Нека да е ЛЯТО, само да е ЛЯТО :)

[cchery]

/съзнателно съм свела гледането на новини до абсолютния минимум/

Деска, аз въобще не гледам новини!!! Но съвремието ни е такова, че изобщо не е необходимо да гледаш и търсиш новини, за да ги научаваш .... Което всъщност не е чак толкова зле, защото "заравянето на главата" не е решение. Както и да е.

По повод темата - благодаря ти, че ми писа. Нямаше начин тази тема да не стигне до мен - двете деца от Бургас са набори на моите собствени деца!!! КАК ДА НЕ СЕ ЗАМИСЛЯ ПО ТЕМАТА?!?!?!?! Дори днес проведох сериозен разговор с Коко и Бела. Доста сериозен. Обясних им и разказах случая в Бургас. Ако можеше да снимам очите на Бела в момента, в който я попитах "Бели, това момиченце е на твоята възраст - как би се почувствала, ако днес чуеш, че Л. или Д. (най-добрите приятелки на Бела) са били убити?!?".... Коската го запитах дали вярва, че след като убиецът от Бургас излежи присъдата си в затвор и излезе, ще се промени и няма да продължи с престъпленията?!!?!?!?!...... Отговорът е предизвестен! Исках да ги провокирам за малко да влязат в "кожата" на децата от Бургас.... и да почувстват облекчението, когато след това "излязат" от тази роля, за да си дадат сметка.... как се стига до това положение.... и колко безнадежно е, когато нещо много лошо се случи! Ако решат, че това не са правилните неща, нека помислят и открият причините, довели до тази трагедия.... и никога да не стигат дотук!

На Алекс речникът му е много по-беден, отколкото аз искам, да, признавам го това нещо.
И много по-малко чете, в сравнение с мен, на неговата възраст.

Специлно за речника на Коко буквално не мога да дам преценка, не за друго, а защото изказът му (устния) ме плаши .... Той не може да се изразява добре устно . Тази година от задължителната литература прочете 4-те книги и за друга в момента не ще да чуе! Но те и тези книги (Илиада, Едип цар, Антигона и Прикованият Прометей) въобще не успяха да го докоснат.

Днес, след сериозния ни разговор, Коко се прибра в стаята си. Прочел е 1 тема по история - учителят им по този предмет от ТУЕС преди 2 седмици е пуснал в тяхната група 40 теми за четене за подготовка за входното ниво . Та, Коки чете по история, после цъка нещо на тела, след което го хванах да си подреди стаята и да ми помогне с чистенето и когато всичко това свърши....., той седна на компа. И питам "Коки, защо сядаш на компа?"..... "Ами..... няма какво друго да правя!"....... И как ли ще има, когато да седнеш пред екрана и да консумираш онова, което някой друг е измисил, е в пъти по-лесно от това ти сам да сътвориш каквото и да е... Абсолютното консуматорско общество.... И на тази тема говорих.

Слава Богу, това лято Коко излиза навън с приятели много повече отколкото миналото. Ходят с колелетата до Студентски град, до Декатлон. Днес с негов съучених бяха до РИНГ мол, за да си търси Коки обувки за ритане и нова топка, след което се върнаха и сега са навън и играят тенис на маса. И това са неща, на които много се радвам...

[cchery]

Добро утро на всички!!!! Нещо ново при вас? А нещо старо?

Ние с Бели в момента се приготвяме и ще ходим да гледаме откритата последна тренировка на националките ни по художествена гимнастика в зала Раковски. Вълнувам се......, знаете това ми е слабост. Дано да има места в залата......

[dexter]

По темата за интернета, социалните мрежи, телевизията, използването на технологии в ежедневието от деца до 12-13 годишна възраст аз съм екстремист! Вярвам, че до 8-9 години забраната трябва да е пълна, а после може да има разрешителен режим с активен контрол от родител, който да продължи поне до 16-17 години. Освен, че го вярвам, го прилагам на практика вкъщи - с изключения за телевизията за някой и друг филм, комедиен сериал, кулинарния канал, но без рекламите. Наслушала съм се на какви ли не приказки и поучения от роднини, познати, приятели. Как съм щяла да увредя детето, да му попреча да се социализира, да му спра развитието и всякакви от този род. Не винаги удържам крепостта - купихме смартфон на Яна тази пролет за 10тия й рожден ден, показваме й как да търси информация в нета, как да ползва текстообработваща програма, как да участва в социалната мрежа Goodreads. От скоро има и вайбър и вече се наложи баща й да блокира една от приятелките й, която не спираше да й праща обиди. Но за сега няма навик да човърка телефона и все още не е играла на нито една игра на компютър.
Моят начин за ограничение на виртуалния живот на детето е липсата на средства за него. Като няма телефон, няма как да играе игри на него или да получава съобщения на вайбър. Като няма подходящ компютър, не може да играе игри. Освен липсата на възможност сме осигурили много други алтернативни занимания. През почивните дни почти не си седим вкъщи, обикаляме из Варна, доста пъти безцелно и само двете с нея. Вкъщи има да чете - в началото започна с принуда, вече чете доброволно и без подканяне, като сама си избира четивата. Това лято освен книгите, имаше и доста тестове по математика за решаване, диктовки, сега искам да си преговори и по английски. Като няма навик да седи на компютъра, тя си намира занимания сама - рисува си, пише си в дневника, играе си с играчките, понякога си лежи и нищо не прави.
Все по-малко обръщам внимание какво ми обясняват хората за ползите от технологиите. Безспорно има ползи, но съм убедена, че всяко нещо идва с времето си. Обичам усещането, което ми дава интернет, че светът е на един клик разстояние. Но държа да имам контрол кога да се свързвам и кога някой друг да се свързва с мен. Още повече държа на контрола кой да се свързва с мен. Никак не си представям да съм в постоянна връзка с 3000 човека в някоя социална мрежа, не го намирам за редно и естествено и до колкото имам сили и възможности ще предам тази идея и на детето си. Не мога да се оправдавам, че времето е такова и всички са така - всеки носи отговорност за себе си и за децата си, за нещата, които избира да прави. За сега тази философия ми върши работа и ми се отплаща, времето ще покаже дали съм била права .

[Kleo]

Когато кошмарът е реалност и деца убиват деца...
Автор: Росен Карамфилов


Сядам да пиша този текст. Пръстите ми треперят по клавиатурата. Чувствам се отвратително. Губя дар слово. Заглъхвам. Кървава трагедия в Бургас. Дете уби дете. Иван уби Никол. Деца. Деца! Момиче на 11 години е мъртво. Момче на 15 години става убиец. Как е възможно това да се случва? Недоумявам. Не искам да мълча. Няма да мълча.

Историята накратко: младежът и момичето се запознават във Фейсбук, разбира се. Никол има над 3000 контакти там. Активна потребителка е. Започва да си пише с Иван. Харесват се. Разбират се да се видят. Излизат на среща. Решават да пушат наргиле. Скарват се, забележете, именно заради това къде да отидат да пушат това наргиле. Влизат в един асансьор. Там Никол намира смъртта си. Убита, защото на Иван нещо му прещраква. Край на историята.



Неслучайно роптая толкова упорито срещу тия социални мрежи. Те са пълни с капани. Капани, в които лесно можеш да влезеш. Самият Фейсбук е капан сам по себе си. Докато си във виртуалното пространство, ти рискуваш да попаднеш в каква ли не ситуация. По невнимание. Напълно възможно е да изпаднеш в беда. Напълно възможно е да бъдеш пребит. Както става ясно – можеш да загубиш дори дъха си. За едното нищо. Представяте ли си за какво иде реч?! Това е някакъв кошмар.

С какво право? С какво право ще посечеш дните на някого? С какво право можеш да вдигнеш ръка срещу някого с нож? Какво ти дава право да го поразиш? Какво като си хлапе? Това ли би следвало да те оправдае? Какво си въобрази? Че действителността е като компютърните игри? Че можеш да наръгаш някого с нож и после да рестартираш нивото и да започнеш отначало, сякаш нищо не е станало? Това ли си помисли, хлапе?! Животът не е някаква проклета компютърна игра! Чуваш ли ме, хлапе?! Не е...

Простете, това бяха моите въпроси, адресирани лично към Иван. Към детето-убиец. Към убиецът-дете. Това са въпросите, които засядат в гърлото. Това са въпросите, които всички си задават. Това са въпросите, които би следвало да болят. Питам се – каква ли полза има сега от тях? Никаква. Никол вече я няма. Близките ѝ скърбят. Не, скърбят е нищожна дума в случая – те умират от мъка...

Ами близките на убиеца? Какво става с тях? Те го защитават. Съвсем логично е. Нали не тяхното дете е убитото? Какво значение има останалото. Така си казват те. И се успокояват. Как ли спят такива хора? Доколкото чух, майка му твърдяла, че не знаел как да борави с нож и вилица... Без коментар.

Къде е държавата? Защо мълчи държавата? Къде са законите? Става дума за умишлено убийство, а вие ми говорите за затвор от три до десет години! Не изключвам варианта и да му се размине. Ще го изкарат невменяем и точка. В България сигурно повече от половината убийци са „невменяеми“.

Що за система е това? Каква е тая система?! Искам някой по-компетентен от мен в областта на мига а ми обясни с какво обстоятелството, че си непълнолетен смекчава вината ти? Убил си човек. Отиваш в затвора, където ти е мястото. При останалите малолетни убийци. Жертви на немарливостта на своите родители, които не обръщат внимание на техните изблици на агресия. "Каква агресия?! Нашето дете е най-доброто! Какво говорите?!" Така казват родителите, които не познават децата си. Така казват родителите, които отглеждат потенциални престъпници. За финал ще си позволя да оправя един апел към тях. Ето така:

Родители, пазете децата си! Не им позволявайте да се нараняват! Утре вашето дете може да стане жертва. Утре вашето дете може да затвори очи завинаги. Утре вие може да сте на мястото на опечалените. Внимавайте! Децата са бъдещето. Пазете ги, все още не е късно!

[Нели]

Не знам, момичета, не знам...
Видях въпросите, повдигнати от Чери, още във фейсбук. Видях сега и вие какво сте написали. И... може би няма да напиша нищо.
Няма да напиша (почти) нищо, защото... защото ще е малко, защото ще се плъзга по повърхността и ще върви след последствията. Къде са родителите на тези деца?

Ще ви разкажа една история. Преди години имаше случй на момче от Перник, убило и разфасовало друго момче от същото училище. След време родителите на убитото дете и директорът на училището гостуваха във "Всяка неделя", която тогава се водеше съвместно от Кеворк Кеворкян и Мартин Карбовски. Кеворкян попита и родителите, и директора:
- Познавате ли наистина вашите деца?
- Да, да, разбира се - отговориха те.
Тогава Карбовски, от упор, в неговия си стил, заизстрелва въпроси:
- Чии плакати са по стените им? Какви книги четат? Коя е последната, която са прочели? Каква музика слушат? Коя е най-модерната сега компютърна игра?
НИТО един от тези въпроси не получи отговор. Само директорът се опита да каже нещо, но то беше толкова не намясто:
- Мисля, че в момента се играят някакви аудио-визуални игри...

Познаваме ли децат си? Ние - аз, ти, и ти - можем ли да отговорим на тези въпроси сега, днес, за нашите деца?

[cvety_rz]

Това, което ще кажа може да ви прозвучи твърде "комунистическо", но аз вярвам в следната формула здрави семесйтва - здраво общество.За мен семейството е мини атомосферата, където се отглеждат, възпитават, извайват децата ни.Къде са семйствата и каква е ролята им в днешното общество ? Ако ти не си успял добре да се справиш с малкото (да изградиш добри взаимоотношения с 4-5-6 човека то тогава как да очаквам от теб да се справиш с едно цяло общество?) На площадката 9 г0д. момче обяснява на моят 9 год. син как да си изтегли друг браузър на телефона, защото сегашния не ставал.През новия можеш да се свържеш със всякакви групи да си поръчаш оръжие, наркотици......За Бога това е дете на 9 години!!! Какви оръжия, какви наркотици, какви браузъри?! Говорих после много със Симчо и си обяснявахме кое и как.И, да, аз ограничавам децата.Не позволявам на Симчо да си направи фейсбук, има ефтин телефон, на който не може да играе много и въобще не съжалявам за това.Тази седмица бяха на лагер и аз много трудно се свързвах с Райчето.Звънях и на телефона, писах и съобщения и чак вечерта се свързахме.Когато я попитах защо чак сега ми се обажда получих простичък отговор: " Мамо, телефонът си го държа в стаята и не го нося с мен..." Не мога да ви опиша каква радост изпитах от това.Виждам, че когато е в къщи не е постоянно с телефона.Не мога да не отбележа този напредък.Та за мен всичко започва първо в семейството и после съм съгласна да търся причини в училища и други институции.

[dexter]

Добро утро, момичета ! Днес е чудесен летен ден, а снощи беше чудесна лятна петъчна вечер . Имаме нещо като семейна традиция в петък след работа да се разхождаме из Морската градина, която спазваме стриктно през лятото. Ядем сладолед, понякога вечеряме или пием коктейли на плажа. А вчера беше много хубаво - тук е пълно с хора, на входа на градината младежи строят читалня с много приятна архитектура, а от 19,00 бяхме на концерта на духовия оркестър на Военоморските сили. До сега не бях присъствала на такъв концерт (мъжа ми мрази всичко, свързано с военните, били те и моряци ) и бях приятно изненадана - започнаха с компилация от парчета на Майкъл Джексън и продължиха с Queen . Създадоха страхотно настроение, хората искрено се забавляваха - и публиката, и участниците.
Днес смятам да посетим читалнята, макар да съм скептична за предназначението й. Но ми харесва когато разни неща се случват из града, кипи активност и е все още лятно и лежерно .

[Kleo]

Цвет, Нели, Декс, не ми звучите никак комунистически или екстремистки.
Поне не и в контекста на това, което реално се случва ежедневно в България.
И аз говорих с Алекс, Черита.
И видях, че и в бг-мамма са отворили тема за трагедията и престъплението:
http://old.bg-mamma.com/?topic=992116;topicrefid=20

[Нели]

Та за мен всичко започва първо в семейството и после съм съгласна да търся причини в училища и други институции.

Абсолютно!

[dexter]

Здравейте, момичета !
Много ми се иска да съм позитивна, да гледам откъм светлата страна на живота, да търся добрата новина. Обаче никак не ми се получава. Говоря ето за това:

http://www.ploshtadslaveikov.com/varna- ... na-snimki/

Чудесна идея, нали? И аз така си помислих на първо гледане, въодушевих се, зарадвах се, разпространих новината. В петък минахме от там с Яна, тъкмо сглобяваха конструкцията. В събота решихме да посетим читалнята, за да видим какво се случва на практика. И разочарованието дойде - на рафтовете имаше не повече от 100-тина книжки - стари издания на никому неизвестни произведения. Все едно някой си е чистил не домашната библиотека, а мазето, където е държал книги, купувани на килограм, без никаква стойност. Наистина ми стана тъжно. Викам се - гледай сега - хубава работа, ама циганска (без извинение за политическата некоректност!). Гледах и другите хора, завъртели се из "Рапана" - явно и те са били любопитни и с определени очаквания, а минаваха и заминаваха смутени. Не видях и една нова книга, не знам какво са дарили споменатите в статията издателства (ако им правят безплатна реклама - срам!). Останах с лошото чувство, че цялата работа пак е да се усвоят едни пари, да се отбие някакъв номер. Да не говорим, че избраното място никак, ама никак не подхожда за читалня - входът на Морската градина денонощно е пълен с хора и едва ли някой може да прочете и два реда в подобна обстановка. Което още повече напомня за PR акция за 15 000 лева! Днес е понеделник, а тъгата и яда все още не ми минават!

[Kleo]

Декс, много гадно се е получило наистина
Уж четем едни новини, а действителността - друга
Дано занапред да се появят стойностни и качествени заглавия там