forum.metsababa.net

Ванчето написа: Нели, оздравя ли напълно?
Преди 10-ина дни беше споделила едно видео във фейса за едно "забравено" село в северозападна България... Много тъжно видео... А това между другото е моето село, селото на баба ми и дядо ми (родителите на баща ми), където е минала една много голяма част от моето детство. Много мъчно ми стана като гледах кадрите, но за съжаление това е действителността. Спомням си, че преди време с теб бяхме дискутирали, че и ти имаш връзка със северозапада и ако помня добре, майка ти беше от там... Ако не е прекалено личен въпрос, от къде по-точно...?

Да, оздравях.
И въпросът изобщо не е прекалено личен. Всъщност и двамата ми родители са от Северозападна България, но са се запознали в Девня, където са дошли да работят през 1973 г. Тук са се оженили и аз и брат ми сме родени във Варна, но нямаме никакви роднини тук.
Селото на майка ми се казва Якимово, най-близкият град е Лом. Селото на баща ми се казва Дражинци и е близо до Белоградчик. И моите детски лета бяха почти само там. Много ми е мил онзи край и наистина ми е болно като виждам какво е останало сега.

Добро утро, момичета!!!

Ванче, почти ти завидях за слънцето, което блести в прозореца ти . Въпреки, че и тук днес е почти безоблачно, студът навън е сериозен. Тия дни се позадържа така, което си беше редно, де - зима е. Това, което си написала за Т на Марти, се случи и с Бела - вдигна за 1 следобед и... на другата сутрин нямаше и следа от нея, пак беше весела, бодра и си приказваше на поразия. Най-важното в случая е да са здрави и усмихнати.

Да ви кажа - видеоклипът, за който си говорите, за селото на Ванчето, аз съм го пропуснала - моля, когато можете, ми пуснете линк, за да го видя. Но така или иначе с очите си видях умирането на този край като ходихме към Магурата, Белоградчишките скали и Видин.... Особено зловещо беше и изпитах много силна покруса, когато се прибирахме след 11 часа от Видин към мотела ни, който беше след Белоградчик по посока София. През всички села, откъдето минахме, видях да светят тук-таме по 3-4-5-6 къщи..... като малки, тлеещи очи всред огромния тъмен и мрачен "казан" на ада, какъвто ни го представя Библията..... Мислех си какви ли хора има в тези къщи и колко тежки са вечерите им.....

В моя край селата са не толкова обезлюдени, колкото циганизирани в един сериозен процент и....... доста занемарени - къщите са стари, неизмазани, дворовете са подивели...., тротоарите отдавна само маркират мястото, където някога са ги изграждали, а пък улиците не са виждали асфалт от десетилетия.....

Ванче, Цвети, аз свърших тази работа с прекъснатите приятелства още през 2016 г. Така почувствах тогава обстоятелствата. В един момент си дадох сметка, че..... всичко в живота ни трябва да е взаимно. Забележете - взаимно, а не балансирано. Т.е. не да очакваш да получиш точно толкова, колкото си дал(а), да е от сърце и когато ти "върнат" жеста да остане у теб усещането за същото това туптящо и любящо сърце....... Уви, аз живея своя нерозов свят на наивитет и имайки предвид възрастта ми, мисля, че това ще е завинаги.... Всъщност аз искам да е завинаги. Не искам никога да излизам оттук, където все още мога да се учудвам с лекотата на дете, да се "боря"да спася дори пчелата, паднала през лятото в басейна, да твърдя, че приятелството е висша ценност, защото ние притежаваме съзнание.......

По този повод аз самата много силно се разочаровах онзи ден - във вторник. И написах нещо, което пуснах във ФБ - ето го тук. Взех повод от мой разговор (всъщност пореден спор и надхващане) с близък човек, тоталното разминаване на позициите, след което разгледах последния албум на Момчил от Ливърпул, където бяха с Коки за 4 дена миналата седмица. Този албум беше от музея на Бийтълсите, които са си ливърпулци. И.... попаднах на снимката с декора на видеото на песента на Ленън "Imagine". Имах чувството, че нещо ме прониза - това си беше като проникновение, дошло съвсем навреме... Знам текста на песента много добре, а бялото във видеото е най-впечатляващото от целия клип, защото ме оставя със сладкото усещане за човешка чистота. Зададох си въпроса: има ли "срок на годност" на егоиста?! И тогава от дъното на душата ми "изригна" този текст:

Как звучи "Imagine" в обстановка на тежък егоизъм, краен егоцентризъм, абсурдна незаинтересованост, липса на емпатия и отсъствие на каквото и да е желание да живеем като ".... as one". Общество в един значителен процент изцяло доминирано от "... greed or hunger", което не счита, че трябва да си помага взаимно или някой да държи другия отговорен и да изисква от него...... дори за "елементарни" неща като това да бъдем етични един към друг и морално отговорни...... Всеки може да прави, каквото си иска, може да лъже, да мами, да продава, за да печели без да чувства каквото и да било угризение, че не е честен и справедлив.......... а накрая да ти зашлеви шамар с думите че нямаш право да му държиш сметка..... Супер.....

Глупци сте, всички вие, мили протестиращи за Пирин. И вие, борещи се в Красно село срещу застрояванията, и другите в Младост, и навсякъде...... Всички сте глупци, ако мислите....., че имате подкрепа. Дори и мисловна такава няма от останалите, които в часовете на протест, са на топло вкъщи и мислят за поредния си небивал "удар" на другия ден - на кого и как ще продадат поредната си лъжа и ще се сдобият пари .......

О, неразумний юроде, що поне малко не се посрамиш, а?! Да знаеш - не разчитам на теб. Гледай си работата!!!! Защото и преди, и сега......

"Можеш да кажеш, че съм мечтател.
Но аз не съм единственият такъв.
Надявам се някой ден ще се присъединиш към нас.
И светът ще бъде като едно цяло."

(А, ако не се присъединиш, още по-добре!)
ДОВИЖДАНЕ!

Нелка, докъде се придвижи докторантурата ти? Помня, че трябваше да я предадеш миналата седмица.

Десита, пак ли отиде в паралелното измерение?! :lol: :lol: :lol:

Това е засега от мен. Да сте много усмихнати днес - ей, момичета, щом сме тук, щом сме отворили очи и нищо не ни боли, значи имаме всичко... "всичко"-то на онези хора, които в този момент се борят за живота си!

А, тук съм си, Черита, не съм излязла в майчинство /заради думата "паралелно"/.
Леля ми участва в протестите за Пирин. Аз не отивам с нея, но вътрешно я подкрепям.
Не мисля за никакви "удари", печалби и мамения на другите, а си почивам от деня.
Тези дни в работата ми имам общо взето трудни и тежки случаи като клиенти, влагам много от себе си.
Освен това шефът е намислил и доста конкретни задачи и събития, в които ще участвам, и се подготвям, ще изнасям доклад пред потребители и колеги. Става дума за среща на работодатели, работещи и търсещи работа - все хора със зрителни увреждания. Моята роля като психолог и зрителен терапевт е да разясня на срещата какви необходими условия трябва да са налице у търсещите работа, за да бъдат приети добре от бъдещия работодател. Темата на събитието е "Професионална реализация на хората със зрителни увреждания в България". Иска се мислене и сериозна работа, така че мисълта ми е главно заета с предстоящото на 9 февруари.
В личен план - Хри скоро ще има РД. И вчера той си купи прекрасни зимни обувки от мен. Хубаво ми е от това.
Наскоро той направи подобрения у дома, щастливи сме: ново осветление в коридора, интериорна врата в хола ни и оправи тавана на хола ни.
Ей такива неща. Алекс рисува все по-добре, следствие уроците, на които ходи. Вчера с класа си беше на постановката "Хъшове" в Народния театър и се върна чак в 22.50 часа.
Опитвам се нещо от вчера да се разболявам, но не се давам - пия вода, чай, топло мляко, витамин С, ям плодове, ..., а вчера си легнах в 19.30 ч., спах докъм 21 ч., когато се върна Хри от втора смяна, видях го за малко, пак заспах, после Алекс си дойде от театъра, яде, пак заспах, и днес чак в 6 ч. сутринта се събудих. Май че съм по-добре, напарих се в банята, изсуших си косата ... и хайде! - навън, на -11 градуса. Влизам в трамвая и шок! - не се отоплява! Ама хич. Някой път трамваите са топли, но друг път, като тази сутрин, парното не е включено изобщо. Ами не е честно!
Този уикенд, който мина, отново си написах седмичната астро-прогноза. Тоест пак пиша събота или неделя. Че известно време нещо бях изгубила муза и изобщо не пишех.
Мисля за рождения си ден вече. Отдавна съм решила да се накъдря, но все не го правя. Обаче сега мисля да си посрещна юбилея /ставам на 40 все пак/ с къдрава дълга коса, много ми харесва как ми стои тази прическа.

Здравейте, момичета !
Наминавам, прочитам какво сте писали и на другия ден пак така . Понякога ми се пише, но съм през телефона, а писане от там все още не мога да си причиня ; друг път не ми се пише; а понякога - като тази седмица например, не ми остава свободна минута през целия ден.
Миналата седмица бяхме на ски в Пампорово, с още две приятелски семейства - 6 възрастни, 5 деца и един голдън ретривър . Бях малко скептична, защото въпреки, че и двете семейства са ни приятели, всички си имаме различен график, различни предпочитания и организация. Но се получи добре, никой на никого не се впряга. От възрастните само мъжа ми е скиор, първия ден кара сам с 4 деца. След това взехме учител за децата, за да може той да се накара - все пак цяла година живее за тези пет дни ! Беше хубаво, аз бях позабравила какво е да комуникирам интензивно с приятели, да си бърборим за това-онова, без ангажименти, да пийнем, даже и да поиграем карти (който може и който не може :lol: ). Не си изпълних миналогодишното обещание - тази година непременно да се кача на ски, защото имаше кой да ми прави компания. да видим дали ще си изпълня тазгодишното - да се постарая, ама наистина, да стана по-социална, да се виждам повече с живи хора и да комуникирам с тях . Позабравила съм как става, но имам вяра . И още си обещах и ще се постарая да не съм такъв "талибан" - много често се улавям, че не приемам мнения, различни от моето и клоня към осъждане на хората. Мисля, че това трябва да се промени. Никога не съм си правила план и не съм давала обещания за новата година, така че прото ще се постарая да стана по-добър човек (според моите критерии, разбира се ).
Тази седмица на работа отпуската ми излезе през носа - съвсем очаквано. Но положението се усложни, защото колежката ми, която се занимава с всички досадни и времеемки дейности, е в болнични от понеделник, детето й се разболя от варицела. Но в крайна сметка се справих с почти всичко, даже имам един час днес да посърфирам из нета. Петък е все пак ! Обичам късния следобед на петъците .
Какво друго? За Яна започва един по-напрегнат период, защото трябва да се яви на 4 състезания по математика, които не са никак лесни, при това трябва да се представи добре, за да има шансове за математическата гимназия. Учителката й има вяра в нея . Вкъщи гледаме да не говорим много за това, за да няма напрежение от прекалено големи очаквания. каквото стане, стане. Аз продължавам да не съм на 100% убедена за това училище, но изборът няма да е мой .
Хубави почивни дни - малко по-топли и слънчеви, нищо, че звучи малко неестествено за края на януари :lol: .

cchery написа: Ванче, почти ти завидях за слънцето, което блести в прозореца ти .

Да, хубаво беше, но свърши... Тъкмо се похвалих и край! Вчера цял ден валя. А днес осъмнахме със сняг.
Бацилът дето е лепнал Марти се оказа много упорит, вчера сутринта го болеше корема, през деня пусна сополите, а до вечерта започна да кашля. През нощта отново вдигна темп. Днес педи каза, че не вижда нищо по-различно от миналия път, да продължаваме с ибупрофена. До сега отлагах защото Марти не обича много- много компресите с извара, но ми се струва, че трябва да ги включа вече. Отгоре на всичко май и аз лепнах нещо, от 2 дни и мен ме боли гърло...

Ето го клипа, Чери:

" onclick="window.open(this.href);return false;

Благодаря ти, Ванчето!



Изгледах клипа и ми стана тъжно. По-скоро ми стана много мъчно. И болно.

Здравейте,
хайде да се опитам да ви разсмея малко.
Наскоро говорехме с вас за мъжката и женската работа и за това как едната е обемна, а другата някак не се забелязва. Ето ви един виц по темата:

Работа на мъжа е да извърши подвиг (например, да убие дракон).
Женска работа е всичко останало: да изглади риза и панталони за мъжа, който извършва подвига, да лъсне меча и доспехите, да изчисти коня и да му сложи седлото и сбруята, да нахрани мъжа преди подвига, да му напомни за мястото и времето на извършване на подвига, да го изпрати до мястото за извършване на подвига, да организира дракона, така че да не пропусне подвига на мъжа, след подвига да приведе бойното поле в порядък, да прибере ризата и панталоните в пералнята, да почисти меча и доспехите, да прибере коня в конюшнята, да разтреби тялото на дракона, да напише отчет за това, как мъжа е извършил подвига, да изглади ризата и панталоните на мъжа за следващия подвиг.

Мерси, че ми напомни вица, много е готин

Здравейте отново!

Влизам за малко да ви пусна един репортаж, в който се казва какво организират моите приятели. Е, в репортажа за съжаление не казаха кой го организира.
http://m.btvnovinite.bg/article/bulgari ... varna.html

Здравейте, мецанки!

Преди три минути изпратих проекта за дисертацията на научния си ръководител. Дори не мога да се зарадвам. А и не съм сигурна дали тя ще го хареса. Стискайте ми палци, че вече няма никакво време.

Нели, стискам ти палци!
Сигурна съм, че всичко ще бъде наред!
Усмихни се