Здравейте, милички!
Цял ден отлагам писането на този пост по една или друга причина... А трябваше да го напиша още преди обед, защото всичко, което прочетох тук за себе си веднага след като се събудих, буквално стопли сърцето ми и ме накара да се чувствам много щастлива ! Улисах се в малко задължения, но през цялото време на ум си повтарях и потретвах нещата, които иска м да ви напиша!
Нели, благодаря ти
Сънувала си ме

Аз преди доста време (може би в началото на миналата година ) пък сънувах
Вер 
Определено е "интересен" този начин на "общуване"

Шегата настрана, но аз от повече от 10 дни изобщо не мога да заспивам вечер. Причината е еена ужасна хрема, която през деня не ме тормози толкова, но вечер като лега е ужас... въртя се, ставам, духам, пръскам Еуфорбиум и пак отначало... Може би в тези дълги часове между съня и будното състояние съм си мислила за теб и ти някак си си го усетила...
Вер, Деси,
Благодаря за пожеланията и на вас! Много сте мили! Деси, песничката, която беше постнала във фейса наистина ми е много любима, още веднъж - благодаря!
Елисче, много здрава и щастлива да ти е Ивайла! Късмет и успехи във всичко!
Моят ден започна супер емоционално и положително! Получих много обаждания и пожелания, чух се с много хора, с които отдавна не се бяхме чували и ми беше много хубаво! Някъде до към обяд...

След това се скарахме с половинката....

Стана ми много тъпо, защото се случи заради някакви абсолютни глупости! Покрай неизвестностите в работа мъжа ми е доста изнервен напоследък и днес явно беше момента да избие на някъде. Казах си, че няма да позволя на тази случка да развали деня ми, стегнах се и продължих позитивно напред! По някое време се чухме с родителите ми по скайпа, а малко по-късно се чух и с баба ми по телефона... И след това обаждане вече не можех да се сдържам...Всичко, което таях в себе си изведнъж със страшна сила излезе на повърхността! Толкова ми стана мъчно за родителите ми, за баба, за сестра ми, за племенничките...И отгоре на всичко този глупав спор!!!

Много се разстройх, разплаках се. Гого ме видя да плача и веднага помисли, че е станало нещо с баба. Опитах се да го успокоя, че няма нищо притеснително, облякох се и излязох навън да си поплача без да ме гледа детето...Час и половина седях на едно слъчево място, забила поглед в една точка и плачеща. Още ми е тъжно. Трудно ми е да се стегна. Ще взема да си сипя чаша червено винце, може пък да ми помогне да се отпусна малко. Няма значение, че най-вероятно ще си го пия сама...
Извинявам се за минорния пост момичета. Наистина ми се искаше да споделя с вас други неща, но в момента просто не мога. Прегръщам ви!
Между другото да се похваля поне с това, че днес за първи път правих капама! Много вкусно се получи! Дано следващия път като реша да я сготвя настроението вкъщи да е на другия полюс...
До скоро!
