Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Публикувай отговор
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Пак аз :923
Не помня дали съм ви споделяла, че на мен ми е страшно трудно да правя повече от едно нещо едновременно :???: , което много ме затруднява и затормозява в забързаното ни ежедневие... както и да е. Когато готвя - готвя, и не мога да водя и участвам в смислен разговор :oops: Тъпо, но факт! Когато приказвам пък, трудно мога да си наложа да правя нещо друго, примерно да мия чинии или да суша косата на детето или каквото и да било :cry:
Но преодолях себе си завчера вечерта :222 , затова влезнах тук да се похваля мъничко :razz: - успях да готвя и да разказвам Пепеляшка на Алекс едновременно - като хубавото в тази история е, че и манджата ми стана супер, и приказката я разказах увлекателно и с детето много се забавлявахме :326 Добре ми е. Справих се. Зная, че вероятно някой ще си каже като ме прочете - "Тая пък! Какво толкова :1044 Хиляди неща са по-трудни от това..." Но важното е, че аз се чувствам екстра, по-силна, по-оправна, по-можеща отпреди. Благодаря за вниманието :940
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
dexter
Философска система
Мнения: 1363
Регистриран на: 19 Окт 2010, 12:14

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от dexter »

Вихрогонче, всяка победа над някакъв наш "кусур", който ни тормози, заслужава адмирации :954 ! Радвай се на успеха си и продължавай да се упражняваш :D .
Между другото на много хора им е трудно това, което описваш - да правят няколко неща едновременно, но почти всички, който съм чувала да са оплакват, са мъже :). Нап. моят мил съпруг изпада в бяс, когато поправя нещо из къщи и аз го занимавам с някакви странични въпроси или просто се опитвам да водя разговор - той не можел така :lol: Изнервя се тотално и нищо не свършва - нито поправката, нито разговора. На мен ми е странно, но той така "функционира" :954
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Декс, мерси за отговора :940
И аз "функционирам" досущ като съпруга ти и като ... хм ... повечето мъже, що се отнася до именно това качество :lol:
Продължавам да се упражнявам естествено, просто е тооооолкова трудно --- за мен! :D
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Чели ли сте това:

Идеалната характеристика на лицето, което би било идеална майка за едно бебе например, е може би нещо такова:Търси се – Спокоен, неприпрян, любвеобилен индивид, който да се грижи за бебе. Да обича да люлее и гушка, търпеливо и без да нервничи да държи бебето по време на хранене в продължение на 20 минути на всеки 3-4 часа. Да има лек сън и да се буди рано. Висше образование не е задължително. Да може да поема всички смени, на 7-дневна работна седмица. Без право на почивни дни, освен ако не уреди собствената си майка да го замества. Никакви шансове за растеж в работата.

Година и половина по-късно идеалният кандидат за майка на същото дете би отговарял на следното описание:Търси се – Спортист в идеална форма за охраняване на неизтощимо прохождащо дете.Необходими бързи рефлекси, неизчерпаема енергия, безкрайно търпение. Свръхестествените способности биха били от полза.Задължителни умения по оказване на бърза помощ. Да може да шофира, да готви, да говори по телефон, да работи въпреки постоянното разсейване.15-часов работен ден. Без право на почивка за кафе или обяд освен ако детето не е заспало. Предпочитат се медицински сестри с педиатричен стаж и олимпийски постижения.

След още 18 месеца същата майка трябва да притежава следната квалификация:Търси се - Специалист по начално детско образование, който да осигури стимулираща, творческа и предразполагаща атмосфера на индивидуално обучение на дете в предучилищна възраст. Необходим стаж в областта на изкуството, музиката, спорта, да говори поне един чужд език. Познания в областта на езикознанието, психологията и Монтесори. Два часа почивка дневно при петдневна работна седмица, когато забавачката работи и детето е здраво.

Мястото става малко по-стабилно, когато детето е между 6 и 12 години. За да се справят по-добре, майките трябва да отговарят на следните изисквания:Добра възможност – За специалист в следните области: активен отдих, лагеруване, индиански изкуства, всички спортове. Добър рефер. Да има желание да бъде майка на цялата бърлога, на стаята, на квартала.Изявени умения в областта на обществените отношения. Да се справя ефикасно с учители, активисти от родителско-учителския комитет и други родители. Необходими познания в областта на сексуалното образование и аритметиката. Охотно да търпи кал и мръсотия, сбирки от насекоми, домашни животни, съседски деца.

Майката отново сменя длъжностната си характеристика, когато детето стигне 13 или 14 годишна възраст и трябва да отговаря на нови изисквания.Вакантна длъжност – За специалист по юношеска психология с опит в готвенето на значителни количества храна. Основно изискване – толерантност. Препоръчителна е лека загуба на слуха, в противен случай да си носи тапи за уши. Да усеща кога присъствието й е нежелателно за детето и да изчезва на мига.

След 18 години в ролята на работеща майка, жената може да запълни само една квалификационна празнина:Спешно се търси – Лице за финансиране на студент с пари, дрехи, музика, кола. Съвети не са необходими. Длъжността е безсрочна. Предоставя достатъчно свободно време, което може да посвети на доходоносна работа.

Като при повечето обяви, длъжностните характеристики не споменават някои неща (1) Майка с повече от едно дете трябва да заема няколко поста едновременно;(2) тези, които се справят с работата най-добре, сами се задължават да напуснат поста си; (3) ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО И УДОВЛЕТВОРЕНИЕТО ОТ РАБОТАТА СА ПО-ГОЛЕМИ ОТ ВСИЧКО, КОЕТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА СИ ПРЕДСТАВИ.


Дано текстът ви е харесал, засега не мога да намеря източника и информацията е постната анонимно във форум.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

http://www.sharenobg.com/detema/idealniqt_roditel.php - колко успокояващи думи има тук!
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
Сиренце
Със словото напред
Мнения: 1652
Регистриран на: 13 Окт 2010, 13:58
Местоположение: Черни Вит

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Сиренце »

След като изчетох поста ти, първо се замислих дали съм способна да заемам тези длъжности ...и отговорът беше ДА. Защото Бог ме е създал така, че да се справя с всичко това. Създал ме е за да бъда МАЙКА. Не съм дълбоко вярваща, но съм убедена, че Бог не ни натоварва с повече от това, което можем да понесем. И щом ме е дарил с щастието да имам деца, значи ми е дал и сила да се справя с майчинството.
Не бях се замисляла колко неща умея да правя и се почувствах добре, сигурна и спокойна за децата си. Помислете само колко жени преди нас са били добри майки, какво ни пречи и ние да сме такива - трябва просто да се доверим на инстинкта си.
Аватар
dexter
Философска система
Мнения: 1363
Регистриран на: 19 Окт 2010, 12:14

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от dexter »

Вихрогонче, и двта текста са страхотни, за малко да се разплача на втория :oops: :D !
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Kleo »

Декс, радвам се, че са ти харесали! :940
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
emi-1

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от emi-1 »

Вихърче,благодаря ти,че сподели тези текстове.Хубаво е човек да ги прочита от време на време-ценни са...
Аватар
Cheva
Със словото напред
Мнения: 1526
Регистриран на: 31 Мар 2011, 11:32

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Cheva »

[img]http://www.scalino.eu/media/catalog/pro ... knigib.jpg[/img]

"Възможните майки" е съвместен българо-италиански проект, представен в тази книга с кратки, неподписани текстове на 116 жени, майки и не-майки, предимно от България и Италия. Имената им са изброени по азбучен ред в началото на книгата, но историите не са обвързани с името на конкретния автор.
Това е своеобразен пъзел, който кара читателя сам да открие как майчинството променя приоритетите в живота на жените в началото на третото хилядолетие. Автентичният изказ на текстовете е съзнателно запазен.
"Когато няма къде да отидеш, ела на себе си!"
Аватар
Cheva
Със словото напред
Мнения: 1526
Регистриран на: 31 Мар 2011, 11:32

Re: Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

Мнение от Cheva »

Из “Възможните майки”


Спомням си, да, аз си спомням

Майката и майчинството винаги са предизвиквали у мен чувството на досада, тегоба, нещо, което би трябвало да се отлага възможно най-много и няма да е голяма загуба, ако не ми се случи.

Собствената ми майка беше доста индеферентна към мен, тъй като сме много различни – в отношението към живота, в естетическия вкус, тотално се разминаваме. Аз никога не се съгласих, тя – също. Останахме така до днес, когато аз отдавна съм майка на две, вече пораснали деца. Желанието ѝ да ме натовари с вина по този повод е имало известен успех, после съм го преборвала, но остави белези. Нейното изискване да съм благодарна за всичко, което е направила (по нейните представи за добро) за мен, меко казано ми се е струвало винаги несъстоятелно. Ние нищо не си дължим. Въпреки това сега, когато е стара, болна, немощна, се грижа за нея. Не защото тя го е правила особено активно (отглеждаха ме двете ми баби), а защото вярвам в човешкото състрадание и уважавам възрастта.
С две думи – исках да съм по-далече от майка си, а от друга страна – да съм по-далече от майчинството, защото в онези години на социалистически дефицит на хапчета анти-бебе, сексът си беше като руска рулетка. Имах един аборт зад гърба на 18 – помня противното усещане, когато трябваше да моля майка си да дойде в болницата да даде писменото си съгласие. Помня болката, когато се връщах същия следобед пеша до вкъщи. Помня, че за кратко изпитах любопитство към това, което беше изчезнало – момиче или момче щеше да е, но не изпитах никаква болка по този въпрос. Исках всичко да свърши възможно най-бързо. Имах други планове за себе си, не исках семейство, деца, уют и пр. Дори след брака си, дълго време изобщо не ми минаваше през ум да раждам. Минаха години и близки, роднини и родителите ми решиха, че не мога да имам деца…

Така.

Животът си има своите изисквания. Ето ме пет години след сватбата бременна. След година – пак. Третия път направих аборт, въпреки нежеланието на съпруга ми – нямахме възможност да гледаме три деца, а и с две бях разбрала какво изсмукване на силите е. Защото, въпреки безоблачните бременности, след раждането на децата, видях колко енергоемко е гледането им, особено в постсоциалистическа България, по време на безкраен преход. Особено, ако искаш да ги отглеждаш нормално, да им обръщаш внимание, да четеш приказка всяка вечер, да си ги гледаш, а не ги оставяш на баба и дядо, ако не е извънредно наложително, да ги водиш на пиано, английски език, ски, балет, на почивка на море и на планина, да ги водиш после до училище и да ги взимаш, защото подлезът е руина, да се занимаваш с тях във всеки миг докато са будни, да те смачква битът, който не свършва, да не загубиш желанието да устоиш да четеш и пишеш след десет вечерта до два-три-четири часа – твоето време.

Не знам още дали съм успяла с това да възпитам добре децата си (май не успях много), да им покажа колко голям и шарен е светът, да ги направя добри хора, да им дам хляб в ръцете – те все още следват, лутат се много, разочароват ме с глупостите, които вършат от време на време, но пък знам, че съм посяла в тях свободата. Знам, че моето време свършва и затова съм доволна, че успях да се съхраня и да продължа да работя, резултатите са налице.

В един свой текст писах, че дъщеря ми ме води за ръка. Беше малка, усетих го за миг. Кой знае дали е/ще е така, но веригата не е прекъсната, надявам се поне… И още нещо, което ще помня с почуда от времето, когато децата ми бяха бебета и малки: спокойствието – усещането, че макар да не можеш да мръднеш, целият свят е с теб, вселената е наоколо и не те интересува друго. Но то е за кратко, както всички хубави моменти.

Ненавиждам разлигавеното писане за това какво било майчинството, как преобразявало, колко важно било за жената. Майчинството, раждането, децата, отглеждането и пускането им в света са по-често убийствен труд, безсъние, страдание, тревоги, но са част от живота, едно от многото други неща, които жените правят, така че не ми се иска да им придавам изключително значение. Просто да се свърши както трябва.

Избрах да повторя заглавието от книгата на Марчело Мастрояни, не само защото я харесах (естествено и актьора), но и заради две изречения от първата страница: „Спомням си алуминиевото тиганче с липсваща дръжка. Майка ми ни пържеше яйца.” Ето така – обикновено-необикновено – бих се надявала да си спомнят децата ми за мен.

[img]http://www.public-republic.com/wp-conte ... gata_7.jpg[/img]
"Когато няма къде да отидеш, ела на себе си!"
Публикувай отговор