forum.metsababa.net

Ох, пак проблем - да се обаждам ли на госпожата на Яна или да си замълча! Домашното по четене за понеделник е кратко съчинение на тема "какво означава "да слушам""! При положение, че се втрисам като чуя как "послушанието" е високо ценено качество у децата. И понеже Яна не е възпитавана да "слуша", знае ми отношението към въпроса и така лекичко ми подхвърля темата . казах й да напише каквото смята, защото според мен слушането не е положително качество. Обаче според Яна госпожата очаква обяснение за нещо хубаво . Ясно ми е, че няма да се разправям с госпожата, но се чудя как да постъпя спрямо тъпото домашно. Някакви идеи ?

dexter написа:Ох, пак проблем - да се обаждам ли на госпожата на Яна или да си замълча! Домашното по четене за понеделник е кратко съчинение на тема "какво означава "да слушам""! При положение, че се втрисам като чуя как "послушанието" е високо ценено качество у децата. И понеже Яна не е възпитавана да "слуша", знае ми отношението към въпроса и така лекичко ми подхвърля темата . казах й да напише каквото смята, защото според мен слушането не е положително качество. Обаче според Яна госпожата очаква обяснение за нещо хубаво . Ясно ми е, че няма да се разправям с госпожата, но се чудя как да постъпя спрямо тъпото домашно. Някакви идеи ?

Аз лично бих посъветвала детето ми да напише това, в което вярва. Ако в него има съмнение, ще изложа собственото си мнение без въобще да ме интересува какво очаква госпожата. Колкото по-рано се заявя като "костелив орех" , толкова по-честна ще съм към околните. Пък за мен е важно да съм искрена. Декс, пиши после какво сте решили.

Декс, разбирам какво преживяваш в момента, защото когато Алекс беше още в първи клас /значи преди 5 години/, на една родителска среща видях едно огромно закачено табло /в класната им стая!/ с два списъка - на положителни и на отрицателни качества.

И ... познай едно от "качествата", което се мъдреше сред ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ такива, кое беше?! Именно!!! ПОСЛУШАНИЕТО !!! Направо тогава бях искрено възмутена, казвам ти. В моите представи това си е определено отрицателна черта. И веднага се сещам за българската поговорка за преклонената главица и сабята... А може би защото Южният ми лунен възел е в Овен и просто НЕНАВИЖДАМ да съм ПОКОРНА и послушна, направо ....

А сега по твоя казус: ако бях на твое място, бих се опитала да видя и двете страни на монетата В смисъл, че е ясно като бял ден /поне за мен/, че СЛЯПОТО ПОСЛУШАНИЕ и ПОДЧИНЕНИЕ на АВТОРИТЕТИ, само защото са такива, НЕ СА ДОБРИ КАЧЕСТВА и не бива да се стремим да бъдем такива. Е, кога пък е добре все пак да бъдем "послушни"? Ами... когато съветът идва от достоверен източник и когато информацията от него има резон, за наше истинско добро е, и т.н.

Макар че лично аз повече одобрявам УЧЕНЕТО ОТ СОБСТВЕН ОПИТ, все пак има неща /макар и малко/, за които децата все пак е добре да бъдат послушни /примерно спрямо роднина, учител, приятел/. Например, да те послуша, че не е добре да пресича улицата, тичайки. Или да внимава, когато си служи с нож. Да чете упътванията на лекарствата. Абе такива полезни неща от живота, които ако не ги правиш, можеш и да си навредиш. Знам ли и аз

И ... Декс, много тъпо домашно!!! Наистина И аз като Чери - пиши после какво сте решили, написала Яна и какъв е отзвукът /ако има такъв/ от учителката й! Но моето мнение е: БЪДЕТЕ ЧЕСТНИ и се АРГУМЕНТИРАЙТЕ в съчинението. Поне аз така бих постъпила. Но риск има и ти сама знаеш какъв е той. ... Нали?

Идеи викаш?
При нас случая е по Човек и природа.
Пишат в учебниците и още по-зле и учителите го преподават,
че имало НЕ жива природа - водата, почвата, облаците, камъните ...

Аз съм обяснила отдавна да децата, че всичко е Живо.
Ава може да общува с камъни,
чуваме земята, като спим на нея знем кога ни дава,
кога ни взима, настръхваме и се разплакваме на
Караджов камък ...

А те ще ми говорят пълни глупости ...
Аз питам децата: "Вие знаете ли кое е вярно?"
Знаят.
Оствавям ги изберат какво да напишат в тестовете/изпитване.
Те правят така, че да отговорят на очакванията,
Ако го напишат "правилно" ще имат по-добри оценки ...,
Абсурдно...

Те имат огромна нужда да са част от стадото.
Не им преча.
Проста гледам да правя и казвам, което мисля/чувствам,
и ги оставям да правят същото.

Не знам дори дали има правилно и грешно.
Аз сигурно бих оставила детето да напише каквото реши,
пък иначе бих обяснила, какво мисля по-въпроса.
Знам ли и аз?!
Понякога вкаравам много емоции и става по-зле

А иначе за протокола - аз вече 2-седмица съм като парцал.
До сега не си спомням такова боледуване.
Явно имам нужда от сериозно пречистване ...

Вер, и при вас е аналогична ситуацията...
Но си права - живеем в общество. Понякога стадното чувство е полезно, в смисъл - носи ни ползи.
И все пак според мен важното е какво носим във вътрешното си АЗ, какво ние знаем, че е вярно, истинно, правдиво.

Добро утро!!!

Интересно сте се разписали всички. Хареса ми да чета. Аз мисля, че неслучайно тук останахме да си пишем шепа хора. Именно защото:

Ver написа:Те правят така, че да отговорят на очакванията,
Ако го напишат "правилно" ще имат по-добри оценки ...,
Абсурдно...

Те имат огромна нужда да са част от стадото.

сме противоположно на гореописаното от Верката и е доста трудно да оцелявам и на друго място, и сред други хора. И очевидно учим и възпитаваме децата си по аналогичния начин. За нашите деца е трудно да заемат позицията, на която сме. Както ни е било трудно и на нас на тяхната възраст. И не само - в момента те опитват абсолютно всичко, което светът им предлага. А това да си популярен е едно от най-примамливите "ученически състояния" . Има случаи, в които послушанието също те прави популярен. Аз лично съм оставила Коко и Бела да изживеят всичко, с което ежедневието им ги среща. Това, разбира се, не означава, че не ме интересуват - напротив винаги съм там, където е мястото да разясня, да обясня и най-вече да добавя нещо от опита ми. Вече ми е пределно ясно, че за да станат успешни (моето разбиране за "успешен"), означава да минат всеки един житейски стадий от живота си.

Сега съм в офиса и чакам Бели да свърши занимателното състезание към школата ѝ по английски - ADVANCE Quiz League. Състави си отбор от още 3-ма съученици от класа и в момента се състезават с други отбори от същото ниво. След което на денят ми тепърва му предстои да се развива по незнаен дори за мен начин.

Няма нищо случайно.Ако щете вярвайте, но тези дни точно това "мъчи" душата ми.Никога не съм била част от стадото и за себе си съм решила, че ще е така! Още от училище си вървя така после и в църква си продължих така.Принципно знам, че вярата е удобен инструмент за манипулация и учене на послушание, но в моя случай се получи точно обратното.Точно това е хубавото създадени сме уникални и трябва да си останем себе си, защото по този начин правим света цветен.Всеки цвят е хубав, но ако си представя всичко само в жълто колкото и да го харесвам.....ами няма да е добре.Но идва и другия момент...какво е да си дете на хора "не от стадото" :?: Дали по някакъв начин не спъвам децата си Ако пък реша и подтисна всичко в мен и привидно приема стандартните норми на живот(не, че те са нещо лошо) няма самата аз да се чувствам добре и това неминуемо ще се отрази отново на децата.Ей такива ми ти неща мъчат къдравата ми главица
Декс, защо не пишете и за двете гледни точки за послушанието.
Чери, ти защо в събота си в офиса?

Очевидно сме почти на една вълна

При нас: 5 -те класове децата, които желаят
подготвят презентации, най-добрите от които
ще бъдат избрани да представят класовете/чилището
(не съм много сигурна).
Мони пристига и ми го съобщава.
Иска да се изяваи, да събере овации.
НО не ѝ се полага труд, не мисли за идея.
Отхвърля подадени идеи и накрая съобщава,
че няма да заявява участие.

Ядосах ѝ се.
Значи заради единия мързел/страх от провал (евентуално),
изоставя всичко. Много лесно е това!
Ей, колко ме дразни посредствеността!
И да я накарам, ефекта ще е обратния ...
Няма да я карам разбира се.
Обаче ме е яд.

Ама то е най-лесно да стои да блее.

И к'во се оказава: май съм неква амбициозна майка

cvety_rz написа:Декс, защо не пишете и за двете гледни точки за послушанието?

Добре

Сега след, като го написах това се чудя:
дали пък Симониното поведение, не е проява,
на това да НЕ си част от стадото?!

Всички ще превят презентации, тя пък не!


(де да беше ..., може би щях да съм по-доволна)

Абе, като се замисля, с какво глупости се занимавам,
вместо да си почивам :128

Май и аз не съм цвете за мирисане
...

Мисля, че реагирах малко пресилено за послушанието. Беше съвсем първосигнално - все едно някой ми натисна копчето и очакваната реакция беше налице. Както и да е - домашното е написано - обяснението е кратко, като от речник. Яна пробва да мрънка, че не знае какво да пише, отхвърли няколко мои подмятания като неприемливи, дори нацупи устни да реве. Но след като категорично й заявих, че ще трябва или да напише собственото си мнение, или да отиде без домашно, тя все пак сътвори някакъв отговор. Така че сме някъде по средата - аз не се меся, тя угажда на госпожата, до колкото й е по силите и животът си върви. Забелязвам, че съм от майките, които искат децата да се справят сами, а не да са перфектни. Лошото е, че често ме спохожда мисълта, че го правя не толкова заради благото на детето, а от чист мързел/инат/умора и прочие слабовати причини. Понякога ужасно се депресирам от амбициони родители, които по цял ден са заети с ангажиментите на децата си, а аз нямам време да заведа моето на едни танци...

Декс, и аз съм от майките, които искат децата им да се научат да се справят сами, пред това да са "перфектни"! И да, понякога и аз правя това не само заради благото на самия Алекс, а за мое лично удобство: да си осигуря почивка, време за мен самата, също така да почета книга или да сготвя на спокойствие... в крайна сметка, когато аз бях ученичка, кой ми пишеше домашните? - аз самата! Затова мисля, че си е съвсем в реда на нещата децата ни да си гледат техните задачи, ние - нашите. Въпреки че сме от един отбор, разбира се: семейството Естествено, че детето ще ми помогне за нещо вкъщи, а аз на него за някое домашно... ако се налага. Не смятам, че е добре майката нито да е свръх амбициозна, нито да е напълно неглиже - както почти винаги в живота май че оптималният вариант е да се стремим към "златната среда", към умереност, към реализъм. Поне аз така мисля де, не налагам своята позиция никому.