forum.metsababa.net

Добре, вече е факт На 25 септември 2020 Хри стана доволен и горд собственик на едностайно студио в гр. Банско Боксониерата има стая с кухненски кът, тераса с гледка към Пирин и баня с тоалетна. Общо е около 25 квадратни метра. Намира се в хубава жилищна кооперация, наречена Бяла принцеса В близост е и до центъра на града, и до ски-зоната, и до язовир Кринец На негово име е записано, защото от него дойдоха почти всички парички за апартаментчето и защото сме разведени по документи. По случая той ми каза - "докато си с мен, всичко мое е и твое" /това е така, но не се знае в един момент дали той няма да се откаже да бъде с мен, а не аз от това да бъда с него /... и друго - "свободата си има цена". Прав е човекът. Платих цената да си имам свободата. Така или иначе е добре човек да живее с ясната мисъл и чувство, че животът е непредвидим, непредсказуем, а да имаш твърди очаквания към съдбата, човека до себе си и дори към самия себе си е меко казано нелогично и лесно опровергаемо Така че в момента сме много щастливи и се кефим на макс В петък, събота и неделя стопанисвахме малкия си новопридобит имот и свиквахме с него Приятно и готино е, пък! Засега ние ще му се полюбуваме и ще си почиваме в него, пък после ще преценим кога, как, за колко ще го отдаваме под наем. А и заради коронавируса не се знае още какъв ще бъде сезонът в Банско тази зима и дали въобще ще има такъв... Иначе жилището е напълно обзаведено и чистичко, с нови и хубави мебели, скоро и перденца ще си има

На 1 септември - Цветан Спасов.
На 30 септември - Галина Конарова.
Бог да ги прости, много ми е мъчно.

7те стълба на Щастливия живот!

Време е да ги съградим, подсилим и заздравим дотолкова, че да успеем да ги направим носещите колони на щастието в живота ни!

Тялото ни – единственото истинско притежание, което имаме на тази Земя. Много от нас пренебрегват тялото си, мислейки, че някак си можем и без него, че мозъкът, разумът, е по-важен. Живеем в илюзията, че можем да съществуваме, без да се грижим за тялото си, все по-малко го използваме и резултатите са налице. Все повече заболявания, все повече лекарства, все по-висок процент затлъстявания. Повечето хора минават през живота с изтощени батерии, някои от нас дори не са вкусили силата, която имат в себе си, енергията, която са способни да генерират. Примиряваме се с огризките и си купуваме машини, които да ни помагат, забравяме за най-съвършената машина в света – нашето тяло. Забравяме, че въпреки напредналите технологии, нашето тяло може да извършва неща, които никоя машина не може и няма да може; нашето тяло може да се адаптира към всичко и въпреки всички отрови, които приемаме, то се бори, то ни служи и е винаги готово да жертва живота на милиони клетки, за да запази здравето ни.

Умът ни – начинът, по който мислим и възприемаме себе си и околния свят. Умът е един от най- големите ни дарове, това е изключително мощен инструмент, естествено, ако знаем как да го използваме. От нас зависи дали ще използваме ума си, за да живеем в рай, или за да живеем в затвор.

Връзките ни – взаимоотношенията ни с хората, които обичаме, и с тези, които познаваме; начинът, по който се изразяваме, сприятеляваме, количеството любов, което можем да генерираме към себе си и околните; позитивното влияние, което можем да окажем на себе си и другите; следата, която можем да оставим в света.

Времето ни – един от най-ценните ни ресурси! Да разберем как да имаме повече време и да сме по-продуктивни. Как най-после да използваме времето така, че да ни стига, да е наш съюзник.

Мисията ни – каква е тя, защо сме тук и какво обичаме истински да правим? Как да направим така, че да не работим и един ден повече? Как да заменим думата „работа“ с „игра“?

Парите ни – как да направим така, че да не работим за пари, а парите да работят за нас? Да изградим своя стратегия (конкретен план) за финансова свобода. И понеже вече знаем как да изкарваме пари, затова ще говорим как да ги управляваме.

Животът ни – как да го празнуваме всеки ден и всяка секунда? Предполагам можеш да си представиш живота и без някой от тези елементи.

Можеш ли да бъдеш напълно щастлив:

- ако тялото ти не е наред, ако нещо те боли, ако нямаш достатъчно енергия, ако все се чувстваш крехък и слаб, ако вечно се съобразяваш с това, че не изглеждаш по начина, по който искаш, и още по-важното, не се чувстваш по начина, по който искаш и мечтаеш да се чувстваш;

- ако виждаш света като много сиво и тъмно място, където е пълно с опасности и страхове, ако всичко, което ти се случва в твоята глава, е неприятност, проблем; ако разглеждаш живота като една тежка борба, от която не излизаш жив; ако вярваш, че всичко това е напразно…;

- ако нямаш хора около себе си, които да те обичат и ти да ги обичаш; ако нямаш приятели; ако нямаш връзка, в която вие двамата сте едно. Човек е социално същество и колкото и да се заблуждаваме, че сами ни е най-добре, всеки от нас копнее за внимание, всеки от нас копнее за любов;

- ако нямаш никакво време и животът ти всеки ден минава по един и същи начин като на лента, ако времето никога не ти стига и най-вече никога не стига за мечтите ти, никога не ти стига за нещата, които толкова много искаш да направиш, но няма как, нямаш време;

- ако нямаш мисия, ако просто работиш нещо, което дори не харесваш, само за да получиш заплата в края на месеца; ако просто разменяш най-ценния си ресурс – времето, материята, от която е изтъкан животът, за пари, ако правиш тази размяна само да преживееш, само за да оцелееш и да си позволиш глезотийките, които дори не те радват вече;

- ако нямаш пари, ако все повече работиш, изкарваш все повече пари, но всъщност те никога не стигат, никога не са достатъчно. Защо толкова много работиш и толкова много се раздаваш, и парите никога не стигат? Кога ще можеш най-после да си позволиш тази скъпа кола или екскурзия, за която толкова много мечтаеш?

- ако нямаш радост, ако не се чувстваш победител, ако не се чувстваш успешен, ако не се радваш на „малките“ неща, когато не знаеш как да вкараш тази радост в живота си и да се усмихнеш без причина.

Юли Тонкин

Hello Desislava,

I hope and pray that you and those you love are healthy, happy and peaceful during the interesting times we currently inhabit.

I wrote the message below with an open heart and thought I should send it out to you.

Perhaps it will serve as a reminder of what’s truly important to a life richly lived. [Feel free to share it if you think it’s worthy].

It’ll be a chapter within the new book that I’m almost finished after living and breathing it for most of 2020.

A Philosophy for Being Human

By Robin Sharma

Go out into this cruel and beautiful world with a heart full of heroism and eyes set to witness the full glory of your powers.

Yes, some seasons will bring misfortune and some times will be hard.

Yet, there is much good in daily life. Neighbors who appreciate you, friends who enliven you and family that adores you.

When it comes to those who wish less than your dreams for you, know they know not what they do. And send them the good wishes that reflect your patience. And the kind understanding that displays your sincere forgiveness.

Work richly and with dignity, giving more than you receive and produce the magic that honours your maker. And respects your genius.

Keep your life simple, as an addiction to acquisition and deep craving for more can stifle your spirit and hurt your good heart.

Enjoy the company of wise people, the companionship of inspiring books and a healthy relationship with your finest self.

When the crowd seeks to make you like them, stay true to your path—leading by your virtues and the values that feel most real to you.

Remain daring, knowing that the meek and timid do not know the soaring flights that come by leaning into your fears. To postpone the life of your ideals is to invite regret into your days.

Remember that terror is closer to triumph than complacency is. And that fear becomes faith when you walk into it.

Enjoy the fruits of your labor and the accolades of your masterwork.

Love gently, respecting all around you and the earth that nourishes you.

Desislava, I do hope that my words above have brought you positivity, solace, strength and comfort.

With love and respect,

Robin

И преводът на имейла, който получих:

Здравей Десислава,

Надявам се и се моля вие и тези, които обичате, да сте здрави, щастливи и спокойни през интересните времена, през които преминаваме в момента.

Написах съобщението по-долу с отворено сърце и помислих, че трябва да ви го изпратя.

Може би ще служи като напомняне за това, което наистина е важно за един богато изживян живот. Споделете го, ако смятате, че е достойно.

Това ще бъде глава в новата книга, която почти приключих, след като живеех и дишах през по-голямата част от 2020 г.

Философия за това да бъдеш човек

От Робин Шарма

Излезте в този жесток и красив свят със сърце, изпълнено с героизъм и очи, настроени да станат свидетели на пълната слава на вашите сили.

Да, някои сезони ще донесат нещастие, а някои пътища ще бъдат трудни.

И все пак има много добро в ежедневието. Съседи, които ви ценят, приятели, които ви оживяват и семейство, което ви обожава.

Що се отнася до онези, които искат за вас по-малко от мечтите ви, знайте, че те не знаят какво правят. И им изпратете добрите пожелания, които отразяват вашето търпение. И любезното разбиране, което показва искрената ви прошка.

Работете богато и достойно, давайки повече, отколкото получавате, и произвеждайте магията, която почита вашия производител. И уважава вашия гений.

Поддържайте живота си прост, тъй като пристрастяването към придобиване и дълбокото желание за още може да задуши духа ви и да нарани доброто ви сърце.

Насладете се на компанията на мъдри хора, на приятелството с вдъхновяващи книги и на здравословна връзка с най-доброто ви Аз.

Когато тълпата се стреми да ви накара да ги харесате, останете верни на пътя си - водейки своите добродетели и ценностите, които чувствате най-реални за вас.

Останете дръзки, знаейки, че кротките и плахите не познават извисяващите се полети, които идват, опирайки се на вашите страхове. Да отложиш живота на своите идеали означава да поканиш съжаление в дните си.

Не забравяйте, че ужасът е по-близо до триумфа, отколкото самодоволството. И този страх се превръща във вяра, когато влезеш в него.

Насладете се на плодовете на вашия труд и отличията на вашите шедьоври.

Обичайте нежно, уважавайки всички около вас и земята, която ви подхранва.

Десислава, надявам се, че думите ми по-горе са ти донесли позитивност, утеха, сила и комфорт.

С любов и уважение,

Робин

07.10.2013 - кръводарих и се запознах с Георги.
Гледам, 7 пълни години са минали от онази първа среща.
И генералната промяна, свързана с нов остър завой и стръмен курс в съдбата ми.
7 години от познанството с дъщеря му Лора, тогава първокласничка, сега гимназистка.
7 години от познанството със сестра му Рени, тогава алкохоличка, сега все по-грижовна и добра леля.
С него отдавна скъсах всякакви връзки и контакти. Дори и не ми липсва. Прежалих го.
Но момичетата /Лора и Рени/... тях не мога и не мога да забравя. И ще си ги помня и споменавам с добро и занапред.
7 години от онези надвесени над мен лекари, които ми забраниха да дарявам кръв в бъдеще.
7 години от синхроничността да се запознаеш именно с бившия съпруг на точната таксиметрова шофьорка, която си искала да те вози до вас.
7 години от смъртта на майка му Лазарина, с която така и не успях да се запозная, защото тя си отиде от този свят вечерта, в която се запознах със сина й.
7 години от някакви много странни уроци, които се наложи да науча в живота.
7 години от пърхащи пеперуди и влюбено сърце в толкова неподходящ за мен мъж, и в същото време усещането да бъда полезна, нужна, желана в дома му, и основното - чувството да играя ролята на майка на изоставената Лора.
Затворена страница. Тогава бях на 35, той - на 45. Сега съм на 42. Той е някъде си, сам, дори и дъщеричката му не живее на неговия етаж на къщата им, тя е на горния етаж с леля си.
Откъде знам ли? Видях се "случайно" с Рени наскоро - изглеждаше подмладена, свежа, страхотно. Поздравихме се. Разказа ми за Лорчето. За себе си, намерила хубава работа, спряла да пие, племенницата й живее горе при нея вече, а Георги бил сам. След мен не се занимавал повече с жени. Работел много, пиел и пушел. Нищо ново за него, така като се замисля.
Колкото до Лора, беше я записала на уроци в София. Детето не е изоставено и необгрижено. Не и от леля си поне. Защото от родителите си е. Баба й почина. Но Господ има. И когато не съм там аз, леля й се е оправила, взела се е в ръце и е поела необходимата отговорност.
Да са живи и здрави!

Ванеса Виденова - Writing is living beyond life.