Личен дневник Kleo

[Kleo]

Такова МОРЕ не съм имала досега.
Шкорпиловци, комплекс Дъбрава - цели 25 нощувки.
Тишина, нарушавана само от шума на дърветата в гората, от плисъка на вълните, идващ много отдолу.
Тъмнина... и много, много звезди. Млечният път. Неописуеми гледки.
Чета. Пиша. Мисля. Съзерцавам. Гледам и чувам красота. Покой.
Невероятна почивка беше. Не ми се тръгваше от морето... от Варна, Бургас, Поморие, Бяла, Обзор... Карадере, Иракли... дивотия до шия.
И само аз, Хри и Алекс. Беше върхът!

/23 юли - следобед, на плажа - идилията беше внезапно нарушена с оня телефонен разговор, че няма да ми подновят трудовия договор от 15 септември/

МАЙКАТА, която може
Пиша това за всички майки, които се притесняват за децата си и обсъждат с роднини, познати, непознати, наум и на глас дали децата им ще учат в мечтаното училище, дали ще се оженят, омъжат, ще родят ли хубави и здрави деца, ще намерят ли работа, приятели, квартира и ще го живеят ли изобщо този живот щастливо и безопасно, според нормите майчински.
Няма живот без предизвикателства и промяна. Няма дълъг живот без напредване на годините. Няма нищо, което не е било посято в мисълта, преди да се роди. И мощна е мисълта на майката. Притеснението ражда само теснотия, стиска Ви за гърлото, разпилява енергията и на никого не помага. Притеснението е родител на белите коси, телесните болки и гадното сутрешно настроение. Затова ако искате да помогнете на децата си никога, никога , никога не се притеснявайте за тях. Ако тръгне на път, благословете пътя му! Ако направи избор - благословете избора му! Ако е болно, говорете му за здраве! Ако направи грешка - радвайте се, че трупа опит и знания! Преди да се роди, детето беше част от вас. Сега тази част е отделно цяло. Цялото има свой живот, свои уроци, свой опит, свой път и свои избори.
Просто го благословете!

[Kleo]

[Kleo]

[Kleo]

[Kleo]

От днес до 14 септември ще ходя сутрините в гимназията, макар че реално нямам никаква работа там. Отпускът ми свърши, не съм преназначена за новата учебна година. Но тъй като ми предстои да върна служебния лаптоп, който ми се води на мое име, а на него имам записани важни неща, идващите дни ще си ги прехвърля на флашка и оттам на компютъра ни вкъщи. В момента в училището е много пусто, само аз, охраната и още една учителка сме в цялата сграда. Като аз съм само между 9 и 12 часа, после отивам в Центъра на другата ми работа, а колежката ми стои може би докъм 15 часа и после и тя си тръгва. Знам, че охраната идва рано и си тръгва късно, но не зная точно в колко часа, не ме и интересува. Тъжно и тихо, самотно, беше в учителската стая. Аз сама. Е, събрах си ума. Преглеждах обяви за работа. ...

И за да не завършвам толкова минорно поста си, ето нещо жизнерадостно и приятно за слушане:

[Kleo]

Последният един час поливам всички цветя и растения в пустото училище.
Още не мога /може би не ми се иска/ да повярвам, че на 15-ти вече няма да работя тук.
Вчера следобеда изпратих за първи път два имейла със своето CV до други гимназии, да видим.

[Kleo]

Цели 10 години от регистрацията ми в този форум, празнувам

[Kleo]

[Kleo]

След изневяра - за или против продължаване на основната връзка

[Kleo]

[Kleo]

Тъга, скръб, печал.
За човек със светла душа.
Изпитвам остра жал...
Искам това да е лъжа!



Много ми е мъчно. Преди минутки разбрах, че мой потребител е починал днес. Цецо, почивай в мир! И дано в Отвъдното ВИЖДАШ, и се придвижваш волно и свободно. Иска ми се да знам, че си в един по-Светъл и Добър свят сега! Сърцето ми поздравява духа ти, приятелю. Виж звездите. Погледни всички, които желаеш. Сега вече го можеш, нали? Благодаря ти за всичко, компанията, Енигма, познанията по астрология, вярата ти в мен, наченатия роман, който така и не можахме да донапишем заедно. Скърбя за теб, моля се за теб. Върви, лети сега!