Йо мадами,
Миналата седмица беше интересна от към тренировки

успях да трнеирвам до сряда, и останалите дни просто нямаше никакъв шанс...та от тази семдица с нови сили и с нова програма. Днес започнах да правя на Руми - румфита и познайте като за началото коя тренировка направих

тренировка с името ЕЛЕНА

реших да заложа на съвпаденията. Добре се получи определено си е натоварващо, и определено вече усещам повечко сила и издръжливост и ми харесва. Сега освен упражнението за дупето, което споделих, което не го правя много много редовно напоследък, а искам, ще включа допълнително трениране на лицевите - за сега е следното упражнение - заставам в поза за лицева и започвам да спускам до долу бавно, е за сега все още съм на спускане, но лека по лека ще се получи и щ стигна и до изправяне. Някак си така усещам как ми се тренира трицепса и гърдите при бавно спускане до долу, без да отпускам мускулатурата на горната част на тялото.
Днес някак си се чувствам много добре в кожата си, някак по-стегнато и хубаво ми е усещането и ми харесва.
Цвети и Чери, бетоновозките ми

явно тази нова програма е много много много добра, аз поне с такова впечатление оставам. Радвам се за вас, че се чувствате добре от тази програма.
Деси, мързела си е мързел и мисля, че това чувство или усещане или неусещане, каквото щеш го наречи е познато на всяка една от нас и всички сме го изпитвали. На мен също сутрин ми иде да спра алармата ида си остана в леглото да спя, обаче се насилвам и вдигам. Ако ти не се насилиш, няма кой да го направи вместо теб, ако ще и тук да те ръчкаме всеки ден. Не трябва да го правиш защото ние те ръчкаме, а защото ти така го искаш и това трябва да е движещата сила при теб...твоето желание да изглеждаш по определен начин, която да те води напред в битката с мързела. Аз също дълго време съм го изпитвала и съм си намирала и оправдания и каквото щеш само и само да ми е спокоен ума, че видиш ли ами и сега не става. Разбира се има дни, в които просто не може, ами добре, не може...ето аз например миналата седмица не се чувсвтвах добре и пропуснах няколко тренировки, ами голяма работа пък, да не живея заради тренировките. Като не става не става, но пък като има човек желание и възможност, ами тогава вече оправданията са си чисто за наша сметка.
Малко се отплеснах с философските ми разсъждения, но пък ме разбрахте на къде бия всички.
Ето това много ми хареса
cvety_rz написа:От опит мога да кажа да не чакаш всичко да ти е идеално и чак тогава да се захванеш да тренираш.
Точно така е, ако чакаме идеалното време, идеалните събития, идеалните хора, пропускаме днешния ден и това, което той може да ни донесе във всеки един аспект!
Чери, радвам се да прочета
cchery написа:cvety_rz написа:
Чери, не знам как се справяш с тези тренировки и то болна.Направо ти се възхищавам.
Абе аз се справям, ама както вчера Руми написа - това не е добре. Понякога страда качеството на изпълнение на упражненията, а в повечето случаи страдам аз. И не си вземам поука по никакъв начин, което всъщност не е "добре"-то.
защото това е първата стъпка - да разбираме кога излишно се претоварваме. Съня както си споделила е много важна част, почивката е важна и да не се претоварваме също е много съществено за това да постигнем целите си без това да ни се отразява негативно - под формата на травми например.
Цвети, за качените килограми - ами случва се, важното е да не се отпускаме и да не се критикуваме за това. Аз също съм качила, Чери също е качила, ама голяма работа. Че няколко килограма отгоре ще ни направят по грозни и тъпи ли,ами майната им и на килограмите, те ще си заминат в момента, в който се стегнем и бъдем малко по-стриктни от към хранене. Важното е цялостния път, който си изминала и ти и аз и Чери и всички тук, които спортуваме активно. А това никак не е малко и на фона на няколко кг в + ами пак е грандиозен успеха, който сме постигнали. Превърнали сме спорта в част от ежедневието си и това не е изобщо изобщо малко!