Момичета, тези дни възникна една много тъпа случка с Ани, която прерастна в по-голяма. А не беше нужно. Вероятно и аз сгреших и допринесох за това, но... наистина се опитах да направя нещо добро.
В сряда Ани ми се обади веднага след последния час в училище, беше много разстроена и плачеше по телефона. Каза, че класната ѝ (по математика) събрала бележниците на класа, направила проверка по дневника и написала забележка на Ани и на още едно дете за това, че не си представят бележника за вписване на оценки (по БЕЛ). И двете деца са отсъствали предишните две седмици. Действително в класа на Ани има 3-4 деца, които се "правят на разсеяни" и не си дават бележниците, когато получат лоши оценки. Ани обаче има само петици и шестици и винаги си носи бележника и няма какво да крие. Тя беше много огорчена, защото това е пърата ѝ забележка изобщо в живота и при това е написана несправедливо.
Когато се прибра, се разрида от вратата. Плака дълго и много оскърбено. Не заради забележката, а заради несправедливостта и защото дори не са ѝ дали шанс да каже нещо. Успокоих я, поговорих с нея, но тъй като тя не се успокояваше съвсем, реших, че е уместно да поговоря с класната. Тъй като аз бях ядосана, а класната е много рязка като поведение, предпочетох да ѝ напиша имейл. От една страна, за да го обмисля и смекча тона, а от друга - за да не излезе, че преекспонирам един не особено важен въпрос като поискам лична среща.
Направо копирам тук текста на имейла, защото в него има и достатъчно ясно обяснена ситуацията, а и става видно дали съм "пресолила манджата":
Здравейте, г-жо ***,
пише Ви майката на Ани от 5а клас.
Преди малко подписах забележката, която днес сте написали на Ани за непредставяне на ученическата книжка за нанасяне на оценки. Направих това след около час в опити да я успокоя и утеша, защото тя се прибра изключително разстроена. Всъщност буквално се разрида. А причината да е разстроена не е толкова фактът, че има забележка (който според мен е второстепенен на фона на цялостното ѝ сериозно отношение към училището и дисциплината), колкото това, че тя се чувства несправедливо обвинена и - като резултат - огорчена.
От разговора с нея разбрах, че ситуацията е следната: За всеки час по БЕЛ, в който децата вземат участие, г-ца/г-жа Еми Петрова си отбелязва в учителския бележник нещо във връзка с тяхната работа. Това "нещо" може да е оценка, но би могло да е и някаква друга отметка, плюсче, звездичка или др.под. Във всеки случай тя не винаги съобщава в момента на учениците дали е написала оценка или не. Предполагам, че, тъй като имат много часове по БЕЛ, получават обобщени оценки от участието си в няколко последователни часа, които биват нанесени в дневника впоследствие. Децата обаче невинаги изобщо разбират, че оценка е била написана.
В седмицата на родителската среща, в която Ани отсъстваше поради боледуване, в дневника са били нанесени множество оценки по БЕЛ на всички ученици. На тези от тях, които са били на училище в момента, оценките са ненесени и в бележниците. Логично, на отсъствалите по това време деца оценките са останали ненанесени. Доколкото разбирам, освен Ани, това е и още едно дете, което също е отсъствало по това време.
В резултат на това, след двуседмчно боледуване и отсъствие, Ани не е имало как да знае, че междувременно в дневника са нанасяни оценки по БЕЛ въз основа на личния бележник на учителката. Не е имало и как, отсъствайки, да си предостави ученическата книжка. Това е именно и причината тя да се чувства толкова разстроена от забележката - фактът, че не е имало нито как да знае, нито как да предотврати това в дневника да има оценки, които липсват в бележника ѝ. Т.е. тя се чувства "наказана" за това, че е била болна или че през това време се е случило нещо, върху което не е можела да влияе.
Не пиша това, за да отправям обвинение или нещо подобно. Аз ѝ обясних, че самата забележка не е етикет на ученика, а е информация за родителя, защото има случаи, в които децата действително крият бележниците си. Разбира се, тя няма причина да прави това, защото въпросните ненанесени оценки са отлични.
Просто исках от една страна да знаете, че е много растроена, защото това може да се отрази по някакъв начин върху поведението ѝ в следващите един-два дни (надявам се, това да не стане). От друга страна, исках да Ви обясня как изглежда от нейна страна ситуацията, защото това, което най-много я притеснява, е (цитирам) "Мамо, сега госпожа Панова ще си помисли, че съм от несериозните ученици!". Истината е, че тя самата много държи да спазва правилата и явно за нея е важно да не бъде възприемана като нарушител, особено когато реално не е виновна. Това си е някаква нейна лична потребност, това ѝ създава чувство за сигурност. По отношение на Ани лично аз (дано не се самозаблуждавам!) не виждам проблем, свързан с дисциплина и/или спазване на правила. Тя по-скоро има обратния проблем - не приема спокойно дори и незначително излизане от рамките и правилата. (В това отношение тя е съвсем различна от сестра си Виолета, която, вероятно помните, се съпротивлява активно на рамките и правилата.)
Неприятно е, че Ани не е имала самочувствие или сили сама да Ви обясни ситуацията, вероятно е сдържала емоцията и затова я изля толкова неутешимо у дома. Реакцията ѝ многократно превишаваше тежестта на "провинението" или на факта, че е получила забележка. Това е нещо, върху което аз трябва да работя с нея още.
Вероятно свръхреакцията е резултат едновременно на засегнато чувство за справедливост и липса на самочувствие, което да ѝ позволи "да се заяви", т.е. да изкаже своята гледна точка на съответното място и в съответното време (в случая - лично на Вас в момента на писане на забележката).
Аз за момента я успокоих, но от опит зная, че вътрешното напрежение спада истински, едва когато ситуацията бъде разрешена там, където е възникнала. Затова Ви моля да намерите една-две минути да поговорите с нея по въпроса утре. Мисля, че ще ѝ е достатъчно просто да има възможност да Ви разкаже своята гледна точка, да се почувства изслушана. За нея това е важно, а аз ще Ви бъда благодарна.
Желая Ви хубав ден!
Тази учителка впрочем беше класна и на Виолета от пети до седми клас, когато учеше в същото училище.
По принцип досега винаги съм я харесвала, с едно единствено изключение - когато трябваше да отпишем Вили от Хуманитарната, за да я запишем в езиковата гимназия след седми клас, я потърсих за съдействие, защото нещо ни бавеха с документите и се притеснявах да не изпуснем сроковете за записване. Тя обаче... ми се накара, че местим Виолета, защото ТЯ се била борила да сплоти класа, а сега такива (родители) като нас ѝ проваляли усилията. Стори ми се странно, чак съмнително, затова и го запомних толкова години. Какво значи ТЯ се е борила? Това първо е мое дете, а после е в нейния клас. И какво, дететео да стои в училище, в което не иска, заради това, че класната е положила усилия да работи с децата като класна? Но, тъй като тогава това беше без значение, реших да не ѝ казвам каквото и да било.
Впрочем имаше втори сигнал, че нещо с тази учителка няма да се получи - те са приятелки с една наша обща позната с Цони, която е учителка в същото училище (и на Ани също) и която отвреме-навреме има странни ревниво-злобнички прояви.
В крайна сметка идеята ми с писмото беше да я помоля да отдели 1-2 минути да поговори с Ани и да ѝ даде шанс да каже как се чувства и какво е станало. Психологически и педагогически това би било най-правилното действие. Да не говорим, че на една добра учителка нямаше да има нужда да ѝ се казва, тя щеше да го направи и без това. Като резултат... днес пред целия клас е казала на Ани, че преиграва и че сама си е виновна, защото като се е върнала след боледуването е можела да даде бележника си на учителката по БЕЛ, вместо сега да реве и да пише писма. Грешка!
Първо, логическа грешка - Ани откъде да знае, че има оценки, които междувременно са нанесени, че да си даде бележника?
Второ, психологическа грешка - сега Ани е и публично посочена с пръст. Тези разговори се водят насаме.
Трето, грешка в комуникацията - Ани не е писала писма и дори не знае за какво става дума. Аз не исках това да се раздухва, а само да помоля ЛИЧНО класната да поговори дискретно и насаме с Ани, за да ѝ дам шанс да възстанови това, че досега Ани я харесваше.
И четвърто, педагогическа грешка - Ани вече няма да има доверие в нея и няма да иска да споделя с нея училищните си проблеми. Няма да я възприема като "майката на класа". Няма да очаква тя да прояви разбиране, защото тя дори не се е опитала да разбере. И ще се опасява, че ако сподели нещо лично с нея, тя ще го обсъжда пред целия клас.
Цяла поредица от грешки според мен. Поправете ме, ако греша.
Както и да е, аз обясних на Ани, че "хората се провалят не на изпити, а в срещи" и че в случая учителката се е провалила. Обясних и също, че самата забележка е крайно незначителна случка, но трябва да се поучим от нея и да сме ѝ благодарни, защото тя ни е показала какво можем да очакваме от класната ѝ. Лошото е, че Ани вече не чувства от нея закрила, а заплаха. Чист провал. Жалко!
Ще се справиш! 
А колкото до статистиката, може да ударя едно рамо. Помня в първи курс Психология, преди има-няма 21-22 години време, бях една от малкото, която успя да се справи с Отличен именно по статистика. Падна бая зор и бая учене, но е една от големите ми гордости в живота. За един Козирог специалностите Администрация и Управление са изключително подходящи, правилно го усещаш и знаеш за себе си. С теб съм, дерзай! Учи, никога не е късно. После ще се чувстваш отлично и екстра, хубаво са ти го написали Нели и Чери. И огромно браво за градинката!!! 
Там ще пиша и ще творя. Може би това ще бъде мястото, където ще се родят книгите ми един ден, откъдето ще мога да продължа да се занимавам и с астрология, и с четене, и с писане, и с творене, и със срещи с приятели, и с психология, и с преподаване. Имам много мечти и съм щастлива, че една по една си ги сбъдвам и си ги претворявам в реалността.
. Днес ми е хубаво..... едно такова. Училището на Бела има патронен празник и днес не учат - имаха тържество. Коки пък се е записах за състезанието по програмиране в неговото училище и съответно днес е на състезание - и той не учи. Петък е. Утре НЯМА да ставаме рано - слава Богу на Бела тренировката е чак от 13 часа....... Въобще - петъчно готино настроение.....
До Огняново. Цялата рода на СПА. Екстра! Смятаме да отскочим до Лещен и Ковачевица.
. А догодина по това време - пак на кафе, но на някоя яхта. Или поне ти на яхтата, а аз да ти махам от брега, където е къщата ми - току на плажа..... в моя случай на гръцкото крайбрежие 
. И ей така между 2 чифта чорапи погледнах през парапета... към града.. И знаете ли какво видях?! Въздухът беше КРИСТАЛЕН и достатъчно топъл за вечерта. Луната е почнала да се изпълва и ще стигне апогея си в предстоящата седмица, но дори и непълна хвърля страхотна, мека светлина на всичко. А светлините на града мигат периодично срещу ми - тези от осветлението долу в парка, другите от блоковете насреща ми, далечните в полите на Витоша - в Симеоново, хеликоптерното осветление на една висока скрада в Младост 4, та дори и.... прожекторите на нощната писта в планината... Всичките градски светлини мигат и се почувствах сякаш насреща ми се беше опнало туптящото сърце на големия град - топло, светло и приветливо..... будно и готово за подвиди от всякакъв род.... И невероятно за мен си казах "Боже, колко е хубава София!" 
.Не знам дали съм ви казвала,но аз съм родена именно там 