- Генерале, ние повече не контролираме ситуацията!
- Какво се е случило?
- Нашите граждани се променят…
- Това е невъзможно!
- Наистина е така! Започнали са да се усмихват.
- Може би са се побъркали от безнадежност?
- Съвсем не! Просто са станали по- щастливи!
- А какво става със средствата за масова информация? Та там има само лоши новини?!
- Да! По- лошо не би и могло!
- Въпреки това, хората имат добро настроение?
- Постепенно се повишава.
- А войната?
- Говорим за нея както можем.
- А цените?
- Постоянно ги вдигаме.
- Заплатата?
- Минимална.
- И какво? Хората се усмихват?
- Представете си!
- Невероятно!
- Не стига това, а започват и да правят нещо!
- Какво?
Възникна неловка пауза. Докладващият пристъпи от крак на крак. Беше объркан.
- Помагат си един на друг.
- Каквоо??? Те какво, повече не се ли мразят един друг? Къде е завистта?
- Да, престанаха да си завиждат…
- А вие пуснахте ли на пазара нови електронни играчки?
- Да, но никой не ги купува… Хората престанаха да вземат кредити!
Отново неловка пауза. Ситуацията действително се приближава до критична.
- Може би, да намалим заплатата?
- Преди помагаше.
- Или да изпратим всички на война?
- Също е вариант.
- Нека всички да напишат бележки. Отчет за всяка своя крачка!
- Пишат, че са щастливи…
- Какво става тук?
Дойде втори докладващ.
- Сър, губим хората. Започнаха да се усмихват направо пред очите ни. Тяхното добро настроение заразява останалите и влияе пагубно на общото състояние на държавата.
- Какви са последствията?
- Повишава се работоспособността. Хората откриват в себе си скрити способности.
- Например?
- Самостоятелност.
- Какво?
- Повече не се надяват на държавата…
- Какво? Повече не обвиняват държавата за бедите си?
- Те не мислят повече за това.
- Какво още се случва? Докладвай всичко, без да увърташ.
- В нашият район са се появили подозрителни признаци на осъзнатост. Хората започнаха да се обединяват и заедно да създават нещо ново.
- Отново ново?!- юмрукът с трясък се стовари на масата.- А сивото старо?! То е толкова прекрасно!
- Сивото старо не е популярно.
Влезе трети докладващ.
- Имаме проблеми, сър.
- Какво, кучетата ли заговориха?
- Почти. Хората живеят здравословно.
- О- о- о…
- Също, започнаха да се хранят с повече здравословна храна.
- Нима е останала натурална храна? Помолих да обърнете особено внимание на това.
- Не можем да проследим всичко, сър.
- Какво още?
- Децата спряха да ходят в нашите училища.
- О- о- о… Кой ги учи сега?
- Те сами. По някаква причина си представят, че са творци.
Настъпи пауза. Дойде секретарката и донесе салата. Когато тя излезе, лидерът си върна дар- словото:
- Трябва да увеличим количеството цигари.
- Никой не ги пуши.
- Защо?
- Вече не е модерно.
- Как така?
- Всички са се заели с творчество.
- Без цигари, с творчество? А алкохола?
- Вече не пият. Предпочитат водата.
- Така- така.
Захрупаха зелето. Лидерът равномерно дъвчеше прясната салата.
- Как тогава ще ги управляваме?
- Това вече е невъзможно, господене! Повече няма омраза, завист. Престанаха да ненавиждат дори нас! В тези условия сме безпомощни!
Великият диктатор рязко отвори очи. „Какъв сън!“- помисли той. „Колко хубаво, че такова нещо не може да се случи! Та за човека е свойствено да мрази, завижда и да разрушава себе си. Значи, засега хората са под мой контрол!“
Превод от руски (чрез Росица Радева)
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Деска, според мен и двете мнения са верни. Като това на Радев за мен е по-убедително. Кантарджиев ще ме спечели за каузата си "по-твърди мерки", ако ми направи паралел на начина, по който протича епидемията в Италия и в България..... Дотогава ще продължавам да съм убедена, че става въпрос и за поне 50% политически ПР..... А може и повече. Че мерките дават резултат - не се и съмнявам...., но не мисля, че това е основната причина да имаме такъв нисък брой на заболели към този момент......
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
И на мен Радев ми е по-убедителен. Звучи ми като по-далновиден. И някак истински загрижен, ама не само за здравето на нацията, но и за целия икономически колапс.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм