почивка, малко разговори,приготвяне за следващия ден и по креватите. Тук отново започвам да се обвинявам защо не съм ги научила да си подреждат дрехите най елементарното нещо, но в повечето случаи ми е по-лесно аз да подредя, отколкото да обяснявам. Това си е мой проблем.
Пишейки това виждам грешките си, съответно и си давам сметка как в това ежедневие, опитвайки да огрея на всякъде, време за мен не остава (сядам пред компютъра само на работа) когато се прибера от работа, нямам физическата възможност да седна пред компютъра, а толкова пъти ми се е искало да влезна във форума и да споделя толкова много неща, да ви попитам как сте, да ви видя, че сте тук и че сте добре. Правила съм го многократно но в момента в който седна стигам до там че само да ви прочета и веднага започва да ме вика малкия за нещо. Чудя се наистина, защо така се обвинявам, в такъв момент когато съм си дошла от работа и съм поискала да седна пред компютъра, това не означава ли че имам право на малко свобода, аз това желая, но в същото време пък започва пак да ме гризе съвестта, че не съм отделила внимание на децата. Да знаете, убедена съм че децата ми го усещат това мое настроение и така си минават годините и аз усещам как започва да ми липсва да остана сама, само с моите си мисли. Бъркам някъде най вероятно.
Само ще ви кажа, че наистина през годините, толкова много ми липсвате.
До тук добре, нарисувах ви ежедневието си и чувствата си от към децата си. Сега да ви разкажа и за съпругът ми.
Той се грижи много добре за нас. Работи прекалено много, така се случва, че с него не можем да се видим по няколко дни, когато е нощни смени и когато се видим след 3-4 дни естествено е че първата ни работа е да седнем и да си поговорим, но в момента, в който седнем двамата в кухнята децата веднага идват миличките при нас, това разбира се е естествено, че ще желаят да бъдат при нас, защото не са ни виждали заедно от няколко дни и настава една бъркотия, Росен се изнервя и започва да им се кара, че дори и да ги гони за да поговорим. Не мен ми става обидно скарваме се и вместо да прекараме една спокойна вечер заедно всички са с развалено настроение. Разбирам и децата разбирам и Росен. В тази връзка искам да ви споделя, че той преди няколко месеца поиска да се разведем. Не мога да ви опиша какво преживях. Не мигнах няколко денонощия, направо бях потресена, защото ние с него никога не сме имали сериозни проблеми. Винаги съм смятала, че сме едно наистина стабилно семейство. С помощта на Чери и Фют успях да се съвзема дадох си сметка за много неща и когато се изправих очи в очи със съпруга ми и му казах, че съм готова за това, вече бях направила планове как фактически да се случи тази раздяла изправих се казах че съм готова, установих и видях с очите си, че съпругът ми въобще не знае какво е казал. Честно да ви призная изпитах нещо неописуемо, не съм се чувствала така никога, Алекс като че ли нещо усети и трябва да ви кажа, че направи агонията ми още по болезнена в тези моменти. Получи се така, че веднага след като се изяснихме аз заминах на семинар на Цигов чарк с колеги сама без децата и мъжът ми за цели три дни, трябва да ви призная, че това стана в най подходящия момент в живота ми, защото борейки се със себе си с непрекъснатата вина която изпитвам, че не отделям време достатъчно на децата си се почувствах жива, специална, знаеща свободна. Не гледах на себе си като на "мама", гледах на себе си като на личност различна от "мама". За съжаление това толкова рядко ми се случва.
Но нещата между нас с Росен се оправиха, това може би е било полезно за нашето семейство, за мен поне аз самата си извлякох доста полза от случилото се. Говорихме цяла нощ, казахме си толкова много неща и не зная дали съм права но смятам че съпругът ми трябва да си смени работата, да не работи нощем за да имаме време всяка вечер да бъдем заедно, да обсъждаме живота ни и този на децата ни, да решаваме проблемите очи в очи а не по телефона. След този случай си дадох сметка, че аз много малко внимание обръщам на съпруга ми, виждам по някога че той ревнува от децата, което ме кара да се чувствам адски зле.
И не на последно място ЖИВЕЕ МИ СЕ, искам да пътуваме заедно, искам да обиколим България, да ходим на планина в почивните дни, липсва ми живота липсват ми контакти. Виждаме се с един определен кръг хора и това не ми стига, липсва ми разнообразие, но ние финансово сме доста ограничени. Надявам се че няма да е все така.
Сега съм сама в къщи събрах мислите си и смелост и ви разказах за себе си.
Горе долу това е моят живот. Надявам се да не съм ви досадила имах нужда да споделя точно това точно с вас мили дами.
Поздрави на всички хубав и спокоен ден пожелавам.
На всички пожелавам хубав и спокоен ден

Еми,добре си ни дошла отново тук,макар и за да 'изплачеш'мъката си.в толкова изречения видях себе си и това ме разтърси.няма обаче универсално решение.всичко зависи от нас самите и това,колко силно желаем тази промяна.аз също изпитвам огромни угризения спрямо децата.толкова време съм само с тях,че някак вече съм изморена от игри,разговори,дори настъвления.хващам се,че напоследък си измислям каква ли не домакинска работа,само за да не ме занимават,което е ужааасно.но когато аз не се чувствам пълноценен човек това рефлектира точно върху децата.аз също работя над това нещата да се променят и се надявам скоро да ви разкажа как смятам да стане.относно мъжете-какво да ти кажа...аз има следното виждане по въпроса:когато се родят децата,ние преставаме да бъдем личности и ставаме мами.нещо прекрасно,но и много отговорно,храним,перем,чистим,стараем се да опазим децата здрави и да ги научим на нещо.това е крайно изтощително но и обезличаващо.и в цялата схема забравяме Него-този който преди време ни е карал да се чувстваме красиви,уникални,обичани.нашите мъже сякаш имат нужда не само от майка,съпруга,чистачка и гледачка,но и от приятел,дори любовница ако щете.кога за последно някоя от вас остави децата при бабите,облече нещо хубаво и...съблазни мъжа си,така както може би е било в началото на връзката ви?не оправдавам мъжете,но все си мисля,че и от нас се иска малко повече.а и колко му трябва на един мъж за да бъде щастлив.незнам,може би логиката ми не е добра за всеки.сигурно не ти е леко и го знам защото самата аз често изпадам в твоите размисли,но изход знам че има,просто трябва да го открием.а тук си винаги добре дошла.дано скоро намериш нужното спокойствие и удовлетвореност

Благодаря ти Елисче за разбирането. Много от нещата които каза са точно така както ги мисля и аз. Разбира се, винаги трябва да се поставяме на мястото на другия. Единственото нещо обаче при което няма как да се случи за да остана на саме с моя мъж е че няма на коя баба да оставя децата. Така е вече почти 9 години. Никоя не желае. Сами сме във всичко. Даже сега ми е много болно че има вероятност да си уредим карти за Нова година за 3 дни на Велинград семейно, с включена закуска вечеря и новогодишна нощ за сума, която при всички случаи можем да си позволим, но на съпругът ми не му се ходи с деца. Според него не си заслужава, а съм убедена че ще бъде страхотно изживяване при положение че никъде не ходим.
Исках да кажа толкова много неща.....

Еми, миличка, толкова тъга има в думите ти! А не трябва!!!
Сега ще напиша нещо, което за мнозина ще прозвучи грубо, дори цинично. Ние не сме длъжни да сме в услуга на децата си в 100% от времето. Не им правим добра услуга като ги учим, че светът се върти около тях, защото един ден ще очакват същото отношение от другите хора, а ..... всъщност никой не ни е длъжен. Ще постна по-надолу един много хубав текст на баща към неговата 9 годишна дъщеря. И ние, днешните родители, трябва много внимателно да го четем, защото имам чувството, че ние много повече от нашите родители преди 30-40 години обгрижваме и буквално задушаваме децата си с внимание. Всичко трябва да има мярка - дори и във вниманието към децата. Когато ние с Цецо искаме да останем за час-два насаме, просто казваме, че трябва да си намерят занимание за два часа и да не ни безпокоят - ясно, категорично, без угризения.

Ето и писмото:

"Здравей, миличка,

Рождество е и както винаги имам обичайният проблем – какъв подарък да ти избера. Знам какво би те зарадвало - книжки, игри, рокли. Но аз съм много себелюбив. Искам да ти подаря нещо, което ще остане с теб по-дълго от няколко дни или години. Искам да ти подаря нещо, което ще ти напомня за мен на всяка Коледа. И, знаеш ли, струва ми се, че вече ти избрах подарък. Ще ти подаря една простичка истина, която ми се наложи да усвоявам дълги години. Ако я разбереш сега ще обогатиш живота си по сто различни начина и тя ще те предпази от много проблеми в бъдещето.

И така: никой за нищо не ти е длъжен.

Това означава, че никой не живее за теб, дете мое. Защото никой не е ти самата освен теб. Всеки човек живее за самия себе си. Единственото, което може да почувства той е своето щастие. Ако разбереш, че никой не е длъжен да ти организира щастието, ти ще се освободиш от очакването на невъзможното.

Това означава, че никой не е длъжен да те обича. Ако някой те обича – значи в теб има нещо особено, което го прави щастлив. Изясни си какво е това, опитай се да го направиш по-силно и тогава ще те обикнат още повече.

Когато хората правят нещо за теб, то е, защото те самите искат да го направят. Защото ти си важна за тях – нещо предизвиква у тях желанието да ти се харесат. Но не и защото са ти длъжни. Ако твоите приятели искат да са с теб, това не е заради чувството на дълг.

Никой не е длъжен да те уважава. И някои хора няма да са добри с теб. Но в момента, в който разбереш, че никой не е длъжен да ти прави добро и някой може да е лош с теб, ти ще се научиш да избягваш такива хора. Защото ти също не си им длъжна.

Още веднъж: никой за нищо не ти е длъжен.

Ти трябва да си най-добрата заради себе си. Защото ако успееш, другите хора ще поискат да бъдат с теб, да ти дават разни неща, а в замяна ти да им даваш други неща. А ако някой не иска да бъде с теб, причините изобщо не са в теб. Ако се случи с теб подобно нещо – просто търси други отношения. Нека чуждият проблем не става твой.

Когато разбереш, че любовта и уважението на околните трябва да се заслужи, ти няма да чакаш невъзможното и няма да си разочарована. Другите не са длъжни да споделят с теб собствеността, чувствата или мислите си.

Но ако го направят – това е, защото ти си си го заработила. И тогава ще можеш да се гордееш с любовта, която си заслужила и с искреното уважение на приятелите. Но никога не трябва да приемаш това като дължимо. Ако го направиш – ще загубиш всички тези приятели. Те не са твои „по право". Да ги печелиш и „заработваш" трябва всеки ден.

Все едно тежък товар свалих от гърба си, когато разбрах, че никой с нищо не ми е длъжен. Докато мислех, че всичко ми се полага, хабях страшно много усилия – физически и емоционални, за да получа своето. Но всъщност никой не ми дължи добро поведение, уважение, дружба, вежливост или ум. Щом го разбрах, започнах да получавам много повече удовлетворение от всички свои отношения. Фокусирах се върху хората, които искат да правят онези неща, които са ми нужни. Това ме накара добре да поработя – с приятели, партньори по бизнес, с възлюбените, продавачите и непознатите.

Никога не забравям, че мога да получа това, което ми е нужно само ако вляза в света на моя събеседник. Трябва да разбирам как мисли той, кое счита за важно, какво в края на краищата иска. Само така мога да получа от него нещо, което ми трябва. И само ако съм разбрал човека, мога да кажа нужно ли ми е от него нещо наистина.

Не е толкова лесно да обобщя в едно писмо това, което аз самият успях да разбера за много години. Но може би, ако ти препрочиташ това писмо на всяка Коледа, всяка година смисълът му ще се прояснява по малко.

Никой за нищо не ти е длъжен".

Сиренце ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ. Колко просто е да кажеш това което мислиш. И колко трудно е да намериш подходящи думи. Знаеш ли уцели ме в десятката с това писмо. Това е едно от нещата които много ми тежат, поведението, чувствителността на дъщеря ми, която е адски ранима. Отново изпитвам вина за това. Исках и за нея доста да напиша, но няма да е сега. Копирах си това, което ми написа утре ще го разпечатам в голям формат и ще го поставя на хладилника, за да го прочета отново за да го прочетат всички в къщи.
БЛАГОДАРЯ ТИ ОЩЕ ВЕДНЪЖ.