Re: Първи сняг затрупа, ела на топло в мечата хралупа
Публикувано на: 16 Ное 2014, 22:07
Момичета,
чета и чета страници назад и за сетен път откривам, че до голяма степен имаме сходни притеснения или проблеми. Просто защото сме нормални хора, нормални жени. Иска ми се да кажа по нещо конкретно на всяка от вас, но като се замисля, най-добре е да ви напиша нещо по-общо, нещо "по принцип", в която всяка от нас би могла да открие (надявам се) нещо за себе си. Ето:
Някои прости житейски правила
Нищо не е толкова сериозно, колкото изглежда, когато се вторачим в него
Ако се намирате в най-страшната буря, достатъчно е да се издигнете със самолет над облаците, за да видите синьо небе и ярко слънце. Всеки, качил се малко по-високо в планината ще го потвърди. Ако човек погледне страшните неща в живота си от позицията на житейската перспектива, те въобще не са толкова страшни. Помните ли онова контролно в осми клас, заради което ви се струваше, че светът е станал по-тесен и нещо ви е стиснало за гърлото? Хайде, всеки е имал някакво подобно притеснение, нали? Е, колко важно ви се струва то сега? Ние имаме склонността да виждаме нещата в уголемени размери, когато се вторачим в тях.
Нещастният човек е по своему вторачен в себе си, част от съзнанието му е заето с това, че ТОЙ е нещастен, с това колко ТОЙ страда, с това как се чувства ТОЙ. Дори си мисля, че нещастният човек винаги е едностранчив, по своеобразен начин егоцентричен. Това е форма на тунелно мислене, на мислене в коловоз, в русло. Човек, мислещ в коловоз, действа в коловоз. Повтаря едни и същи действия, прилага едни и същи подходи, попада отново и отново в една и съща ситуация, ДОПУСКА ОТНОВО И ОТНОВО ЕДНИ И СЪЩИ ГРЕШКИ. Всички сме чували фразата (приписват я на Айнщайн) "Не можеш да решиш проблема със същия начин на мислене, с който си го създал".
Погледни навън и ще намериш решение
На теория звучи добре, но как да излезем от коловоза? Трудно е, наистина. Единственият практически работещ начин, който съм открила за себе си, е да се съсредоточиш върху нещо друго. Нямам предвид да се правиш, че проблемът не съществува, да го омаловажаваш или игнорираш, не. Имам предвид да не се взираш в него. Обикновено, ако в тежък момент, се опиташ да помогнеш на някой друг, това върши прекрасна работа. Това представлява буквално отваряне към света, в психологически, дори ако щете в енергиен и мистично-езотеричен смисъл, във всеки случай е излизане от рамката на егоцентризъм. След като го открих, на няколко пъти го пробвах почти съзнателно, буквално си казах, че тъй като по-лошо не може да бъде, е време да спра да мисля за своето нещастие (или своят проблем) и се заемах активно да помагам на приятел за неговия проблем. От това моят не се решава автоматично, но някак си, гледайки го с периферното си зрение, виждам възможното решение по-ясно.
чета и чета страници назад и за сетен път откривам, че до голяма степен имаме сходни притеснения или проблеми. Просто защото сме нормални хора, нормални жени. Иска ми се да кажа по нещо конкретно на всяка от вас, но като се замисля, най-добре е да ви напиша нещо по-общо, нещо "по принцип", в която всяка от нас би могла да открие (надявам се) нещо за себе си. Ето:
Някои прости житейски правила
Нищо не е толкова сериозно, колкото изглежда, когато се вторачим в него
Ако се намирате в най-страшната буря, достатъчно е да се издигнете със самолет над облаците, за да видите синьо небе и ярко слънце. Всеки, качил се малко по-високо в планината ще го потвърди. Ако човек погледне страшните неща в живота си от позицията на житейската перспектива, те въобще не са толкова страшни. Помните ли онова контролно в осми клас, заради което ви се струваше, че светът е станал по-тесен и нещо ви е стиснало за гърлото? Хайде, всеки е имал някакво подобно притеснение, нали? Е, колко важно ви се струва то сега? Ние имаме склонността да виждаме нещата в уголемени размери, когато се вторачим в тях.
Нещастният човек е по своему вторачен в себе си, част от съзнанието му е заето с това, че ТОЙ е нещастен, с това колко ТОЙ страда, с това как се чувства ТОЙ. Дори си мисля, че нещастният човек винаги е едностранчив, по своеобразен начин егоцентричен. Това е форма на тунелно мислене, на мислене в коловоз, в русло. Човек, мислещ в коловоз, действа в коловоз. Повтаря едни и същи действия, прилага едни и същи подходи, попада отново и отново в една и съща ситуация, ДОПУСКА ОТНОВО И ОТНОВО ЕДНИ И СЪЩИ ГРЕШКИ. Всички сме чували фразата (приписват я на Айнщайн) "Не можеш да решиш проблема със същия начин на мислене, с който си го създал".
Погледни навън и ще намериш решение
На теория звучи добре, но как да излезем от коловоза? Трудно е, наистина. Единственият практически работещ начин, който съм открила за себе си, е да се съсредоточиш върху нещо друго. Нямам предвид да се правиш, че проблемът не съществува, да го омаловажаваш или игнорираш, не. Имам предвид да не се взираш в него. Обикновено, ако в тежък момент, се опиташ да помогнеш на някой друг, това върши прекрасна работа. Това представлява буквално отваряне към света, в психологически, дори ако щете в енергиен и мистично-езотеричен смисъл, във всеки случай е излизане от рамката на егоцентризъм. След като го открих, на няколко пъти го пробвах почти съзнателно, буквално си казах, че тъй като по-лошо не може да бъде, е време да спра да мисля за своето нещастие (или своят проблем) и се заемах активно да помагам на приятел за неговия проблем. От това моят не се решава автоматично, но някак си, гледайки го с периферното си зрение, виждам възможното решение по-ясно.
. Относно намирането на време - също си права. НО - има и такова нещо, като това, че понякога изгубваш интерес към всичко и факта, че отново си "сред хората" може би вече е в плюс и за двете страни.
