forum.metsababa.net

Преди известно време Нели роди ето тази идея:
"Момичета, шантавата, дива, бляскава, луда идея, която ми дойде в последните трийсет секунди и затова я хвърлям тук, преди да съм я обмислила дори само за минута: да си НАПРАВИМ... книга. Наша, собствена, написана от нас. "Дневник на задочното приятелство" - дори заглавието е готово. "

Решавам сега да й дам начален тласък. Малко различно заглавие сложих, ако не ви допада веднага го променяме
Вече работя по 1-ва глава от моята част на "книгата"
Главата се казва "Нели".
Докато пиша откривам разни неща: много е приятно да се разровиш из емоциите си, да бъдеш откровен, да споделиш, да доставиш радост (надявам се) в най-лошия случай със сигурност я доставям на себе си
Реших да започна с Нели, защото имам кратка памет и ако не запиша емоциите си сега, повечето от тях ще забравя :lol: и защото тя е майка на тази темичка.
Това е за сега.
Много ми е любопитно, какво ще се получи от тази книга и какви са вашите идеи за нея

[img]http://www.aquamat2000.com/pictures/thu ... endula.jpg[/img]

ГЛАВА 1
НЕЛИ или сюита в оранжево и зелено

Започвам с Нели, защото ми е най-пресен спомена. Още ме държи хубавата енергия, която тя донесе в дома ми в момент, когато имах нужда от такава.
Нели, благодаря ти!
Февруари е. Децата пак са болни. Вече на знам за кой път тази година. Аз ходя нервно и обезверено от едната стая в друга. Чувствам се, като тигъра в зоологическата градина.
Хей така, за да уплътня времето поглеждам в „Мецата”. Ха! Нелката ще идва в София. Сега ли точно?! Не можеше ли поне да е по-топло за да бъдем навън, не можеше ли поне момичетата да са здрави за да се зарадвам ?!.
Оптвам си да си спомня как започна привличането...
..... Не знам кое забелязах първо: чистата мисъл, свободо-мислието, желанието да се излезне от руслото, отвореността, любовта към „моята” музика, разните му там „случйни” съвпадения на неща които са станали част от мен - „Коса”, Фреди, „My way”, "Pink Floyd", „Пътеводителя на галактическия стопаджия”, йогата, детето в мен, класическата музика, а вчера дори чух, че телефона й звъни с любимите ми индиански ритми (а съм сигурна, че има и още за които не знам)......, а ето , че всички тези неща са част и от друг човек, когото не съм виждала никога през живота си (или поне не с очите си). Как да не се почувстваш близък с някой, който обича неща, които обичаш и ти? Нормално, логично, приятно, сплотяващо.
Явно ми е писано да посрещам скъпи на сърцето ми хора на подлеза на метро- станция „Надежда”. Ето ги и тях: Нели и Ани.
Нелката изглежда много по-добре на живо отколкото на снимки. Забелязала съм тази корелация и преди: хората със силно присъствие не изглеждат добре през фотообектива и обратното. Нямам трепет като при първо запознанство. Срещата сякаш не е първа. Прегръдката е топла и силна. Спокойно ми е.
Часовете в сладки приказки минават неусетно. Децата играят, ние си пием кафето. Бутилката вино на вечеря допълнително развърза езиците. Един и половина минава, а ние сякаш не искаме да си легнем, „защото ще свърши”, казва Нели. Може и така да е, „но по скоро не” - казвам аз – нали все обичам да съм наопаки
За мен това е началото или както се казваше в един култов филм: „This is the beginning of a beautiful friendship!” and so be it!
Седя пред листа и искам да обрисувам всичко. С думи обаче не мога да го направя. Усещанията за ЕДИНСТВО, ТОПЛИНА и ЛЮБОВ са отвъд думите . След подобни срещи (а такива съм имала с някои други „мецанки”) чувствам благодарност, че мога усетя всичко това.
Нели, обичам те! Благодаря!
„На теб не ти трябва стадо, трябва ти общтност.” Може и така да е и ако е така Нели ти си част от нея.




***
Много е интимно да се пише по този начин. Много е разголващо, открито .... и затова толкова много ми харесва.
Не съм сигурна дали написах всичко, което ми се въртеше в главата.
Не знам, какво ще донесе това на „засегнатите”
Усещам, че в момента откривам част от магията. Тя всъщност започна да се разкрива в момента на виждането. Много е странно: хем съм щастлива, хем малко тъжна, че „загадката” е разбулена.

Долното е за фон. Слушайте докато четете

Цони!
Радвам се, че хващаш темата от самото начало.
Ще ми е интересно да "те прочета"

Мдааа, Нели е интересна личност, но извода ми е по-скоро от това, което съм чела от нея. Срещата ни беше по-скоро обмен на усещания, не на мисли. Радвам се, че сте се запознали!
Колкото до писане.....абе, тая част ми е малко трудна .

Усещанията са водещи разбира се.
Това се опитах и да предам.

Сиренце написа:Колкото до писане.....абе, тая част ми е малко трудна .

Хи-хи-хи! Може да го изразиш с уравнение

Нели е ... ФЕНОМЕН
Същата работа. Видяхме се. Веднага се познахме. И тоооопло се прегърнахме!
Минутки след това вече :1211 пиехме по кафе с нея, в едно кафене на централна гара София, а говорихме така открито с нея, сякаш се виждаме всеки Божи ден
Дъщеричката й Ани, това сладко чаровно приказливо енергично Овненце-фурийка, също така бързо ме прие, сякаш сме приятелки от години с майка й.
Е, то си Е така де

ТЕМАТА Е ВЕЛИКОЛЕПНА

Заглавието й е култово и смятам, че не бива да се пипа и с буквичка!

[img]http://i.istockimg.com/file_thumbview_a ... rounds.jpg[/img]


ГЛАВА 2
МАРИКО или как да видим света
На точки


Ще се пътува. Началото на септември е и аз имам намерение да изконсумирам свободата си. Какво по-хубаво начало на едно пътуване от това да се запознаеш с някой, когото вече си заобичал топло. Марико стигна до сърцето ми през есента на 2010 година, когато пренаредих много неща и взех решение да вярвам на интуицията си.
Почти 6 часа сутринта е на Бургаската ж.п. гара. Денят ще бъде чудесен. Усещам го! Слизам енергично от влака и се устремявам към спирката. Тази сутрин ще изненадам Марианка, като цъфна пред тях. Няма да й се обадя предварително по телефона. Знам адреса и ще ми е любопитно да й видя изумената физиономия като ми отвори вратата (защото тя изрично ме беше предупредила да НЕ я изненадвам).
Такаааа .... к.в. Славейков, номер еди кой си....ей сега ще й се „натреса”, то колко е голям Бургас. Качвам се на тролейчето, ама за всеки случай питам в правилната посока ли съм.
„Аааа, за този „Славейков” ли? В обратна посока!”
И сякаш разбрала, че започвам с „неуспех” пътуването си Марико звъни:
„Защо не се обаждаш?”
„Ами аз таковата.... исках да те изненадам, ама обърках тролея”
Веднага разбирам грешката и този път поемем в правилната посока. Толкова ми е пеперудено в стомаха, че забравям да купя на Вики шоколадавото яйце. Мани, мани изложих се! Често правя лошо първо впечатление (добре, че в повечето случай ми се отдава възможност да се "поправя).
Слизам на уречената спирка и търся със сърцето си Мекотата, Топлината и Доброто, което толкова много искам да срещна. О, не мога да сбъркам!
Разтреперана прегръдка, въленние.
Малко се поускоявам, като усещам, че и тя е много развълнувана. Слава Богу!

Следващите 4-5 часа бяха едни от най-късите в живота ми. И изобщо срещите от подобно естество доказват относителността на времето, да знаете

Изпратих Марико до работата й. Усещах, че времето ни притиска, но какво пък .... На един камък в Рила пише: „Не оставай повече от възторга”. Добре. Няма.

Потеглям събрала в сърцето си толкова Топлина и Любов колкото можах, готова да го раздавам на всеки!

Марианче благодаря ти! Обичам те!


P.S. А това за „точките” в заглавието не е нужно да се обяснява. То е просто една препратка, към един спомен с който неизменно свързвам Марико

Приятно слушане

Мисля, че това ще стане една от най-най-най-любимите ми темички в нашия форум

[img]http://1.bp.blogspot.com/-j8Ew2xfKelc/T ... 1600/1.jpg[/img]

ГЛАВА 3 ДИДКА
или как с Droid
Се срещнахме на планетата Земя


„Дроид, напоследък не ме оставя усещането, че се познаваме?!?!?!”
„Ами така е то със среодните души”.


Ами оказа се, че е така....
Никога не можеш да си сигурен кого ще срешнеш из форумите.

От известно време се опитвах да освободя творческия си потенциал, трябваше да си повярвам за някои неща, да си освободя душата. След стотици нарисувани медальончета, няколко картинки, като на шега започнах да се изживявам като творец.
Много роли съм играла в тоя живот: дете, майка, благородна девица, мръсница, съдия, лекар, съпруга, психолог, шофьор, приключенец, дивак, писател, поет и пр.
Но най-освобождаващата, най-изпълващата ме с Енергия и Жажда за живот е ролята на твореца. Нищо не може да сравни с това да създадеш нещо. Чувстваш се като канал, през който минава Божествана Енергия и тя те зарежда и ти я раздаваш ....
В такъв момент забелязах, че подобно на мен същество се размотава по форума под кодовото название „Droid”. Както се казва в един виц: Дроид, Дроид колко да е дроид
Забелязах го, защото сякаш си шепнехме телепатично и наистина не ме оставяваше усещането, че се познаваме.
Леко-полеко се доопознахме. Разбира се, че бяхме започнали да рисуваме по едно и също време.
Много ясно, че ни вълнуваха едни и същи теми.
„Защо пък да не отидем на един Арт Семинар (терапия)”
„Хахахаха, на кого му е притрябвала терапия”?!

Ами ..... отидохме :lol:
И така вече цяла година, та и отгоре.
Радвам се всеки път когато посрещам Дидка, на подлеза на метро-станция „Надежда”

Диди, Обичам те! Благодаря ти!

Лелееее, Верче, думи нямам просто Благодаря ти за това, което си написала за нашата среща и за мен, за това, че помниш любимите ми точки, и за песента, която толкова много ме ..... ..... вдъхновява. И най-вече, за това, че се срещнахме
Смятам, че си роден писател. Всъщност от това може да стане чудесна книга. Твоя. Ще бъде интересно да се прочете всяка от историите и от другата страна /поне аз ще напиша и моята версия /. Като знам колко интересни хора познаваш, материал за писане не ти липсва. После малко редакторска намеса и готово.
След оранжевата глава, главата на точки и фантастиката, предвкусвам нещо шоколадово и направо нямам търпение.
Уффф, как не те срещнах преди Иван

Марианче
Много ми е любопитно да прочета и вашите глави. Чакам с нетърпение

mari_ko написа: След оранжевата глава, главата на точки и фантастиката, предвкусвам нещо шоколадово и направо нямам търпение.

Мдаа, шоколадовото е от друго измерение и с него ще ми е малко по-трудно. В момента го обмислям

mari_ko написа:Уффф, как не те срещнах преди Иван

Хм Можем да се направим, че не го познаваме