forum.metsababa.net

Добрутро на всички!

Аз вече съм обратно на планетата Земя и си влизам в работен режим. Купата в София свърши, но емоциите и преживяното остават в и с мен. Ще ми се да мога да го обясня, но не се получава.... Както каза едната дама от кръга на "обсебените" (обсебените сме 5 жени, които си станахме много близки от няколко години покрай художествената гимнастика) - "Когато има купа и я гледаме заедно наживо, дните, прекарани с вас, са ми като нирвана..." Като се замисля е точно така...., а сме безкрайно различни жени..... и напълно непознати допреди 5 години - 2 дизайнерки, 1 адвокатка, 1 счетоводителка и 1 мениджър.... И всички те приемат Бела напълно наравно...

И такива ми ти работи. Момчил вчера си дойде - ще остане тук за периода на католическия Великден (тази година се пада 15-18 април). В Швейцарско вече яко са запразнили. При тях има следната практика - дните преди или след Великден се пуска отпуска. Децата са ЗАДЪЛЖИТЕЛНО във ваканция (понякога 2, а в някои училища даже 3 седмици) и семействата пътуват заедно на почивка. Е, техните дестнации са... как да кажа - идея по-екзотични от тези, които избираме по същия повод в България - да речем Бали.., Канарските острови ... Къде ти Банско, къде Бали . Чакам утре и Коки да си дойде и ще ми е пълно у дома.

Да ви кажа бях толкова втрещена от снега, който валя в София в неделя, че вече сякаш комплекси придобивам.... Егати и проклетата зима. Толкова много вече искам.... постоянно - от сутрин до вечер да е топличко. И да стане зелено...

Не знам с вас как е, но аз почти спрях да следя всякакви новини. Включително и за войната в Украйна. Ако мога, се включвам да помагам по всякакъв начин на бежанците тук. Но нищо не следя... Чувствам се отчаяна и обеззверена най-вече от апатичното и зилно озлобено българско общество. От мнения, които обясняват войната и нейната "справедливост". От примени, кацнали върху безумни опорки - НАТО, Байдън, войната в Сърбия, в Сирия... Все едно можеш да обясниш хладнокръвно смъртта на деца, които до вчера са мечтали. Егати и маймуните сме. Направо примати.

Най-силната украинска гимнастичка беше дошла за купата в София. Беше изключително тежко да гледаме сълзите в очите ѝ след края на всяко нейно съчетание. Единствено тя от цялото ѝ семейство е напуснала страната. Баща ѝ, брат ѝ и дядовците ѝ са на фронта. Майка ѝ помага като медицинска сестра... Тя с цената на няколкодневно пътуване с кола е изведена от Украйна и в момента живее и тренира в Италия. Усещам, че чувства вина, че не е при семейството си и в Родината си в този тежък момент.

Засега ви оставям. Отивам да тичам - рано сутрин е. Паркът е пуст и ще е голямо удоволствие.

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН на всички, които днес имат повод да отбележат имената си и да почерпят за тяхно здраве! Бъдете здрави и с всяко свое действие в живота си защитавайте с гордост красивите имена, които носите!

Цвети и нейната Калина.
Цветан на Цони.
Росен на Еми.

Честита Цветница и от мен!
Най-хубавия пролетен празник!
Много здраве и късмет на имениците!

Здравейте, мацки. Кой как я кара?

Аз тия дни имам доста неща да свърша и искам да ги направя, за да имам все пак почивни дни по Великден. Ние с Бела няма да пътуваме никъде, т.к. в 2 от 4-те празнични дни тя ще е по цял ден на тренировка. Предстои ѝ да вземе участие в Държавното първенство за 2022 година за нейната възрастова категория и това ще стане в 2 дена - на 28 и 29 април. В първия ден ще играе обръч, във втория - съчетанието си с бухалки. За този най-отговорен състезателен форум на национално ниво няма начин и ние да не подходим отговорно, а именно да си останем тук по празниците, за да може Бела да тренира.

Не знам вие какво мислите, но аз вече нямам сили да гледам снега, който вали навън.... не е (ама наистина не е!!!) никак нормално на 20 април да се изсипва сняг като от някакъв огромен небесен чувал и да натрупва.... Какво се обърна това време, не ми е ясно..... Дават го да се затопля за Великден - дано да познаят, за да можем малко да си отдъхнем от скокваването. Аз почти успях да раздам цветята си на хора, които ще се грижат за тях. Но на терасата си имам точно 6 саксии...... тези дни им станах роб от това да ги изнасям сутрин и да ги прибирам вечер. Страх ме е да ги оставя навън, защото нощем температурите стават минусови .

Снощи бях на родителска среща на Бела - първата ни реална, присъствена родителска среща, в която можахме да видим лицата на учителите. С изключение на госпожата по математика, която влезе с маска . Аз бях вероятно втората най-активна родителка. Може и първата ...... Нищо неочаквано за мен, въпреки че ме предупредиха, а и реално и сама си знам...., че нито имам какво толкова да боря в това училище, нито имам и полза да го правя, защото.... това може да навреди на плановете ми за отсъствия на Бела до края на срока, които отсъствия са свързани само и единствено с пътуване до Берн, ако имаме насрочени дати за входни изпити на Бела в местни училища. Но аз съм човек, за който подлизурщината и комформизма са генетично изключени от характеристиките на поведението ми, и... не изневерих на себе си. Лошото е....., че с годините променям най-острите черти на характера си и това донякъде намалява убежедението ми в необходимостта да съм направила нещо! Да... да съм го направила, т.к. аз правя нещо....., а после си мисля, че е можело и да го пропусна .

Но .... както обикновено съдбата винаги ми откликва в точния момент с точните проявления. Днес като изпратих Бела на училище, се мушнах обратно в леглото. Много време ми отне да заспя, но...... все пак заспах. Надигнах се малко преди 10 часа и седнах на дивана да си изпия кафето. В главата ми машинката още мелеше, че... е можело да пропусна част от проявите си снощи на родителската среща, и точно тогава реших, че с днешното си кафе ще дочета книгата, която почнах преди време и предизвика ожесточена размяна на реплики между мен и Нели тук, а именно "Смела, а не перфектна". Да - няма да спра да я цитирам, само защото може да предизвиква това и онова - нали това ѝ е идеята, да бъдем смели и да бъдем себе си . По един вежлив начин, разбира се.

Та.... имам останали за прочитане 2 глави и тази, която днес четох се казва ПРЕМАХНЕТЕ НУЖДАТА ДА СЕ ХАРЕСАТЕ - ами..... точно от това заглавие имах нужда, за да спра да си анализирам родителската среща. И хем знам и съм приела за вярни нещата, които ще цитирам по-долу, хем..... все пак имам нужда са ги прочитам отново и отново:

"Буквално никога не ми беше хрумвало, че е напълно нормално някои хора да не ме харесват или да не ме разбират. Те просто не бяха моите хора. Много други ме разбират и са съгласни с това, което съм, и с това, което съм дошла да правя тук.
.............................
Прадоксът е, че след като се освободите от необходимостта винаги да бъдете харесвана, вие разчиствате пътя пред "вашите хора" - тези, които ви харесват - да ви харесат още повече."

И ето какви стратегии предлага за постигане на горното авторката Решма Сауджани:
1. Доверете се на себе си.
2. Да не ви пука.
3. Задайте въпроса "И какво от това?".
4. Просто кажете "не".
5. Искайте.
6. Упорствайте въпреки всичко.

Като се замисля.... винаги в живота ще има "черни станции", които ще ми казват, че съм такава и онакава, че не мисля достатъчно, че съм авторитарна, повърхностна.... и че примерно не съм права да мисля, че обучението по немски език в немската паралелка на дъщеря ми е скапано. Но тези родители, които мислят последното....., имат една единствена цел, поставена пред децата си - те да вземат прослвутия DSD изпит по немски език - образно казано еквивалента на Кеймбридж сертификата за В1, който отваря врати за обучение в Германия и Австрия. И понеже нашето училище е сертифицирано да изпраща деца на този изпит като те не плащат таксата за него......, родителките се натискат да мълчат за глупостите, които се случват за да не бъдат лишени децата им от тази възможност. Защото... не всички ученици от нашия клас ще бъдат допуснати до DSD изпита, а само тези, които проблемната госпожа по немски прецени (в известен смисъл). Е..., Бела почти сигурно би била едно от отлъчените деца, ако имаше възможност да изкара 10-и клас в България. Аз пък съм щастлива да ѝ покажа, че мазненето, снишаването, мълчанието и примирението са качества, които не се предават по кръвна линия в нашия род.

И така..... писах, каквото имах да пиша. Сега е ваш ред..

Тези известия на мейла много ми допадат,някой пише и аз хоп ...да чета и пиша,евентуално
Добър ви ден и от мен.
Ани,ако искаш вярвай,но последните дни,да не кажа седмици аз съм в същата дилема,или по-скоро осъзнаване на някои неща които описваш.С тази разлика,че на мен нещата ми се случват на работа.Колежката,с която си работя е младо момиче,което търси признание и доказване.Но при нас случая е че нито ще и признаят нещо,и по-скоро се получава себедоказване.Което пък мен ме влудява.Аз съм изпълнителен човек и доста стриктен.През тази една година работа с нея винаги съм и показвала,че нещата се вършат сега и в момента,иначе се забатачваш.Но на последък наблюдавам как тя всячески се опитва да изземва работа,дори се бори да вземе всеки клиент,който влезе,като искам да подчертая че ние не сме на процент и това дали ще има работа или не не влия на заплататите ни.Виждам и как се случва едно умилкване покрай шефката,което аз откровенно мразя в червата си още от ученическите ми години.Аз съм жизнерадостен и усмихнат човек,в повечето случаи,и винаги подхождам с внимание към даден човек,но никога и по никакъв начин не съм харесвала натягането и перченето.До толкова,че дори и аз като теб влизам в излишни спорове,просто защото казвам това,което чувствам,а не каквото трябва.Напоследък дори чувам от нея мои реплики и размишления,които съм споделила,което ме влудява.Но в крайна сметка,тя е милата,добричка,не повишаваща тон,а аз съм...ами злата ку...ка...Ама честно ли...не ми пука...както казах....тук няма на кого да се доказвам,а и няма по никакъв начин да пристъпя себе си.
Иначе сме добре,все още имаме довършителни работи по ремонта,но и парите попривършиха,което пък ме е яд на Боби,защото отново не си направихме правилно сметките
Хемоглобина ми падна до 99,което наложи да пия малко тотема и сега съм с едни лепенки,които отделят б12,тъй като при мен не е липса само на желязо,а като цяло дефицит,който води до изьждането на червените ми кръвни клетки.Ще пробвам нещо нова,пък да видим.То от снощи,само няколко часа след като сложих лепенката усещам подобрение в концентрацията,която пък нарушеност беше от постоянното чувство на тревожност.Другата седмица ще си правя биоскенер и ще видим къде имам дефицити.Ако ви е интересно ще пиша пак.
Остовям ви...за да поработя

cchery написа: ↑21 Апр 2022, 10:16Здравейте, мацки. Кой как я кара? И така..... писах, каквото имах да пиша. Сега е ваш ред..

Добро утро Това, че Слънчо го няма показал се пролетно навън, не означава, че навън не е ден все пак Все пак е 22 април, скоро е Светъл Великден, ще ни грейне отново в сърцата топлина и яснота

Чери, прочетох с интерес и внимание поста ти. Лично аз също съм била сред най-активните майки по време на живи родителски срещи. Еми не мога да си мълча, когато става дума за най-важното - образованието и ежедневието на детето ми! Така че напълно те разбирам и резонирам с написаното от теб. И да, трябва да останем СМЕЛИ. Жените. Да ни се чува гласът! Въпреки риска да не бъдем винаги правилно разбрани, чути и зачетени. И уважени. Въпросът винаги е бил в куража да отстоиш себе си, ако трябва и с цената да не бъдеш харесван от всички.

И аз няма да пътувам извън София тези няколко дни. Така стана, че с Есмо решихме да се видим с родителите и роднините си. Той вчера следобяд пътува заедно със сестра си към Якоруда, отидоха да видят родителите си там, защото и двамата живеят в София, а техните са си в Якоруда. И на мен ми се ходи много там! Отдавна. Но все нещо изникваше и не можехме да отидем заедно. Сега обаче, за 1 и 2 май, сме канени от техните, по случай техния религиозен празник, Байрам. Вълнуващо е, че точно аз /така остро изказвала се през годините срещу исляма/, ще ходя на такова събитие. Но това е неговата рода и аз ще я уважа, както те уважиха избора на сина си да вземе християнка за своя годеница /и бъдеща съпруга/.

Вчера следобеда и Хри е пътувал, той пък към Банско, завел е приятелката си и сина й там, за празниците. Много интересно! Бившият и бъдещият съпрузи пътуваха вчера, на места, много близко едно до друго, без мен. А доскоро всичко беше толкова различно! Още свиквам. След броени дни Хри и Мария правят половин година заедно, а аз и Есмо - 10 месеца.

Днес аз отивам при нашите. Ще се видя с Алекс, с мама и татко, със сестра ми, зет ми и трите ми племеннички. Радвам се. Мама ще ме боядиса. Ще гледам на карти Таро на пожелалите. А след два дни към компанията ще се присъединят и леля ми, и първата ми братовчедка. Утре ще правим козунаци и ще боядисваме яйца. Ще играем семейни игри, весело ще е, много.

Ани, аз ти писах във вайбър. Но нека не те пропусна и тук, ако случайно там не си отворила:

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ТЕБ, АНИ
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН И НА МОМЧИЛ
На 16 и 17 април си мислех за вас двамата
Пожелах ви мислено ЗДРАВЕ, любов, разбирателство, всеки да крачи по пътя си, с усещането, че е в КОМБИНА
Да ви бъде всичко най-добро и на двамата

Вчера вечерта най-после сватбените покани пристигнаха вкъщи. Радвам им се. Защото са творение и израз на желанието ни. Остават два месеца от сватбата. Времето неусетно тече. Скоро отново ще съм госпожа, а не разведена, както пише из документи мои. Вълнуващо ми е, хубаво ми е. Пратих снимки на Есмо, определено много ги хареса.

Чери, все повече ми се иска да прочета книгата, за която пишеш. Ако помниш, в разговора тук, който имахме, за нея, аз показах само искрен интерес и ти задавах въпроси. На контра определено не съм била. Имам и информацията как точно да я намеря и да я имам и аз. Определено вълнуваща тематика представя. Благодаря ти, че сподели за нея, важно е да се говори по тези въпроси.

Останалите момичета, чета ви също и се вълнувам със споделеното от вас Доскоро!

Бъдете здрави, момичета! Вие и вашите семейства!

Честито Възкресение Христово, момичета! Пожелавам на всички нас да възкресим човешкото у нас и в хората около нас! Нека бъдем по-усмихнати и по-благосклонни; да се радваме и да се надяваме, че възкресение и рестарт има на всичко!

Христос Воскресе!Мир,любов и смирение!

Воистина воскресе!

Светлина, Мир и Любов за всички хора на Земята

Бъдете здрави и благословени, приятелки

Ох...., егати нещастието ни застигна днес..... Точно преди половин час - в 7:30 часа с Бела трябваше да сме излетели за Берн...., но WizzAir, на които напоследък изобщо не съм фен, ме сюрпризираха с един СМС в ранни зори, а именно, че полетът ми е отменен...... Този СМС е пуснат в 3:45 часа....., когато все пак съм спала..... научих за това 10 минути преди пристигане на таксито, което от снощи се резеривах......

Откровено казано ситуацията е много, много неприятна. Не беше ми се случвало. И въпреки това запазвам хладнокръвие. В Берн този път имаме наистина важна работа - имаме уговорени срещи в 2 местни училища, за да разговаряме с ръководството как можем да запишем Бела там. И е наложително да присъстваме... Така че ние до швейцарската столица ще идем....., но остава въпросът за влошеното качество на услугата на WizzAir.

Сега се мушвам в леглото да си доспя..... поне това ми остана като възможност от киселия лимон на Wizz-а.