..... Аз малко късничко, но пък с желание сядам, не - лягам да ви пиша 
..... В Горна съм си в момента - днес пътувах насам, за да донеса котките ни при майка за времето, в което ще сме в Чехия. Трябваше да тръгна от София най-късно в 9 часа, но по стечение на обстоятелствата тръгнах след 12.30 часа..... 
..... Еми...., то на мен все така ми се случва.Цони, Елисче, изчетох ви дискусията още онзи ден. Аз също не разчетох поста на Цони като омаловажаване на професията на сервитьора. По-скоро друго схванах - все пак ние разчитаме на учителите да обучават нашите деца и бъдещото поколение на страната..... Ако точно там се пропукат нещата.... е, Елисче, не се учудвай, че си имаш ядове на работата. И, да права си за това, че битува мнението, че сервитьорите трябва да са едва ли не слуги... Обаче, ако и самите сервитьори не допринасят с нищо за това да се променят обстоятелствата (а четейки те, май това усещам), какво се случва?! Омагьосан кръг..... Работила съм 2 години като сервитьорка.... Отговорността и напрежението са неимоверни. И физическото изтощение, също. Едва ли някога ще мога да кажа дори с приблизителна точност колко каси с безалкохолно на Кока-кола съм пренесла (пълни и празни) и съм заредила по хладилните витрини..... А това е само малка част.. Метенето вечер, парцала да измиеш пода... Бърсането на 30-40 маси всяка сутрин, за да са готови за първите кафеджии, оливерниците.... Но, на - хората си мислят, че сервитьорите са само едни красиви кукли на конци, които трябва да си мълчат и да изпълняват.
Елисче, минах днес покрай Галерията, но ти вече беше приключила работа
. Не ти се обадих - разполагам с много малко време..... Но както са тръгнали нещата с моята работа, май налято ще съм свободна 
. А, дано!Нелка, не можах да ти отговоря онзи ден във ФБ-то. Неслучайно питах за фотото и за блендата, която си ползвала при портретната снимка на Ани - получила ти се е великолепно!!! Питам, защото и аз имам нов Никон Д3300 (твоят е по-високия клас
) и въпреки курса по цифрова фотография, който минахме наскоро в академията, аз снимам почти наслуки с тази машинарийка.... Първо - не можах да изчета лекциите по фотография, отдадох предимство на лекциите по другия предмет, че беше по-важен. Второ - ръковдството на никона си ми седи във флашката (при това на чист български 
) и чака да го прочета..... Чудно просто!!! Не съм гледала новите ти снимки - тук в Горна си ползвам мобилния нет от тел-а на лаптопа, а пък той е ограничен и всеки ъп и даунлоуд го "точи" яко. Утре като съм си в София ще ги видя.Естел, в крайна сметка и аз си останах с децата доста дълго време. Толкова дълго, че те взеха, че свикнаха с мен
. И даже тийнът (синът ми е на 14) се радва, когато се уцелим заедно у дома някой следобед. Не съжалявам дори за секунда за избора си. Толкова богата, толкова щастлива, толкова способна да обичам и да раздавам никога преди не съм била!!! А това ме прави цяла и завършена. Имам чувството,че за това живея!!!!Исках да пиша и за още нещо, но ми се спи... Дано музата да си е с мен и утре. Лека нощ на всички!!! Пускам ви една картина, която ме изуми по много параграфи... Едно, че е едва ли не оживял спомен от моето детство. Но и второ - светлината във вазата с цветята,където са дръжките... Не знам какво има в тази светлина, но ме порази!!!
(
)
