. Снощи тръгнах да пиша пост тук и вижте какво ми се случи:https://www.facebook.com/10001122531290 ... 392424331/
Аз не знаех, че си раждана в София, Елиellis_stoyanova написа:Много зависи с "кои очи"гледаш София.Аз понякога,когато пътуваме към Перник и като видя Софето и толкова ме умилява,лятото отварям прозореца и вдишвам,някак за да усетя дълбоко в себе си живота там.Обожавах като мъничка да ходим при сестрата на баба ми,живееше в Иван Вазов,на 15 етаж.Качвах се на покрива,виждах безбройните светлинки,не спящият град,чувах сирените,в далечината,а сякаш в мен,затварях очи и обожавах това чувство-да чувствам...Не така обаче се чувствам ако трябва да свърша нещо из града.Не знам дали съм ви казвала,но аз съм родена именно там
, но пък сега го научих. Действително зависи с "кои очи" я гледаш Софията....., както и какво е вътрешното ти състояние, ако мога така да го нарека. Лудницата в града е повсеместна - дори и в жилищните квартали, но аз вече свикнах с това и честно казано не го забелязвам. Продължавам да се учудвам как на младите хора им харесва тази забързаност, сивота и ... липса на внимание към детайла. Като се отиде по Витошка или по Стамболийски и гледката е една и съща - облечени делово млади хора бързат ли бързат... за поредната среща, работно кафе или обяд. Всички са с един сериозен вид все едно всеки момент ще решат най-глобалния проблем на Земята.... Предполагам, че работата им наистина осмисля ежедневието им...., но според мен просто не са задоволени извън живота в офиса...... и си придават важност. Не всички, де..... но повечето. Така го чувствам и когато се озова на центъра, т.к. аз не бързам по важни делови въпроси, просто се забавлявам да гледам цялата тази офисна суета При нас тук се намери НПО, което да помогне в този случай и кучето беше настанено в едно семейно ранчо в планината и от агресивно се оказа страхотно. Но това е тук. В Горна....... не знам дали има някой да ви помогне, затова ти предлагам един нестандартен ход - да станете приятели с песовете. Да ги подкупите с храна - според мен в рамките на седмица агресията им ще изчезне. Това малко на прима виста, защото не съм виждала животните. Но тук пред нашия блок успях да се справя точно по този начин с един Белушко (това не е същото куче, за което писах, че беше настанено в ранчо), който също подгони Бела преди няколко месеца и тя имА късмета наблизо да има млада двойка с бебе в количка, които са я спасили. После се сприятелихме с кучето - аз и Бела - точно по този начин: почнахме да го храним и да му говорим, така че да разпознава гласовете ни. И той вече идваше с радостно махане на опашка към нея, когато я чуеше да говори, но явно някой се обади в кучкарник и го прибраха. Всъщност не знам какво се е случило с Белушко, но така или иначе изчезна.ellis_stoyanova написа:А иначеееее.....днес съм бясна.Имаме 2 бездомни кучета,които са крайно агресивни,звънях до общината,вдигат ръце,свързах се с 1 мацка от НПО,но и тя не вярвам да направи кой знае какво.Бяс,бяс,бяс,откачам,особено след като днес Анджи си дойде разплакана и изплашена
При нас нищо кой знае колко ново. Всъщност има - Бела спечели таблет заради есето си, което писа на английски по февруарската тема на новата училищна платформа sCool media. Много съм щастлива, защото след тази изключително брутална реакция на собственичката на клуба ѝ по гимнастика - да я изключи заради мой коментар, Бела имаше нужда от нещо, което да ѝ вкара самочувствие и да ѝ повдигне духа.
Аз откровено казано все още се чувствам доста виновна пред Бела и обмислям как точно да не оставя нещата в това положение, защото за мен несправедливостта към Бела беше огромна.За креативната идея да представи любовта през грижата на една жена за бездомни животни, както и за забележителното ниво на английски език, таблет получава и Белослава Донева от 128 СУ „Алберт Айнщайн“ в София.
Нелка, изваждам си нарочно няколко цитата от теб... тези по-долу. Първо, защото те са доста съществени в ситуацията, създала се между класната на Ани и вас двете. Второ, защото..... повярвай ми, нещата, които си написала, имат и доста по-универсална валидност, съотнасяйки ги към случилото се с Бела.
Нели написа:Разбирам също, че в днешно време всеки родител има претенции към учителя и твърди, че неговото дете е много чувствително. Нищо няма да им стане на децата ни, ако отвреме навреме получават по някой житейски урок, въпреки чувствителността си. Това важи и за Ани. Обаче класната в случая не разбра основното - аз всъщност се опитах да помогна на нея. Тя ще трябва да работи с този клас години, децата трябва да имат доверие в нея.
Нели написа:Елисче, в тази история най-много съжалявам, че от една глупост стана "история". Това е нещо, което би трябвало да се изясни на момента,
Нели написа:Първо, логическа грешка - Ани откъде да знае, че има оценки, които междувременно са нанесени, че да си даде бележника?
Второ, психологическа грешка - сега Ани е и публично посочена с пръст. Тези разговори се водят насаме.
Трето, грешка в комуникацията - Ани не е писала писма и дори не знае за какво става дума. Аз не исках това да се раздухва, а само да помоля ЛИЧНО класната да поговори дискретно и насаме с Ани, за да ѝ дам шанс да възстанови това, че досега Ани я харесваше.
И четвърто, педагогическа грешка - Ани вече няма да има доверие в нея и няма да иска да споделя с нея училищните си проблеми. Няма да я възприема като "майката на класа". Няма да очаква тя да прояви разбиране, защото тя дори не се е опитала да разбере. И ще се опасява, че ако сподели нещо лично с нея, тя ще го обсъжда пред целия клас.
Цяла поредица от грешки според мен. Поправете ме, ако греша.
- ЖИТЕЙСКИТЕ УРОЦИ - напълно съгласна съм, че децата трябва да се учат на такива. Друг е въпросът, че примерите по-скоро трябва да са положителни. И особено важно е, когато възрастен сгреши, да се САМОпосочи пред децата - да стане ясно, че всички грешат, но достойнството остава дори и след такива моменти. Защото е достойно да осъзнаеш грешката си и да се извиниш или да предприемеш действие, което да поправи настъпила вече несправедливост. Уви..... и тежките житейски уроци са уроци....
- От "мухата да стане слон" - не разбирам и не извинявам възрастен, който допуска точно тази грешка в живота и отношението си с останалите хора. Подобна инфантилност би следвало да е изчистена с годините, но има хора, които обожават да са жертви и точно те са тези, които от някаква глупост правят история.....
- Лоша комуникация, откъслечна информация, думи, ивадени от контекст - да се възползваш от всичко това за постигане на определени цели - ами... че това си е чиста проба злонамереност. Освен, ако не е и въпрос на нисък интелект.
- Педагогическа грешка и проблем с доверието - след подобен казус задачата на родителя става още по-трудна, особено когато детето влиза в пуберитета... Да създадеш морално-нравствени устои в такъв момент, без да има много странични лоши фактори, само по себе си е задача с много повишена трудност. А когато към това се добави "хлъзгавия пясък" на хора, от които младият човек зависи и с които имате меко казано различия, не знам..., но ако зависи от мен, аз бих сменила средата на момента. В нашия случай така и стана, де - дори без да ми се наложи да вземам това решение.
Сутринта тичах - излязох рано преди 8:30 часа и все още имаше слънце и не беше много студено, но следобеда заваля дъжд, един гаден вятър се появи..... Дори включих парното 
