Здравейте, мили момичета!
За мое най-голямо съжаление ще кажа, че... оная лентичка, долу под поста, е най-хубавото, което ми се случи, но... не е актуална. За съжаление не успях да запазя постигнатото и... сега съм пак на старта. Не е от значение дали са 97, 98 или 95...
И ме е срам , и ме е яд, и... вече не знам...
След като достигнах онзи резултат, нормално бе да стигна до период на застой, за който исках да говоря с диетолога. Той изведнъж реши, че сме приключили, въпреки, че имах още месец и половина заплатени, в които очаквах неговата подкрепа. Почувствах се изоставена, излъгана. Признавам, че много ме заболя. Криво ляво успях да задържа нещата , но след 3-4 месеца кантара тръгна нагоре и... предадох се. :(
После пак се "стягах" и ... пак назад, което значи нагоре...
Имах хубав и редовен режим за хранене, за спорт - всеки ден правех разходки по 6-7 км с по-бърз ход, 2-3 пъти седмично йога по 2 часа. Беше ми добре, поне бях с тонус. Миналата година се разболях от вирусна пневмония с престой в болница, с антибиотици и всички придружаващи гадости. От тогава ми е все слабо, безмотивно. Не намирам никакъв стимул да правя нещо, да се движа повече. Да, разходките се случват през ден с една приятелка, приятно ми е, но... не ми носят енергията, която ми носеха преди. Искам да правя нещо, разбирам, знам, че трябва да правя нещо, но... не успявам да се мотивирам по никакъв начин.
След 10 дена ще стана на 49. Май и критическата ме подгони.
Опитвах пак да се храня балансирано, но... все по-често "полудявам" за шоколад. Изморих се от самообвинения. Знам, че няма смисъл от тях. Знам, че просто трябва да си събера ината, че то воля не знам дали имам, ама инат поне има много.
Време е да направя нещо, защото знам, че мога. Просто защото аз успях. До някъде... А и защото виждам как вие всички успявате.
Не искам да звучи като оплакване. Приемете го като споделяне. Просто няма с кого да споделя тези си мисли и настроения.
Знаете ли, че когато бях свалила 20 кг, видях много недоброжелателни погледи и усетих много критика от околните. И от близки и от от далечни. Странно ли е, че почувствах и някаква вина? Нямам обяснение за това, но... така го усетих тогава.
Всяка вечер си казвам - от утре ще започна отново и няма да греша. И всяка сутрин си казвам - днес не успях, ама утре пак...
Знам, че това е един омагьосан кръг и вече искам да изляза от него. Чувствам се прекалено тежка, тромава и отпусната. А това не съм аз. Винаги съм имала енергия, а сега ми се лежи... просто да си лежа искам... а ако има и шоколадче... рай... :( :( :(
Чувствам се като в капан, който сама съм си заложила. Обаче по някакъв начин ми е уютно в него. Но не е. Никога не съм имала проблеми с вените, а сега усещам и виждам наченки на проблеми. Кръвното ми беше 120/75, а сега отива към 130/85... Все по-често ме боли глава. Все още други здравословни проблеми нямам, но няма да са далече ако продължавам с това саморазрушително поведение.
Откакто се помня /10-12 годишна/ все съм се чувствала "дебела" . А да се чувстваш е първа стъпка към достигане на това състояние. Е, достигнах го, а сега е време да сменя и чувството и състоянието. 49 не са много, искам да съм млада... а всеки кг ме състарява. И поболява...
Не знам как да продължа. С какво да започна... Уж знам толкова много, а сега когато ми трябват тия знания, за да ги използвам на практика се чувствам безсилна.
За поредна вечер окъснявам с лягането. Не знам защо но съм решила, че по-ранното лягане, ще ми донесе по-ранно ставане, а от там по-подреден ден.
Все от някъде трябва да започна...
Затова ще си сложа аларма за 15 мин по-рано и ще опитам в следващите дни, до 5 юни, до 49-те, да правя тибетските упражнения. Нямам идея с колко повторения ще мога да започна, но колкото и да са, започвам ги.
Това ще е първото ми обещание от сегашното време. Имам желание всеки ден да се отчитам тук. А също и да си правя предизвикателствата, които да изпълнявам.
Ще опитам да нормализирам храненето си и да добавям нови хубави и полезни навици, но не искам да са много нещата отведнъж. Затова ще си добавям едно по едно, когато се почувствам готова. Много пъти съм допускала грешката да започвам много хубави неща и... до никъде. Дано този път се справя. Всъщност, трябва да се справя. Искам да се радвам на живота си.
Това е...
Объркана съм, но се надявам скоро да се оправя. И да вляза в "правия" път
Благодаря ви за вниманието, че стигнахте до тук!
И извинете ако съм ви отегчила.
Лека нощ!