Най-после събрах сили и започнах тази книга (напоследък имам проблем със съсредоточаването)
[img]
http://iztok-zapad.eu/uploads/pictures/picture_1241.jpg[/img]
Със смесени чувства съм. Не знам и аз какво съм очаквала да прочета вътре. От една страна ми харесва, защото описва интровертните като "хубави" хора :lol: и по този начин се чувствам добре. Все едно някой ми потвърждава, че всичко ми е наред. Че даже притежаваните от мен качества, които съм си мислела, че ми пречат, могат да са ми полезни. Че не само аз съм такава, а има много хора като мен. Че не е нужно да се правя на нещо, което не съм и никога няма да стана.
От друга страна книгата е много американска - с примери от американската култура. Разказват се много истории, споменават се Стив Возняк, Уорън Бъфет, Тони Робинс, Ал Гор (видни интроверти
![Smile :)](./images/smilies/icon_e_smile.gif)
), Харвардската бизнес школа и пр. Примерите са главно от бизнес сферата, доста е наблегнато на различните начини да правиш бизнес, да представяш себе си в американската корпоративната култура. А тази култура е изключително екстравертно ориентирана и поради тази причина се търси мястото на интовертите в нея. Също така са цитирани доста изследвания в областта на психологията, изследвания на мозъка и съответните изводи. Т.е. интровертността е обяснена от гледна точка и на физиологията.
Общо взето ми харесва, защото харесвам подобен подход към даден "проблем"
![Smile :)](./images/smilies/icon_e_smile.gif)
. Но като че ли ми идва леко недостатъчна и повърхностна. Не мога да го обясня съвсем добре.... Най-вече ми допада постоянното наблягане на факта, че да си интроверт е нещо много, много хубаво и интровертите не бива да се крият и да се прествруват на други. Е, трябва да се стремят да станат по-социални, но не на всяка цена
![ku-ku :plezya se](./images/smilies/30.gif)
.