Ако можеше да говори
Публикувано на: 14 Май 2013, 08:17
Изповедта на един многострадален стомах на диета
Понеделник
Сутринта: Стана, облече се и отиде на работа. А закуска? Къде ми е закуската??? А, браво бе, много хубаво, кафенце без захар, че и цигара запали! А аз сега ще се присвия. Оппа-а-а, лошичко ли ти стана? Не трябва да се пуши на гладен стомах!
Абе, какво става тук?
През деня: Ох, всичко е ясно. След голямото плюскане през празниците, когато няколко пъти щях да се пръсна от претъпкване с козунаци, яйца и агнешко, сега пък реши да се подложи на диета. Гадост! А мен някой пита ли ме? Не естествено, иначе щях да ѝ обясня, че с мен такива експерименти не трябва да се правят. Започвам да къркоря лекичко от възмущение. А-а-а-а, не, да си имаме уважението! Активията можеш да си я завреш знаеш къде! Засилвам къркоренето, добавям и други звукови ефекти, приготвям се за сериозен спазъм.
Вечерта: Искам да ям! Искам да ям! Дайте ми да ям!
През нощта: Не можеш да заспиш нещо, а? Така ти се пада, защото съм гладен! Искам да ям, разбери! Аз! Искам! Да ям!!! А да те видя сега как ще заспиш! Ех, да имаше една пържолка поне, с гарнитурка…
Вторник
На сутринта: Такааа… Продължаваш да ме измъчваш, а? Пак без закуска, а? Това листо маруля беше всмукано още от хранопровода, до мен нищо не успя да достигне! Ама че идиотка ми се падна!
През деня: Силите ми са на привършване, изпращам импулси за помощ към мозъка, той ги препраща към задника, а от задника обратно досега нищо не се е върнало. Боже, какво да правя? Пак кисело мляко. Мразя кисело мляко!!!
Вечерта: Къркоря с последни сили. Не ми обръща никакво внимание, гадината!
През нощта: …А още по-вкусно става, ако задушиш пресни картофки с истинско масло и копър, докато станат златисти на цвят, после ги сервираш с пържена рибка и студена биричка… Кър-р-р-р-р-р-р-р!
Сряда
Сутринта: Две листа от маруля без подправки. Абе, кой отглежда още тази гадост? Започнах да забравям вкуса на истинската закуска… Кър-р-р-р-р-р-р!
През деня: Ура! Кисело мляко! Кисело мляко! Искам още-е-е-е… Да-а-ай!
Вечерта: От мен нищо не остана. Аз се съсухрих, стопих се, изчезнах! Едва преработих двете репички, загубих всякаква квалификация.
През нощта: …Спомням си, когато живеехме при родителите ѝ. Всяка вечер имаше топла супа. И салата! И второ – месо с гарнитура! И десерт! Ние двамата със стомаха на баща ѝ доволно мъркахме на два гласа. Ах, защо ѝ трябваше да пораства изобщо? Защо???
Четвъртък
На сутринта: Поне да не пушеше! Ах, извини ме, скъпа, аз без да искам! Да, точно така, аз съм празен и не можеш да повърнеш. Само ще ти се гади още малко и ще ти мине. А къде изчезнаха листата от марулята? Върни си ми марулята!!!
През деня: Уха, кисело мляко! Яко! Трябва по-бавничко да го преработя, за да не си вися тук самичък и празен като глупак чак до утре…
Вечерта: Обсъдихме проблема с червата. Те са в шок. Твърдят, че всички запаси са на изчерпване. На изхода – няма никой. Олеле, ама по-внимателно! Тази огромна слива цялата ли е за мен?! Ужас! Ех, започвам да я храносмилам, какво да се прави…
През нощта: Ох, тези глупави сливи, никак не мога да ги преработя, колкото и да се мъча. Прощавайте, момчета, изпращам ви ги полусмлени, разберете се някак си там. Все пак вие сте 8 метра, а аз тук съм сам…
Петък
Ранна сутрин: Седим в тоалетната, изпращаме сливите.
На сутринта: Боже, ще полудея! Получих кисело мляко! Може би сливите са ѝ промили мозъка? По-често трябва да ги яде тогава! Може би за обяд ще има картофки? С пиленце?
На обяд: Кисело мляко. И много стомашен сок…
Вечерта: Седим в ресторанта с някакъв мъж и миришем чуждата храна по околните маси. Хайде де, действай! Поръчай си и ти нещо! Цяла седмица не сме яли! Тихо, тихо, ето, той ѝ казва, че е отслабнала много. И че трябва по-добре да се храни. Нищо, че и така изглежда много добре. Браво! На това се казва истински мъж! Да! Проработи! Сега ще ям!
Късна вечер: Е-е-е-е… Кър-р-р-р. Нещо май не ми е наред… Кър-р-р… Какво имаме тук? Гъбки? А това? Картофки… Мартини? Кър-р-р… И вино? Ех, весело е, братче, с теб… Млъквай, черен дроб, вс-с-сичко е под контрол-л-л…
През нощта: Сбогом, гъбки! Сбогом, вино! И картофките заминаха… Ех, какви съкровища пропаднаха…
Събота
Сутринта: А, минерална водичке, заповядай, влез! А пък да знаеш, ние сме на диета…
източник
Понеделник
Сутринта: Стана, облече се и отиде на работа. А закуска? Къде ми е закуската??? А, браво бе, много хубаво, кафенце без захар, че и цигара запали! А аз сега ще се присвия. Оппа-а-а, лошичко ли ти стана? Не трябва да се пуши на гладен стомах!
Абе, какво става тук?
През деня: Ох, всичко е ясно. След голямото плюскане през празниците, когато няколко пъти щях да се пръсна от претъпкване с козунаци, яйца и агнешко, сега пък реши да се подложи на диета. Гадост! А мен някой пита ли ме? Не естествено, иначе щях да ѝ обясня, че с мен такива експерименти не трябва да се правят. Започвам да къркоря лекичко от възмущение. А-а-а-а, не, да си имаме уважението! Активията можеш да си я завреш знаеш къде! Засилвам къркоренето, добавям и други звукови ефекти, приготвям се за сериозен спазъм.
Вечерта: Искам да ям! Искам да ям! Дайте ми да ям!
През нощта: Не можеш да заспиш нещо, а? Така ти се пада, защото съм гладен! Искам да ям, разбери! Аз! Искам! Да ям!!! А да те видя сега как ще заспиш! Ех, да имаше една пържолка поне, с гарнитурка…
Вторник
На сутринта: Такааа… Продължаваш да ме измъчваш, а? Пак без закуска, а? Това листо маруля беше всмукано още от хранопровода, до мен нищо не успя да достигне! Ама че идиотка ми се падна!
През деня: Силите ми са на привършване, изпращам импулси за помощ към мозъка, той ги препраща към задника, а от задника обратно досега нищо не се е върнало. Боже, какво да правя? Пак кисело мляко. Мразя кисело мляко!!!
Вечерта: Къркоря с последни сили. Не ми обръща никакво внимание, гадината!
През нощта: …А още по-вкусно става, ако задушиш пресни картофки с истинско масло и копър, докато станат златисти на цвят, после ги сервираш с пържена рибка и студена биричка… Кър-р-р-р-р-р-р-р!
Сряда
Сутринта: Две листа от маруля без подправки. Абе, кой отглежда още тази гадост? Започнах да забравям вкуса на истинската закуска… Кър-р-р-р-р-р-р!
През деня: Ура! Кисело мляко! Кисело мляко! Искам още-е-е-е… Да-а-ай!
Вечерта: От мен нищо не остана. Аз се съсухрих, стопих се, изчезнах! Едва преработих двете репички, загубих всякаква квалификация.
През нощта: …Спомням си, когато живеехме при родителите ѝ. Всяка вечер имаше топла супа. И салата! И второ – месо с гарнитура! И десерт! Ние двамата със стомаха на баща ѝ доволно мъркахме на два гласа. Ах, защо ѝ трябваше да пораства изобщо? Защо???
Четвъртък
На сутринта: Поне да не пушеше! Ах, извини ме, скъпа, аз без да искам! Да, точно така, аз съм празен и не можеш да повърнеш. Само ще ти се гади още малко и ще ти мине. А къде изчезнаха листата от марулята? Върни си ми марулята!!!
През деня: Уха, кисело мляко! Яко! Трябва по-бавничко да го преработя, за да не си вися тук самичък и празен като глупак чак до утре…
Вечерта: Обсъдихме проблема с червата. Те са в шок. Твърдят, че всички запаси са на изчерпване. На изхода – няма никой. Олеле, ама по-внимателно! Тази огромна слива цялата ли е за мен?! Ужас! Ех, започвам да я храносмилам, какво да се прави…
През нощта: Ох, тези глупави сливи, никак не мога да ги преработя, колкото и да се мъча. Прощавайте, момчета, изпращам ви ги полусмлени, разберете се някак си там. Все пак вие сте 8 метра, а аз тук съм сам…
Петък
Ранна сутрин: Седим в тоалетната, изпращаме сливите.
На сутринта: Боже, ще полудея! Получих кисело мляко! Може би сливите са ѝ промили мозъка? По-често трябва да ги яде тогава! Може би за обяд ще има картофки? С пиленце?
На обяд: Кисело мляко. И много стомашен сок…
Вечерта: Седим в ресторанта с някакъв мъж и миришем чуждата храна по околните маси. Хайде де, действай! Поръчай си и ти нещо! Цяла седмица не сме яли! Тихо, тихо, ето, той ѝ казва, че е отслабнала много. И че трябва по-добре да се храни. Нищо, че и така изглежда много добре. Браво! На това се казва истински мъж! Да! Проработи! Сега ще ям!
Късна вечер: Е-е-е-е… Кър-р-р-р. Нещо май не ми е наред… Кър-р-р… Какво имаме тук? Гъбки? А това? Картофки… Мартини? Кър-р-р… И вино? Ех, весело е, братче, с теб… Млъквай, черен дроб, вс-с-сичко е под контрол-л-л…
През нощта: Сбогом, гъбки! Сбогом, вино! И картофките заминаха… Ех, какви съкровища пропаднаха…
Събота
Сутринта: А, минерална водичке, заповядай, влез! А пък да знаеш, ние сме на диета…
източник
