Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

[cchery]

Декс, и аз съм същата. Много пъти съм се засрамвала от поведението на децата ми. Имало е ситуации, в които съм искала да им откъсна главичките....... И след часове съм се питала защо се чувствам така?!?! И отговорът е бил само защото околните са ме гледали как децата ми ме излагат!!! Няма нито една друга причина. Друг е въпросът, ако са счупили нещо или са ударили някой неволно и т.н. Но в повечето случаи са били шумни, играли са си, не са ме послушали за нещо си!

Толерантност - ами не е ли толерантност да разбереш, че детето е дете, където и да е и иска да играе. И по този начин да "простиш" някой и друг вик, по-силен смях или нещо друго.....

[dexter]

Чери, може да не си ме разбрала, може и аз да не съм се обяснила подробно . Мисълта ми беше, че ако е важно някъде да се пази тишина - според мен, разбира се, аз като възрастен преценявам за важността, не бих искала детето ми да вдига шум. Примерно на симфоничен концерт. Не бих правила забележка в магазин например. Или в НАП, или дори в банка - едва ли няколко въпроса, даже и непрестанно бъбрене ще попречат. Но не бих позволила на Яна да скача с кални ботуши на седалката в автобуса, колкото и да обича да го прави. Не може да се каже еднозначно - правя това, приемам онова, другото не го приемам. Има си ситуации, в които е неуместно и нередно да се пречи на околните и други, в които околните трябва да проявят толерантност . Ако ще да се съдира да пищи в някой мол или на улицата, няма да се притесня особено. Но ако замеря с пържени картофи плешивият чичко на съседната маса в ресторанта защото го намира за забавно, защото за нея това е игра? Тогава какво - да я оставя, защото е дете или да й зашия един шамар да се научи как да се държи в ресторант ? Всяка ситуация се преценява отделно. Пак казвам - не си правя труда да правя непрестанни забележки само и единствено заради мнението на хората, преценявам според мен кое вреди и кое не толкова.

[Dari09]

Вер, докато четях поста на Чери, абсолютно същите мисли ми се въртяха в главата, така че те подкрепям на 100 %. Аз също съм на мнение, че 2-годишно дете няма място на концерта, точно защото е дете и шанса да стои дълго време на едно място, а още повече да бъде тихо и кротко , клони към нула. Дъщеря ми е на 1г9м и като знам каква е дива и щастлива... Защото освен да го научим да цени класическата музика, трябва да го научим и да зачита свободата на другия- в случая избора на всички други хора да се откъснат за малко от ежедневието и да се потопят в любимата си музика. Да, съгласна съм, че и майката с деца също има нужда да отиде на концерт, но смятам, че в 90% от случаите има начин да бъде намерено решение, без това да включва воденето на детето. Подобни посещения се планират доста по-рано, така че би могла да се направи и подходяща организация за това някой да гледа детето - все пак в повечето случаи има и бащи, могат да бъдат повикани баби, могат да се помолят приятели. А ако се намираме в останалите 10 % тогава ще трябва да си спомним, че родителството изисква жертви, и че има и други концерти.

Това далеч не означава да си подреждаме живота според това какво мислят хората. Означава, че е редно да се простираме до там, до където няма да вредим на другите.

Декстър, много точно си го казала.

Общност от хора, които са поставили в центъра на своя живот деца си, трудно биха изгонили млада майка с дете от концерт.

Със сигурност има какво да научим от тях по отношение на толерантността, като можем да пропуснем техните крайности - и аз не съм им фен :lol: .
Чери, аз не съм била в Англия, но си мисля, че там не биха я изгонили(по-точно помолили да излезе) само защото не биха я допуснали в концертната зала. Нещо Англия, класически концерт и мрънкащо 2-годишно дете не ми се връзват. Може и да бъркам, но..
Говоря единствено и само за конкретния случай, защото за мен места като градинка, магазин,ресторант, мол, държавно учреждение .... и зала за класическа музика не могат да бъдат поставяни под един знаменател.

[cchery]

Чери, може да не си ме разбрала, може и аз да не съм се обяснила подробно .

Хахха, Декс, говорим за едно и също. Много добре си обяснила, може би моят пост (след твоя) е бил объркан. Аз също мисля като тебе, че трябва да има общовалидни правила на поведение, на които да учим децата ни.

Всъщност от 2 години мисля и за нещо друго. Защо изпитвам срам от поведението на децата ми, което е било неадекватно за дадена институция и околните хора. А тези околни хора не са склонни да ме разберат, да допуснат дори, че ми се е наложило да отида с децата в общината, в КАТ, на концерт....... Ето на това казвам аз двупосочна толерантност.

Продължавам да подкрепям жената в решението й да заведе детето си на симфоничен концерт. И си мисля, че или е смела, или е свързана с това изкуство по някакъв начин (самата тя е певица, или балерина), но не е нахална по никакъв начин. Поставям се на нейно място и виждам себе си - моята собствена неудовлетвореност, че не мога да ходя на театър, че не мога да ходя на концерти, че придвижването ми от точка А до точка Б все още е свързано с невероятен за изпълнение дори от най-модерната шевна машина тегел, който разпъва правата иначе отсечка на зиг-заг, и я поздравявам, че е била смела да направи това, което моето ограничение не ми е позволявало. Едва ли тя самата е щяла да изкара целия концерт с детето си. Не вярвам да го е допускала даже.

Майчинството отнема много неща (няма да говоря какво дава, защото всички го знаем), но отнема!!! Дори и възможността да живееш нормално, да се ползваш от същите неща, които другите ползват, да имаш достъп навсякъде. Много пъти съм се чувствала ограничена и да, твърдя, че е нямало на кого да оставя децата. Да не говорим, че Коко до към 4-та си годинка категорично отказваше да бъде оставян ..... И какво да не свърша никаква работа 3-4-6 години докато съм в майчинство ли??! Защото не е прието детето ми да влиза в община, банка, институция и да се държи като дете ли?

Нещо смешно от онази пролет на 2009 г. за разведряване на мислите: пътуваме значи ние на 8000 метра височина със самолета по посока Англия. По едно време реших, че Бела вече твърде дълго я няма около мене . Тя, разбира се, отказа да седи на седалката през цялото време и тръгна по коридорчето между седалките. И така - решавам аз, че я няма от доста време и тръгвам да си я търся . Някъде в задната част на самолета, виждам как трима стюарда са се скупчили, гледат надолу и обясняват нещо ама тихичко . Инстинктивно знам, че е свързано с Бела. И като наближих компанията, се оказах права. Намирам следната ситуация пред мен: 1 стюард, 1 стюардеса, количката за предлагане на напитки и храни пред тях, след което празно пространство и още една стюардеса. Това празното пространство всъщност е празно само във въздуха, защото долу на пътеката е легнала моята дъщеря, разперила е ръце и крака и блаженно усмихната гледа и се наслаждава на стюардите, които й говорят на английски . Тя не ги разбира, но подозирам, че и да ги разбираше отново нямаше да стане от пътеката и да направи път на количката. Просто й беше кеф да си лежи. Такова нещо не е редно, разбира се и не го подкрепям или защитавам! Намаше начин да стигна до Бела и да я вдигна и трябваше да разчитам само на думите си. Още не знам на кой господ да се благодаря, че..... взе и ме послуша сравнително бързо.

Какво е интересното? Че дори и в такава конфузна ситуация, никой не се караше на детето ми, никой не викаше, никой не й беше посегнал. Тези трима стюарда стояха и обясняваха на детето, че трябва да стане, макар отдавна осъзнали, че тя не вдява и грам от езика им. И нещо по-фрапантно - нито един от пътниците не си беше изкривил врата да следи какво се случва назад, дори и тези, които бяха близо до ситуацията. Кажете ми това тук ще бъде ли възможно?!?! Тук със сигурност никой нямаше да говори спокойно на Бела и отдавна щяха да са я изправили на крака, отделно че щеше да има 5-6 лелки, които да й мелят колко е невъзпитано нейното държание, да я питат дали майка й не й е обяснила как се държи човек в самолет, щяха и на мен да ми дадат да разбера, че е невъзпитана и че ....... сигурно и аз нямам място в самолета като имам малко дете (тогава Беки беше 2 г. и 10 месеца)!!!

[Ver]

[....... сигурно и аз нямам място в самолета като имам малко дете (тогава Беки беше 2 г. и 10 месеца)!!!

А дали пък двете ситуации не са корено различни?

[cchery]

[....... сигурно и аз нямам място в самолета като имам малко дете (тогава Беки беше 2 г. и 10 месеца)!!!

А дали пък двете ситуации не са корено различни?

Хм, ми..... дай да видим как ги виждаш ти .

[Ver]

Мисля, че бях изчерпателна. Няма какво да се обяснява
Няма да сравнявам симфоничен концерт с обществен транспорт
Пък и това е само мнение едно от многото. Можеш да го приемаш, като различно от твоето и толкоз. Полемиките са излишни

[cchery]

Верче, задаваш въпрос, а не искаш полемика . Мненията на всички са различни, слава Богу.

Симфоничен концерт - малко дете - проблем - ограничение

Градски транспорт - малко дете - проблем - ограничение

Ето така разглеждам аз нещата.

[Ver]

Чери, въпросът ми е риторичен за това и не очаквам отговор.
Аз схващам твоята идея, но според мен подобно "уравнение" не е правилно зададено, защото
Симфоничен концерт не е равно на Обществен транспорт
P.S. Трябва да отбележа обаче, че имаме голям напредък в разговорите на теми, на които сме на различни мнения Браво на нас!

[cchery]

Верче,

P.S. Трябва да отбележа обаче, че имаме голям напредък в разговорите на теми, на които сме на различни мнения Браво на нас!

Тук много се смях...... стана ми адски драго и мило. ....... и хубаво, че имам такъв човек като теб насреща си.

[Kleo]

Много хубаво си хортувате тука
Според мен истината винаги е някъде по средата, златната среда
А на моите терзания никой не отговори?